С какво ви дразнят свекървите? - 159

  • 45 021
  • 750
  •   1
Отговори
# 315
  • София
  • Мнения: 1 144
Май със социопати не сте си имали работа - старецът е точно с такива характеристики. И е безсмислено да му се обиждаш и засягаш на такъв човек, няма да те разбере или ще го извърти в своя полза. На мен лично доста време ми отне да се преборя с чувството, че не те разбират просто или са лоши, или друго, но всъщност това си е патология, с това няма оправия. В горният случай човекът се е свил в себе си, знаейки, че няма оправия - я е казал нещо, я му се скочи още по-настървено, без грам логика. Но и може би не си е направил труда да обясни на половинката си някои особености на баща си ...
п.п. Мога Acid_Burn да ти посоча един момент от много подобни, които съм имала аз - като се затворих в себе си, не споделях нищо - тогава ме нарочиха, че съм в депресия, защото не говоря. Ако пък говоря, защо говоря само напреки /аз просто се аргументирах, за даден казус/. Изобщо полезен ход нямаше. Но се научих и с времето хич не се засягах, отношенията бяха само служебни, бях приела, че нормален контакт с този човек няма да имам, по никакъв начин.
п.п.с.Обаче огледай своите отношения с мъжа ти, ако разсъждава трезво по повечето неща в живота ви - ок, но ако има залитания, бъди нащрек.

# 316
  • Мнения: 2 352
Само и единствено, синът е виновен. Как голям човек допуска, да му се налагат какво да яде. Абсурдно е.
И не е нормално, синът да не защити ясно и категорично жената до него.
Ами то той така живее от малък. Родителите му са се оженили късно, работили са първа категория и са се пенсионирали рано, буквално в началото на тийнейджърските му години и той цял живот е бил обгрижван.
Моята майка също беше деспот, също ме държеше на къса каишка, само че в началото на двайсетте ми години се запознах с хора, които ми помогнаха да се "освободя". Тя в никакъв случай не беше лоша майка, нейните деца ѝ бяхме целият живот,, но си беше властна натура и обичаше да се налага. Та, в началото на 20те ми години, поведох битката за независимост и беше много трудно. Психологически трудно. Колкото и да знаех, че съм права, колкото и да ми показваха манипулациите ѝ (после започнах и сама да ги виждам), беше нечовешко. Знаеш, че си прав, знаеш, че не правиш нищо лошо, но да видиш родителят ти как преживява "загубите", докато ти се освобождаваш е все едно ти късат живо месо. И към това добавяме страхът ѝ, че ще остане сама, който е в основата на тиранията. Аз съм много силна, затова успях да се справя.Ето защо смятам, че е дълг на всеки родител постепенно да отдалечи детето от себе си, буквално да научи детето си да живее без него. Е, по нашите географски ширини се случва по-скоро обратното.

# 317
  • Мнения: 5 935
Т.е. ти знаеш, че синът е научен така и доброволно сте заживяли с киселия дядо.
Знаейки, че синът ще слуша дядото,  защото така е свикнал и защото и ти си живяла с деспотична майка.
И в крайна сметка си избягала от майка си и си се набила при кисел дядо + син без мнение, че и без желание да се отдели.

И се обиждаш когато не те разбираме, че стоиш в тази конфигурация.

# 318
  • Мнения: 2 352
Т.е. ти знаеш, че синът е научен така и доброволно сте заживяли с киселия дядо.
Знаейки, че синът ще слуша дядото,  защото така е свикнал и защото и ти си живяла с деспотична майка.
И в крайна сметка си избягала от майка си и си се набила при кисел дядо + син без мнение, че и без желание да се отдели.

И се обиждаш когато не те разбираме, че стоиш в тази конфигурация.
Айде, пак извъртане. Аз още като се оплаках първият път писах, че дядото в началото се държеше по съвсем различен начин. Изобщо не изглеждаше кисел и деспотичен, даже напротив - изглеждаше мил и добродушен. И не, не съм избягала от майка ми. С майка ми бяхме в отлични отношения, преди тя да почине и смъртта ѝ е най-голямата ми трагедия. Тя разбра, че съм пораснала, убеди се, че съм станала свестен човек, престана да се налага, съответно - аз я приех такава каквато беше и отношенията ни бяха идеални. Толкова хармонични, че след нейната смърт се чувствам все едно съм загубила огромна част от себе си.

