С какво ви дразнят свекървите? - 159

Честито ти бебче! Постъпваш правилно за себе си и детето си - нужно ти/ви е спокойствие най-вече да се опознаете и напаснете!

Ако някой редовно се опитва да ми вреди по някакъв начин, това не е поведение на близък и аз също бих прекратила контакт с този човек. За мен си права. Но защо мъжът ти ти е предавал всичко, което те са казали или направили? Ако мъжът ти цени спокойствието ти, не би трябвало да ти препредава такива неща.

П.П. Стига да не става въпрос за пързалка.

Марисол, малко съм раздвоена. На каква възраст са свекърите ти? Колко ви е възрастовата разлика? Поколението на моите баба и дядо имаха този неприятен навик да уведомяват всички живи роднини за смъртта или помените на починалите. За тях беше важно да се помнят роднинските връзки, но и те съвсем реално си се събираха по сборове, роднински срещи и т.н. За моето поколение тези неща са до голяма степен неразбираеми, понеже не поддържаме така тесни контакти помежду си с по-далечните братовчеди.

Важността, която придават на смъртта на домашно животно също мога да я разбера и оправдая - независимо дали гледат животни на село - кокошки, овце, крави или се касае за домашни животни като кучета и котки. Хората, които гледат животни обикновено много ги обичат и скърбят след това за тях. Ако се касае за селски хора, а ти си родена и отгледана в град, трудно ще се разберете - идвате от различни светове. Казвам ти го, понеже тези хора дори и не подозират колко неуместно е да се говори за смърт на бременна жена: на тях в главите им е само това да не останете неосведомени, защото нали... Голямото важно. Лично съм се сблъсквала с това.

Не омаловажавам чувствата ти, явно си сигурна, че не те харесват по една или друга причина. За твое спокойствие опитай да научиш каква е конкретната причина. Вероятно обаче придаваш прекалено голяма тежест и значение на битовизми и откровени недоразумения под влияние на хормоните по време на бременността. Мисля, че в твоя случай се касае по-скоро за сблъсък на световете на две различни поколения, отколкото на откровена злоба и лошотия.

Всъщност не са от село а са аристократи както те обичат да казват.
И не омаловажавам никой техен споминал се роднина,но за 9 месеца не попитаха дали с мм ми сме добре,как сме,аз като бременна добре ли съм-не.
Все пак една бременност не е скръбна вест,за да се води само и единствено черна хроника.
Иначе никога до сега не бяха споменавани помени.
Относно животното,преди сватбата подобен случай с друго тяхно животно беше изтъкнат като лош знак да не се жени мм за мен и затова втори път не ми стана приятно.
Свекърва ми не ме харесва-имаше изисквания мм 3 дни в седмицата да си спи у тях и да си яде при тях без мен.

Е, нали не си им казала, че си бременна как искаш да те попитат как си?
Относно разяснението за сватбата вече придобива друг смисъл. Разбира се, не го оправдавам, но има много суеверни хора и ако са от тях....
Май сама се пренавиваш.
Успокой се, гледай си детенцето и се радвай на живота!

Леле, твоите са по-зле и от нашите.
Е, моите като цяло не бяха съгласни ММ да не живее с тях. В началото бяха убедени, че за какво да прави семейство въобще, ей го къде е метрото, ще се виждаме.

Зловещи ми звучат, не бих се занимавала със семейни сбирки. Спокойствието е много важно нещо.

Винаги съм се чудила, подобни хора не си ли дават сметка, че всички сме смъртни. Един ден ще си отидат от този свят и детето им ще остане само.

Според мен този тип хора като цяло са егоисти. За тях е удобство да имат под ръка някой, който плаща сметките, пазарува и помага, а по-натам - е каквото стане, кой да мисли за това. Намирам, че се случва по-често при хора, които никога не са свикнали да се оправят съвсем сами. Например, родителите на ММ винаги са били подпомагани най-вече от майката на баща му. Осигурен им е дом, дотации периодично и в последствие доста помощ с гледането на ММ и сестра му. И са си свикнали, че винаги някой е длъжен да гледа първо тях, после себе си, семейство и тн.

Те не мислят за това. Мислят за момента - някой да ги издържа, да им плаща сметките и да ги забавлява.
Имах приятелка мой набор - майка й тотално я отряза от външният свят. Без приятели, без гаджета без нищо.
Майката е перманентно безработна - няма работа дето да й харесва докато дъщеря й се сгъва на две работи, за да вади достатъчно пари. Ако реши нещо да се опълчи майка й започва да й набива чувство за вина. Един опропастен живот и една жена, която си е създала слугиня и болногледач на стари години.

