Възстановяване на приятелство - как?

  • 2 773
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 026
Как събрахте сили да се свържете със стари приятели, които сте изгубили по своя вина? Преди няколко години бях в много токсични взаимоотношения, развалих приятелството си с много близки хора, но с точно определена приятелка ме тормози най-много и до днес. Искам да се свърже с нея, но не съм сигурна как ще го приеме тя и дали има смисъл, доста съм несигурна какво да правя. Попадали ли сте в подобна ситуация, без значение от коя страна? Какво направихте?
Нямам навика да поддържам отношения, в които вече нещо се е набъркало не както трябва. Ако изпитвам вина за нещо, ще търся начин да се извиня, но дотам. Тия работи да се оправят разни развалени приятелства не са за мен.

# 31
  • Мнения: 2 010
Обаче тук има конкретна причина и според мен авторката е редно да обясни на отсрещната страна. Да признае, че е допуснала грешка и да каже, че сега е готова да я поправи. Не да се прави на ни лук яла, ни лук мирисала, това е обидно за интелекта на отсрещния. Аз така бих постъпила, ако съм на нейно място и определено бих очаквала обяснение, ако съм на мястото на приятелката. Истинското приятелство си носи и задълженията към другия.

HighSpeed,
Разбирам мнението ти и го уважавам, но оставам на своето. Просто защото си представям, че съм на мястото на приятелката на savii_ - обажда ми се след 3 години приятелка и трябва да ми обяснява, че видиш ли заради еди-кой си, който я е тормозил  (били са в обща компания, всеки  лесно е разбирал неща за другия), е трябвало да ограничи и изключи дори приятелства с други хора, по неизбежност. Защо да чакам да видя такава "агония на обясненията", след като е лесно да си я представиш?
Аз лично дори да започне да ми обяснява, бих я прекъснала тактично, че се досещам и може да си поговорим за други, по-приятни неща. Освен ако отсрещната страна усеща необходимостта да ми изяснява.
Друго е, ако не е имало токсични отношения около авторката, просто е изчезнала и нищо никой нищо не знае, явява се след 3 години, и примерно ми разказва  за неудачности или здравословни проблеми (да не дава господ на никого). Тогава да, бих изслушала, и то внимателно.

# 32
  • Мнения: 3 123
Зависи от приятелството, но просто да звъннеш да попиташ дали искаш да се видите и да се извиниш, че не си я търсила толкова време, е достатъчно.
Няколко приятелки са се отдалечавали от мен. Едната беше в токсична връзка, аз я търсих, тя изчезна и повече не сме се чували.
С другата след години се срещнахме случайно, седнахме на кафе, извини се, обясни, че е сбъркала и съжалява, станало недоразумение. Аз й казах, че всичко е наред, проявих разбиране, уж да се видим отново и когато й звъннах да се разберем си намери оправдания и повече не се чухме. Но аз вече знам, че грешката не е в мен.
С другите се виждаме в компания и сме на здравей-здрасти.
Честно казано най ми е било болно, че си мисля, че нещо съм сбъркала, но нямам представа какво. Сега вече знам, че изобщо не е задължително.
Имам само една приятелка, с която спряхме взаимоотношения за година поради глупост, тя ми се обади, видяхме се и все още сме приятелки вече 20 години, кумувах й.
Valerie R, токсичната връзка си е неудачност и дори болест, бих казала.

# 33
  • Мнения: 7 417
Приятелките не са медиуми, че да знаят какви са ви причините да се отдръпнете. И след като сте го направили, не знам за колко велики се мислите, че някой да е длъжен ви приеме обратно като се примъкнете като плужеци обратно. Така съм разкарвала не една приятелка - има един тип, които като си хванат някакъв мъж, целият останал свят изчезва. Като скъсат - давай да ревем дружно и при следващия - пак ги няма никакви. Е, след 2-3 примъквания и отмъквания, вече не са ми приятелки.

# 34
  • Мнения: 5 335
Само едно уточнение, тези три години не са в периода на връзката, а са следствието. Доста се затворих в себе си, когато приключих отношенията, също така, с тази приятелка вече живеехме в различни градове и това допълнително спомогна тя реално да не разбере какво и защо се случва.

Иначе, според мен всички сте прави, най-вече, защото има много различни ситуации и хора. Бих разказала, но не бих ''изсипвала" всичко негативно, няма смисъл, най-много нея да накарам да се чувства зле.

Сега, има го и моментът, че каквото и да планувам, то ще се види и в дадения момент как ще се развие ситуацията.