И освен това - къде пиша, че още съм в тази конфигурация?

Боряна, сега ти видях коментара и ти отговарям. Аз отидох там, за да живея със сина. А сина живее там, защото баща му не може (или поне твърди, че не може) да живее сам през зимата. Ако знаех, че ще ми се изсипе цялата тази токсичност на главата - нямаше и да се помръдна.

Последна редакция: пт, 04 окт 2024, 16:42 от Acid_Burn

# 319
  • Мнения: 7 858
Гугъл, а защо не им казахте? Аз не бих си замълчала, а и бих се обидила на мъжа ми, ако си мълчи.
Вдигнах им скандал. И след него замразихме отношенията завинаги. ММ за дълъг период също. После постепенно започна да ги чува (макар и доста нарядко), аз не съм го спирала, но стоя настрана. Гледа да разговаря с тях, когато аз не съм наоколо. Интересното е, че докато бях млада и зелена, и наивна даже аз го ръчках да се чуват често и да ходи да ги вижда - той явно си е бил наясно със стоката, ама аз нали много исках голяма фамилия пък хубави отношения - пък "Хайде звънни на майка ти, че сигурно се притесняват, от седмица не си" и тн. Grinning После след като официално разпърдяхме отношенията и спрях да го побутвам ги чува от дъжд на вятър. И затова не съм виновна аз.

pilito, а, ММ доста ги режеше, ама те нашите са особен случай и колкото и пъти да им затвориш телефона или да ги отрежеш, няма усещане. Затова сега с мен не се виждат/чуват, а с него много рядко. И не е аз да го спирам. На него му дойде до гуша в един момент. Още по-зле бяха с мъжа на сестрата на ММ (зълва ми) - имали са буквално физически сблъсък. Това преди да се разведат де. Сега много го обичат. Grinning Всичко е с цел да тровят децата си, аз съм им безразлична - въпросът е на тях да натиснат бутоните.

# 320
  • Мнения: 2 163
Acid, хубаво е, че вече не си в тази конфигурация. Дано си сложила обицата на ухото и в следващата връзка да не го допускаш. То там даже виждам повече вина на сина, отколкото на баща му. Пиша го с добри чувства, не те нападам( не знам защо приемате чуждата гледна точка като нападение). Освен за теб, винаги едни такъв пост може да стигне до човек в такава ситуация и да му даде друга гледна точка. А защо не и да предпази някой да влезе в подобна конфигурация.

# 321
  • Мнения: 24 676
Къде казва ,че не е във същата връзка другаде? Просто се изнесли?

# 322
  • Мнения: 17 603
Аз тълкувам от постовете, че " тормозът" е сезонен. Зимата дядото си идва в апартамента.
По Великден живее на село.

# 323
  • Мнения: 442
Всички, които живеете със свекъри, подобни на описаното от Acid - не знам как сте си запазили нервите. И хайде да спрем с мантрата "ама той е възрастен човек, той така си прави". Дай като е възрастен човек, да клевети и да не уважава никого и нищо, възрастта му абсолютно не оправдава поведението му. Докато си траем да не обидим горките старци, те ще продължават да се отнасят към останалите покрай тях като парцали. Уважението е двупосочен процес, в който възрастта няма никакво значение, на някакви хора - предимно тоя тип старци - това им убягва и приемат, че им се полага по рождение.

Ужасно ми е грозно да видя мъж, дето като си намери жена, да я остави да се оправя с досадните му родители, а той да се прави на ударен, неразбрал и недочул. Нечестно е спрямо жена му, защото я поставя в позицията на новия човек, който трябва да бъде излишно критикуван, без въобще да й помага. Не знам защо толкова много мъже са така, обяснявам си го с това, че по нашите ширини има някакъв извратен емоционален инцест между мъжете и семействата им, в някои случаи особено изразен между тях и майките им. Единственото решение, което намирам, е просто на тия мъже да спре да им се дават шансове да се възпроизвеждат 🫣 Дето се вика: "При жива майка, защо ти е да се жениш?"