Ариел, това е ужасна съдба!

Марисол, след последните уточнения май е е най-добре наистина да ограничиш контактите. Опитай да го направиш деликатно, за да не нараняваш излишно чувствата на съпруга ти. Просто се отдръпни, по възможност без караници, скандали и конкретни поводи за сърдене от тяхна страна.

Аз пък в тази ситуация хич не съм за деликатност. При такива изперкали хора, никаква комуникация не бих поддържала със свекърите. Мъжа и ако иска да си общува с тях  но без да натоварва жена си със това какво са казали или написали. Ако не може, това вече говори и за него.

Съвсем права си, че не поддържаш отношения с тях. Само грубата демонстрация, че не приемат избраницата на сина си е достатъчна, за да прекъснеш контакт. Мъжът ти нека си поддържа връзка, само ме разбирам защо ти снася всичко казано, особено докато си бременна. Какво има да те осведомява за умрели животни и помени на хора, които не познаваш? И той подклажда интригите, ми се струва. Ако си беше на мястото изобщо нямаше да си осведомена за тия неща.

Затова, освен че си прекратила контактите с тези хора, кажи и на мъжа ти да не те осведомява за всичко, което казват и правят.

Хайде суеверието бих го оправдала някак си, пряко сили, обаче това да искаш споделено гледане на възрастния си, семеен син е вече психопатия. Съжалявам, но точно така ми звучи това спане три пъти в седмицата при родителите, както при развод има споделено попечителство, само дето тук го отстъпват за три дена на жена му.
Разбира се, не е проблем някой път мъжа да нощува при родителите си, но всяка седмица по половин седмица е нелепо.
Също така и пращане на лоши вести по време на бременност не е селски обичай. Аз съм от село, ама наистина от село, не просто гостувала на баба и дядо, гледала съм животни като възрастен човек, а не като дете през оградата и такава простотия нито съм правила, нито съм виждала.
Червена лампа е, че преди това не имало лоши вести, е как пък само и точно тия 9 месеца са се появили  некролози, а преди това е нямало. Голямо съвпадение.
Просто свекърите или не харесват снахата поради някаква причина, или не харесват изобщо синът им да е семеен.
Аз лично не бих се ровила каква е причината. Сигурно е някоя глупост, свързана с произход или имоти, обикновено при такива хора е така. Не може да се промени.
Не си причиняваш общуване с такива хора, не си длъжна.
Съпругът ти сам да реши какво иска, както и той да реши дали иска родителите му да виждат детето ви и как да стане това.
За криенето от страна на мъжа какво са казали родителите не съм съгласна, ние с ММ си споделяме всичко, независимо добро или лошо, както и двамата имаме достъп и на двата ни телефона до пощи, съобщения и т.н., и си помагаме като всеки следи когато има време какво става. Това е бракът за мен и за нас работи добре. С неприятните неща се справяме заедно, вместо да ги замитаме под килима. Не казвам, че това би работило при всеки, но не е рецепта за катастрофа, нито говори лошо за мъжа.

С всичко казано от Опосумчето съм съгласна. Само с тази част не съм:
Не може съпругът сам да решава за детето. Това дете има двама родители и двамата заедно решават ВАЖНИТЕ неща.
Лоши-добри те са му баба и дядо и е добре за детето да общува с тях, ако не му вредят.
Бих предложила на ММ да им дадем шанс. Докато детето е малко - 2-3 виждания годишно на празници и в мое присъствие. Заради детето ще се насиля, но те трябва да се държат добре. Тук рискът е с постоянното "кълване" - уж дребни обиди по най-болното място, което мъжете подминават. Ако прекалят - край на срещите.
При по-голямо дете, може да се рискува да им се оставя да го виждат без майката. Но на 99% ще говорят срещу нея. Но като стигнете до там, тогава ще го мислите.
Свекърва ми, когато са сами с детето, умерено е плюела и мен, и майка ми, разбира се и ММ. Детето не й се е вързало, но се е чувствало зле. Криело от нас, за да не се натъжа. Иначе беше грижовна баба (по нейния си начин). Ако знаех тогава, не знам как бих постъпила. Но вероятно щяхме да минем на срещи само в мое присъствие за известно време.