ОКТОМВРИЙЧЕ да шава не спира,на мама корема постоянно вибрира :) Тема 8

*Sweety*, напълно те разбирам. Сърцето ми се къса само при мисълта, че мога да постъпя по този начин, ако се налага. И това ми е най голямото притеснение.
Ако ще ти е по комфортно с голям куфар вземай него. По неудобно звучи куфар и торба. Имаш хубава въртележка. От къде е?
Аз нито една играчка не съм взела. Остана ми козметика и памперси да взема. Но за играчки не се бях замисляла.

Sway, знам, че ще ме разбереш..

Сега в нета ми излиза от Хиполенда, пък аз защо си мислех, че от Вис Виталис я взех. 😁
Към 38лв е.

Ние сме с платнена кошара, която има разни играчки над нея, без въртележка. Но аз не знам даже дали ще ги ползвам, планирам кошарата да е само за сън, а за бодуване имаме активна гимнастика и шезлонг.

На мен ми останаха само памперси, мокри кърпи, ваничка и кутийка за биберон. Утре може да предложа на ММ преди прегледа ми да се разходим за тези последни продукти.

 В четвъртък влизам в 9 месец (36+0) и днес като ме питаха кога се очаква бебето и трябваше да отговоря “до един месец”, ми стана много странно… хем съм вече готова да се запознаем с бебчо, хем малко ме е страх от това как ще протече раждането, че не мога да предвидя кога и как. И вече съм позабравила как се функционира с прекалено малко сън. Изобщо, изпитвам странни чувства на несигурност и дори колебания дали наистина “ни трябва” това бебе. Някои ще ми се смеят, но и в края на първата бременност имах такива мисли и колебания. Мога да го сравня с това все едно чакам пратка, която съм поръчала онлайн и като пристигне се чудя “хммм, сега това наистина ли ми трябва или не, да го взимам или не” Голямо планиране и чакане, желано бебе е, но знам, че необратимо ще ни промени живота. Вярвам, че към добро но… цялата семейна динамика ще се промени. Ясно е, че за колебания е много късно де хахах.

Ооо Sweety, през много минаваш, няма как да не ти се къса сърцето, но мисли, че кученцето е с повече свобода и ще свикне, но напълно разбираемо, че ти е тежко…

Нормално е и тези мисли да обземат с наближаването на момента, промяната е голяма, но и толкова чакана - при мен сякаш уплахът беше в началото, защото бременността не беше планирана, но откакто приехме мисълта се фокусирам върху приключението на тази нова глава от живота ни.

Аз съм вече няколко вечери на нокти, вчера имах около 20 контракции за 3 часа, някои по 5 минутни, силни и с болка ниско в кръста, звъняхме даже на акушерката да си каже мнението, но по едно време намаляха вместо да усилят и заспах..само вдигам къщата с моите аларми и после нищо хаха

Като първо раждане не знам какво да очаквам и кога да се запътвам към болницата - все едно са двете страни на монетата - да си легна или да родя хах

Благодаря ти, Джу!

И аз като теб съм с разни болки тук и там и се надявам да не тръгна сега баш да раждам, че моя док. е в отпуска.
Когато/ако ти станат на 5 минути болките отивай в болницата и няма страшно.
Няма да успееш да легнеш и да заспиш ако са родилни болки.

Да ви кажа на мен ми писна от това пазаруване, защото е гадаене през повечето време какво ще ми трябва и не ми се занимава повече в момента.

Пак слагам в кошници, но в момента съм съсредоточена на мен какво ще ми трябва, като например този спрей Цикатридина, но колкото пъти го гледам, не ми харесва състава. Има на Lansinoh спрей за след раждане и охлаждаща пяна на друга компания, също студени пачове  и бутилчица за охлаждане. Та пак чуденка какво да поръчам.

Също ще ми трябват дрехи за след раждането, като гледам за родилки, и там се чудя какво точно, май ще продължа с гащеризони. Исках нова рокля за изписването, на кога ще я нося после, да вземе да ми се заплете в краката, докато нося бебето 😲😁

Иначе раждането ще дойде като му дойде времето, започвам да подозирам, че от докторите най-много ще ми трябва кислородна маска, пък аз ще свърша работата. Писна ми вече с това задъхване. Ей на и сутринта, понеже е страшно да не маже да дишаш, пак започнах да се панирам, добре, че размина след известна време.