# 324
  • Мнения: 1 599
Нали не мислите сериозно, че по"другите" ширини отношенията майка-син и снаха-свекърва са различни ?

# 325
  • Мнения: 2 352
leah_ve, точно емоционален инцест е положението. В случая майката вече я няма и бащата се е вкопчил в детето, което не е пуснал да живее отделно. Аз дори не съм разказала всичко, а само отделни истории, но цялото поведение на този човек е - аз отказвам да разбера, че съм остарял и срещу себе си имам възрастни хора, затова аз държа властта, иначе трябва да призная, че моето време е минало.

# 326
  • София
  • Мнения: 36 147
Скрит текст:
Всички, които живеете със свекъри, подобни на описаното от Acid - не знам как сте си запазили нервите.
И хайде да спрем с мантрата "ама той е възрастен човек, той така си прави".
Скрит текст:
Дай като е възрастен човек, да клевети и да не уважава никого и нищо, възрастта му абсолютно не оправдава поведението му. Докато си траем да не обидим горките старци, те ще продължават да се отнасят към останалите покрай тях като парцали. Уважението е двупосочен процес, в който възрастта няма никакво значение, на някакви хора - предимно тоя тип старци - това им убягва и приемат, че им се полага по рождение.

Ужасно ми е грозно да видя мъж, дето като си намери жена, да я остави да се оправя с досадните му родители, а той да се прави на ударен, неразбрал и недочул. Нечестно е спрямо жена му, защото я поставя в позицията на новия човек, който трябва да бъде излишно критикуван, без въобще да й помага. Не знам защо толкова много мъже са така, обяснявам си го с това, че по нашите ширини има някакъв извратен емоционален инцест между мъжете и семействата им, в някои случаи особено изразен между тях и майките им. Единственото решение, което намирам, е просто на тия мъже да спре да им се дават шансове да се възпроизвеждат 🫣 Дето се вика: "При жива майка, защо ти е да се жениш?"
Това и мен ме дразни много. Не става някой да се държи зле с теб (най-общо казано) и да се счита за норма ти да му го позволяваш, защото е възрастен. Лошото отношение не може да е норма. Такова отношение би трябвало да има последствия.


leah_ve, точно емоционален инцест е положението. В случая майката вече я няма и бащата се е вкопчил в детето, което не е пуснал да живее отделно. Аз дори не съм разказала всичко, а само отделни истории, но цялото поведение на този човек е - аз отказвам да разбера, че съм остарял и срещу себе си имам възрастни хора, затова аз държа властта, иначе трябва да призная, че моето време е минало.
Детето е имало избор дали да се пусне самО. Избрало е да не го направи. За това си е виновно то.

А от теб зависи докъде и дали ще позволиш на този възрастен да те разиграва. Това е твой избор и ти носиш отговорност за него.
Ти си избрала да се съгласиш да живееш там. Защо?
Защо продължаваш да правиш същия избор, ако не ти харесва?

# 327
  • Мнения: 442
Нали не мислите сериозно, че по"другите" ширини отношенията майка-син и снаха-свекърва са различни ?

Нямам опит с "другите ширини", за да кажа така ли е. Но на Балканите вярно синковците се гледат като писани яйца, дъщерите обикновено ги оставят да се спасяват сами в повечето отношения. Знам един лаф от баща ми, с който описва тази ни характеристика - "доживей, мамо, докато децата станат пълнолетни, че да може после те да ме гледат" 😁

# 328
  • Мнения: 25 639
А всичко се решава толкова просто - като не се живее с лошите старци.  Предлага ли ти някой живот с техните, не, не и не.  Ама само за зимата, ама апартамента стои празен...

# 329
  • Мнения: 17 603
Мисля, че в случая неприязънта е споделена.
Чак пък да се учудвам, че дядото не одобрявал великденския маратон на снахата. Как човечецът е спал въобще с тези денонощни бдения и въртене на манджи. Че и трябвало да се преклони пред подвига 😀

Общи условия

Активация на акаунт