Осмокласници 2024/2025 - ново начало - тема 1

Откъде да започна: Пътувах сама, без група. Намерих си пътешествието в един сайт - tourradar. Там може да си избереш как искаш да пътуваш. Разгледах профилите на агенциите - колко тура предлагат, какви дестинации имат, откога са на пазара, разбира се ревюта на туровете им и на тази база избрах тур агент. Аз по принцип обичам да пътувам с хора, но тази комбинация от дестинации, която исках я няма като обща оферта, защото местата за посещение са много далечни едно от дрго. А и (почти) няма пътища между тях. Или май просто няма, кара се често през скалите. И много често им свлачища. Като има свлачища, те не са никак малки. Направо половин планина се срутва върху пътя. За 2 седмици го видях 2 пъти. Единия път отне 6 часа тракторите да отринат пътя. А те не го "отринаха" точно, защото върху него се беше срутила огромна скала, а направо направиха нов път. Затова им трябваше на 3 багера 6 часа...
В крайна сметка бях сама, с персинален тур агент.
Та така, към началото, посрещна ме един пич с огромен джип на летището в Исламабад. Питах го защо ни е необходим такъв луноход и той ми каза само: "Ще видиш". Е, видях. Пътища след магистралата... просто няма. Всичко е камънак и черни пътища - насред планините. По тези каменни пътеки не могат се разминат по принцип 2 возила, но СЕ разминават!  И е невероятно красиво! През цялото време бяхме над 3-4 хил метра надморска височина, и все още гледахме снежни върхове - по 7+ хиляди метра. Минавахме долини с разноцветни реки - да, разноцветни!!! в зависимост от почвите биваха червени, сиви, тюркоазени!!!! и черни! Никога не съм виждала такова разнообразие! Особено беше красиво, когато 3 реки се събират и цветовете постепенно се сливат...

Впечатлиха ме много хората. Като карахме от юг на север, от забулени жени и черни хора, ставаха все по-светли и по-непокрити жените. Бурките изчезваха.  И ставаше все по-чисто наоколо. Най на север, до границата с Китай хората бяха почти съвсем бели със съвсем европеиден вид! На север изповядват Исмлаилистки ислям, който е някаква секта и е доста светски (Аз съм им фен още от Таджикистан, ама там е друга история). Не се забулват, нямат тежки ислямски обичаи и не следват стълбовете на исляма, нямат джамии. Ходят в Джаматхана, техния вариант на джамия, но там не толкова стриктно. 
Едно от най-интересните места за мен беше долината Калаш. Аз и заради нея и се вдигнах накрай света. Това е долина на супер изолирано място далече в северозападен Хиндокуш, буквално без достъп. Именно по тази причина никакви външни хора не са достигали до нея. В продължение на столетия е била извън света. Едно време Александър Макеoонски е минал оттам и е основал тези поселища. И до ден днешен хората са бели, със сини очи, със светли коси, като европейци. Езикът им е различен като състав, нищо общо с официалния Урду, не говорят Урду, НО говорят английски! Даже доста на добро ниво. За малката си долина имат 11 училища. За тях образованието е ценност! По статистика имат 98% literacy rate! Жените там ходят с носии всеки ден. Всеки ден! Не по празници, това им е ежедневното облекло. Включват и коронки от мъниста. И момиченцата на по 5 г носят такива! Ако някой се интересува, нека погледне в гугълІ kalash peolpe
Долината Калаш е едно от много малкото места в Пакистан, където момичета момчета учат заедно. (иначе на юг от 1 клас са разделени)

После се отправихме на изток, към долинаат Хунза, вече в планината Каракорум. Тя е вече известна и доста туристическа. Голяма красота! Отново планини, езера и реки. Постоянно реки по пътя (в .ч извъра на Инд). И глетчери. В Пакистан има над 7000  (7 хиляди) глетчера! Планински плата на по 5 х метра с блестящи реки и прекосяващи ги стада якове. И спокойствие! Това не може да се опише с думи! Карахме по цял ден - аз обичам.
Има хотели, има ток (в Калаш ток има само на места) Долината Хунза е дълга, по поречието на р. Хунза и има няколко населени места по нея. Наколо е заобиколено от планински върхове. Това не може да е опише, наистина, вижте го го гугъл. Вижте там и Rakaposhi mount or Golden peak in Hunza. Или градът Karimabad.
Хората са пак нерегиозни (нетипично за Пакистан), момичетата се женят по любов, нe по уредени бракове.
И хората всички, и мъже и жени се гордеят с това и се считат за едно ниво над другите паксттанци- Има за какво!. Най-малкото заради процента на образованост.
После пътувахме по южните планини, но те не бяха толкова интересни.  За други туристи биха били  УАУ, защото имат зеленина, но за мен си бяха просто... Родопите.

Ох, има и още, но просто няма сила да разказвам.
15 дни не могат да се опишат с 10 думи. Имам тетладка със над 100 страници пътепи. Такива имам от всяко интересно пътуване.
Но накратко: Северен Пакистан не е Пакистан. Никога е е бил. Северните земи са в в територията на страната от 60ина години, чисто административно. Културата няма нищо общо с държавата. Там са били мирства (не Емирства), части от Китай, изолирани планински места. Даже и не фигурират в държавата, а са някакви автономни области. Някаква гадна политика ги е включила в територията на Пакистан, по "Голямата игра" в борбата между Русия и Англия. Като всички държави в региона, много тъжно!
Пенджаб, който е големия щат е.... ммм... дъното да дъното. Не стигнах дотам, но и не исках да стигна (само за малко, до Исламабад). Но видях местни туристи оттам. И видях какви са + отношението не местните към тях.
Ми, дано да не обидя някого, но отношението ми е като от образоване българи към долни цигани. Не без основание. Няма да влизам в детайл, защото мога и няма да е нито красиво, нито полит коректно. Да кажа само: повръща ми се. А аз съм пътешественик и нося!