Lunatichka и Sweety,

Много сладки  въртележки сте взели.

Джу, и аз четох, че истинските контракции се увеличават и не оставят жената да заспи. Интересувах се, защото с предишното секцио не съм в час с истински контракции, пък си мислех, ако тръгне да излиза бебето по-рано, как ще разбера? Понякога усещам толкова силно напрежение долу и имам чувството, че направо портата ще се разтвори и ще се покаже някоя ръчичка да помаха за здрасти. 🤣

Ох, и на мен ми е много напрегнато напоследък, имахме си и разправии, но вай където има огън, не може без дим?
Много ми е странно и на мен, за пратката която чакам (хареса ми това сравнение), изпълнена съм често с противоречиви мисли и притеснения.
Отделно не мога вече да спя нормално, ставам често до тоалетна и после будувам.
Недоспиването ми се натрупва, уморих се от  изследвания, доктори, и ми става смешно, като ми кажат почивай сега, че после...

Много се чудя и аз за това със стреса. Исках да осигуря максимално спокойствие на бебето да се развива, а на практика имах изключително напрежение на работа и много, много тревоги до последно. Надявам се, че все пак няма да има негативно отражение, особено като се има предвид, че сега съм максимално дзен.

Моми, в началото на бременността бях така и аз 😂 толкова чакано и искано бебе, а като се получи и изведнъж изпаднах в паника покрай окончателността на родителството. Мина ми, но беше един много неприятен (за щастие кратък) епизод на паника и тревожност, подсилен от ефекта на прогестерона. Ще си ги обичаме и това е, сега чакам с нетърпение ❤️❤️❤️

Суити, много тъжно наистина, но вярвам е за добро на животинчето и за ваше спокойствие. Ще свикнете с времето!

Днес при мен пак е гладене....обмислям това да е. Много подготовка, много нещо, а както Мая отбеляза, за една част от нещата си е чисто налучкване. Имам 17 дни до термин, мисля да се пусна по течението и да си чакам да се появи бебето, че след това май няма да има много възможности за отпускане.

Допълвам, че забравих, а исках да ви питам. Как сте с безсънието? Аз снощи не можах да заспя до 6ч. и съответно днес съм като ударена с мокър парцал..... Не съм сигурна, че има универсален трик, но някак си ми се ще да не преминавам към раждането вече изтощена....

Благодаря, Moonlit за подкрепата.

И аз съм много уморена, не мога да спя, не ми е удобно, задух имам, пишка ми се. Снощи се събудих в 3 и до 4-5 будувах, друг път пък в 3-4 заспивам, ужас направо.

*Sweety*, аз често сравнявам кучетата с деца до 1-2 годишна възраст. И двете зависят от теб. Кучето си остава малко дете в много отношения до края на живота си. Обичам си всичките кучета, но Кайра, която е най-малка на възраст, но най-голяма на размери, винаги изисква повече внимание. Социализация, възпитание, контрол, граници. Не можех да оставя 60 кг куче да ми се качва на главата. Сега това огромно куче ходи на всякъде с мен (буквално и в тоалетната влиза) и само ме следи с поглед.

Не знам защо аз нямам такива притеснения като вас. Наясно съм, че живота ми ще се промени, режима ми и т.н. но толкова много го исках това дете, че нямам против. И някак толкова бързо се случиха при мен нещата, че ми е нереално, че съм бременна, че и да раждам другия месец. Не ме е страх от раждането приемам го като естествен завършек на цялото нещо. Наясно съм, че ще ме боли, но съм сигурна, че това се забравя. Основно ме е страх дали ще мога да възпитам един стойностен млад човек и дали като самотен родител ще мога да му дам пълноценно семейство. Да се родят здрави, а всичко останало се нарежда.

Прекрасна е Кайра. ❤️

Sway, ще дадеш всичко, което е нужно за възпитанието, сигурна съм!
Няма как човек като теб, толкова отдаден на учениците си, а също и обичащ животните, да не е добър човек, а добрите хора възпитават добри деца, те гледат от нас, ние сме техния пример.

Sway, и аз като Sweety съм на това мнение, сигурна съм, че ще се справиш.

За мен възпитанието и гледане на животни и то кучета са често свързани с радикални промени на ежедневието, поставяне на нашите приоритети назад, обичане безрезервно и притеснения, така че според мен имаш добра подготовка. Кайра е разкошна!
Juji, така е, едва ли ще зараждам без да разбера - просто се чудя дали да лягам - явно съм решила, че ще раждам през нощта..