# 35
  • Мнения: 1 190
Всички опити да съживя отминали отношения са били неуспешни. Затова спрях да опитвам. Клишето от лексиконите едно време е напълно вярно - "Скъса ли се едно въже, винаги има възел, няма как да стане отново цяло". Различни варианти съм прилагала - и с обяснения защо така се е получило, и с небрежно обаждане "Искаш ли да пием по кафе". Не става.

има един тип, които като си хванат някакъв мъж, целият останал свят изчезва. Като скъсат - давай да ревем дружно и при следващия - пак ги няма никакви. Е, след 2-3 примъквания и отмъквания, вече не са ми приятелки.

Да, това е много грозно, и аз също съм отказвала да служа за рамо за мрънкане и запълване на свободното време, докато се появи следващия.
Много е важно и как точно се е случило отдалечаването. Дали по естествен път, заради ангажименти и различен график и приоритети, или заради нещо в отношенията, което е подразнило, обидило. Ако единия звъни, пише, кани и е активен, а другия отказва или си прави пас, това е различен случай от обичайното разреждане на контактите, продиктувано от обстоятелствата. Но и в двата случая не виждам път назад. Просто при едното си спомняш с лекота и приятно чувство, а при другото с огорчение.

# 36
  • Мнения: 1 451
Сави, минах през подобно нещо и много добре те разбирам дори без детайли. Може да е просто токсична връзка, но това  често може да разклати психически човек и да доведе до други последствия  /или обратното, изначално по-уязвим човек се поддава на токсична връзка, която го довършва/. При мен социалната изолация по Ковид докара силна тревожност /имах предпоставки и стана ужас/. Бонус проблеми и напрежение в работа и постепенно стигнах до сериозен бърнаут. Отделно се появиха здравословни проблеми с неясен произход, които ми докараха допълнителна паника. По това време попаднах и в 1 връзка, която се оказа токсична за мен, човекът не беше лош към мен иначе. Целият този микс продължи 2-3 години ми разказа играта, накрая тревожно-депресивно ми беше състоянието, което е много гадно и трудно обяснимо за неразбиращи хора.

В този период се чувствах и изтощена от всичко, едва държах фронта да работя. Както имах малко среда съвсем стана зле, защото нямах ресурс да общувам колкото преди. Сближих се с 1-2 приятелки, с които бяхме на 1 вълна в личен план и си споделяхме. Излизах тук там на онлайн срещи с мъже, повече неуспех. Така се раздалечих именно с 1 приятелка, защото я чувствах по-далеч от моите грижи и не я държах в течение. Усещах, че аз съм го допуснала. Тя е добронамерена и още се виждаме и чуваме, но по-често в компания и по-рядко лично. Малко ми тежи, чувствах вина.   А може би така е трябвало да стане, защото фокусът и актуалните събития при всяка от нас се е изместил.  Така и когато друга позната ми писа ей така какво правя аз не реагирам, просто не върнах съобщение. И т.н.

Всички тези прояви ги приемам като слабост и като се върна назад съжалявам. Но и съзнавам от моя гледна точка, че съм имала обективни пречки. Ако обмисляш дали да потърсиш приятелката, нищо не губиш да опиташ. Дали и какво да обясниш сама ще усетиш.

# 37
  • Мнения: 12 348
Аз също мисля, че скъсани отношения трудно се възстановяват. Никога нещата не са както преди. И моето впечатление е, че този който е бил виновен за скъсването на отношенията отново прави същото.

# 38
  • Мнения: 699
Как събрахте сили да се свържете със стари приятели, които сте изгубили по своя вина? Преди няколко години бях в много токсични взаимоотношения, развалих приятелството си с много близки хора, но с точно определена приятелка ме тормози най-много и до днес. Искам да се свърже с нея, но не съм сигурна как ще го приеме тя и дали има смисъл, доста съм несигурна какво да правя. Попадали ли сте в подобна ситуация, без значение от коя страна? Какво направихте?

"Извинявай мило другарче, повече няма да правя така..." и оттам-нататък импровизирай.

# 39
  • Мнения: 9 288
Авторката, защо ти е правиш това? Минали са цели 3 години, сега си тръгнала да обясняваш и да се извиняваш? Досега къде си била? Аз съм от тези, които трудно прощават. Не бих ти вдигнала телефона, не бих отговорила на съобщението ти.

# 40
  • Мнения: 5 335
Благодаря на всички за отговорите и гледните точки!

Ще искам заключване на темата. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт