Здравейте, момиче съм на 23 години.
Всичко започна преди две години с паник атака и ходене до спешното. След това лежах в болница с ковид и пневмония и започнах да получавам пристъпи на страх, като тогава не знаех какво се случва с мен. След посещения при всякакви специалисти и направени всякакви изследвания нямаше причина освен психически проблем за моето състояние. С постоянно тревожно разстройство съм, ходех преди на психолог, но не успях да преборя проблема и стигнах до психиатър. Но не бях доволна и ми препоръчаха невролог заради оплакванията ми. Които са:
задух,замаяност, изтръпване в главата и парене в лявата част на главата и ухото, екстрасистоли и какво ли още не. Страшен дискомфорт, не мога да работя, спрях да тренирам и не ми се прави нищо.
Страх ме е да пътувам, да излизам защото ми става лошо. Пиех АД (Есцетил) 1 година и други добавки за нервната система и се чувствам по-добре, но телесните оплаквания продължават и искам да попитам тези от вас които са запознати:
Има ли изход и какво друго мога да направя? Отчаяна съм, а съм на 23 години и постоянно мисля за това.
Всичко започна преди две години с паник атака и ходене до спешното. След това лежах в болница с ковид и пневмония и започнах да получавам пристъпи на страх, като тогава не знаех какво се случва с мен. След посещения при всякакви специалисти и направени всякакви изследвания нямаше причина освен психически проблем за моето състояние. С постоянно тревожно разстройство съм, ходех преди на психолог, но не успях да преборя проблема и стигнах до психиатър. Но не бях доволна и ми препоръчаха невролог заради оплакванията ми. Които са:
задух,замаяност, изтръпване в главата и парене в лявата част на главата и ухото, екстрасистоли и какво ли още не. Страшен дискомфорт, не мога да работя, спрях да тренирам и не ми се прави нищо.
Страх ме е да пътувам, да излизам защото ми става лошо. Пиех АД (Есцетил) 1 година и други добавки за нервната система и се чувствам по-добре, но телесните оплаквания продължават и искам да попитам тези от вас които са запознати:
Има ли изход и какво друго мога да направя? Отчаяна съм, а съм на 23 години и постоянно мисля за това.