Аз много трудно спя, пишкане постоянно, тюленови движения за завъртане и после не заспивам и уж за да се приспя играя шах, но това ме събужда още повече, ако пък се замисля за раждане съвсем не ме свърта. И после идва най-сладкия сън между 7-9 сутринта - нямам събуждане..

Суити,същото ме мъчи и мен.Страх ме е да раждам естествено и нямам психическата нагласа за такова.Страх ме е да раждам секцио,понеже знам как боли после,а и имам опасения относно спиналната упойка.
На мен обаче нищо не ми тежи,спя си(отивам 3 или 4 пъти до тоалетна,но до 5 мин съм заспала после),имам много лека бременност,въпреки всичко рискови състояния.Мога да го нося това бебе още поне година😁.Но иначе да,искам да го видя,да отворя нова страница от живота си,да знам,че ще има частица от мен винаги до мен.Още малко ме мъчи хремата,но не е толкова фатално.Днес около 3 часа прах приведена на мивката и леко ме боли кръста.Утре ще правя и зимнини.Вдругиден гладя и вече приключвам.Събрах си и багажа в сака и съм готова.На мен също ми писна от лекари,прегледи,взимане на кръв..
Но когато ходя при репродуктивната,малко преди входа сълзите ми напират
Толкова години опити,болки,инжекции,пу кции,трансфери,изследвания и всеки път рев и разочарование.За пръв път сега видях положителен тест и мига да ви кажа,че си струва.Бих изминала отново целия път,за да стигна до тук.
Аз имам всъщност още 7 замразени ембриона с добро качество,но мъжа ми иска да ги унищожим.Аз плащам съхранението всеки път като ходя,но той не е доволен.Лъжа го,че поне докато се роди живо и здраво бебчето,пък после ще ги унищожим.Ама сърце не ми дава.А ще ми излезе с хиляди,ако ги оставя:съхранение 45лв на месец поне 2 години още,размразяване и селектиране-700,трансфер-600,прегледи,кръв,лекарства..Наистина няма смисъл.

И на мен ми минават такива мисли.
Дъщеря ми е почти на 6 и вече е много самостоятелна.
Аз много исках второ дете преди няколко години, но таткото още не искаше.
Тъкмо приех мисълта, че ще остана с едно и той се реши и бебето стана веднага.
Грях ми е, че много пъти през бременността от нерви казвах, грешка е, не трябваше, а реално много го исках.
Много ми е странна тази бременност, мина ми като насън, все ми се струваше, че съм в началото, а то дойде края.
За раждането- аз изпитвах ужас от естествено раждане, за това родих секцио по желание.
Възстанових се много бързо и за това сега съм като цяло спокойна, но на моменти ме хваща страх, защото всичко може да се случи.
С кърменето не ми се получиха нещата, аз и не знаех нищо, просто нямах кърма и за половин хранене, и сега от 1 месец обмислям изобщо да не пробвам.
Знам, че ще ужася много хора, а и аз се колебая, но искам веднага да си мина на диета, да си пия кафе и да пуша...

Нашето също е непланирано, чакаме си го с голямо нетърпение и любов, но и аз имам колебания "с пратката". Притесненията ми са свързани с връщането на работа, как ще се справим с бебе, работа и още двама ученици вкъщи. Страх ме е батковците да не се чувстват пренебрегнати. От сега говоря много с тях и обяснявам, че бебето ще има нужда от повече внимание, но това няма да означава, че ще го обичам повече от тях.
Забелязвам, че от няколко дни съм много емоционална. ММ е на работа по цял ден, прибира се късно вечер и аз се чувствам супер самотна. Седя си по цял ден вкъщи и само домакинствам. Излиза ми се на разходка, но не сама, а с него. Знам, че е от хормоните и човека не е виновен, за това не му казвам нищо, да не го напрягам излишно и него 😁.
Момичета как се справяте с космите от домашните любимци? Ние си имаме мини шпиц и абсурда е, че аз много го исках, а изпитвам отвращение от космите. Пускам прахосмукачка по 3 пъти на ден, още преди да се е появило бебето, после не ми се мисли. Не мога да си представя да има косми по дрешките му, как ще го оставям да си играе по земята, да лази т.н.