Книги, свързани с мюсюлманския свят - 3

Здравейте, тези книги, които ги няма налични онлайн в Хеликон ,дали има вероятност да бъдат налични в някой от физическите магазини?

Например, Стълбове от сол, Къща без прозорци?

"Стълбове от сол" е доста стара, едва ли я има вече някъде. Но "Къща без прозорци" е от 2025 г, има я навсякъде. Издание е на Сиела, виж в сайта на Сиела. А и те често правят промоции, по 20%, понякога и 30%. Ако си от София, пробвай на коледния панаир на книгата.

Снимах преди малко в една книжарница във Франция.


На български има издадена само “Момичето от Техеран”. Не се знае дали ще преведат друга книга на Марджан Камали скоро.

Може ли да ми кажете мнение за следните книги , че мисля да си ги поръчам "Пазителя на тайните от Джайпур", "Затворничка в Техеран" и "Изрисувано с Къна"

Аз имам само "Затворничка в Техеран", но още не съм я чел. Нека другите да кажат

А във въпросната книжарница в Лион видях и "Лавандулово момче" от Бюрхан Керим



Както пише: превод от български

Ново от алжирския писател Камел Дауд:



Инфо: https://www.colibri.bg/bg/shop/kamel-daud-hurii

И предишния му роман, издаден на български:

И ревю написано в групата “Какво четеш” за тази книга:

“ Мисля, че повечето хора биха се заинтригували от факта, че заради тази книга авторът има издадена смъртна фатва и две заповеди за арест в Алжир. Това винаги привлича вниманието, защото подсказва, че е написано нещо, което не трябва да се казва, нещо, което е опасно и има причина да бъде премълчавано. Още преди първа глава е цитиран член 46 от Хартата за мир и национално помирение, който заявява, че ще бъде наказан с лишаване от свобода този, който по какъвто и да е начин говори за гражданската война между 1990 и 2000 г., наречена още "Черното десетилетие". Помислих, че е измислица, нужна за самия художествен разказ, но се оказва, че не е. И всъщност романът е много ценен с това, че ни образова за история, която ни е смътно позната.

Главната героиня Зо̀ра е оцеляла от зверските кланета, от които е изгубила буквално гласа си, както и цялото си семейство. Още по-страшно от това, което ѝ се е случило е, че то сякаш не съществува, за него не може да се говори, убийците са освободени от отговорност, болката е само за оцелелия, който трябва да се прави, че животът му не е бил осакатен. Има ли нещо по-терапевтично от говоренето и по-самотно от невъзможността да споделиш?

Зо̀ра може да е изгубила външния си глас, този, който я свързва със света, но ние ставаме свидетели на вътрешния, с който разказва всичко на нероденото си дете, което не планира да роди. Причините за това са много и най-накратко - просто си представете какво е да си жена в Алжир. Ако не си го представяте, Камел Дауд е написал цяла книга, в която става дума за война, травми, политика, религия, вината на оцелелия, прошката и предизвикателството да искаш да си свободна жена в страна, която дава права само на мъжете. Нейното прерязано гърло контрастира с гръмкия глас на мюезина, който всички слушат по цял ден.

"Иска ми се да остана тук, да не напускам тази излиняла градина. Да се скрия от моята собствена история. Мисля си обаче, че когато останат твърде дълго безсловесни, нашите истории стават опасни. Като бездна. Моята история дълбае дупка в гърлото ми".

За мен първата половина от романа беше по-силна, след това се появиха герои, които допълниха историческия контекст с техните съкрушителни съдби, но ми остана усещането, че авторът се е опитал да направи твърде много неща едновременно. Историята на Зо̀ра е достатъчно силна и за мен към края особено се поразмиха нещата. Усеща се и опит за литературничене. Както написа Емилия Божилова в Goodreads - Дауд сякаш твърде много мисли за критиците.

Въпреки това бих препоръчала "Хурии". Бих изтъкнала и като добър ход за фон да има постоянно клане на животни, блеене, защото тяхното страдание засилва усещането за тревога и създава асоциации с клането по време на войната. В този ред на мисли - корицата на Таня Минчева е много сполучлива.

изд. Колибри, преводач: Красимир Петров

(Още нещо интересно около книгата - срещу Дауд има дело от алжирка, която твърди, че той е използвал за сюжет личната ѝ история, споделена с психотерапевт. Този психотерапевт е съпругата на Дауд. Дали това е вярно или е опит за клевета, може би предстои да разберем някога).”

Две книги, които взех от коледния панаир



Едната е на босненския писател Семездин Мемединович, другата е на грузинския млад писател Лео Вардиашвили. Да, няма нищо общо с исляма, но прочетох на колицата отзад:

"Тази книга ме нарани в сърцето"
Xалед Xосейни

Описва бягството от родината при първата война, от 1992 (когато руснаците анексират Абxазия), 20 г изгнание в Лондон и завръщането през 2010 след втората война, 2008 (когато руснаците са анексирали и Южна Осетия). Самото бягство по време на глад, студ и мизерия още през 1991, когато Грузия обявява независимост от СССР, започва гражданска война и xората се избиват за xрана... след което Русия напада и окупира област Абхазия. Пътешествие към спомените е тази книга. Интересно е какво заварва главният герой като се завръща след 18 г в родния Тбилиси. В момента съм към средата на книгата.

Някакво издателство "Ариана" (за което не знаеx) са издали книги на турските писатели:

Назар Бекироолу https://www.avianabg.com/bg/автори/назан-бекироглу



Муазез Тахсин Берканд https://www.avianabg.com/bg/автори/муазез-тахсин-берканд



Сабаxатин Али https://www.avianabg.com/bg/автори/сабахатин-али



Xaкан Яман https://www.avianabg.com/bg/автори/хакан-яман



Суат Дервиш  https://www.avianabg.com/bg/автори/суат-дервиш

Всичките изглеждат страшно интересни!