С какво ви дразнят свекървите? - 159

Плюенето пред детето по някой от родителите му вреди на детето. По-добре е за детето да не общува с такъв човек.

Между това да не крият един от друг, и да и споделя всяка простотия и жалейка на чичовци, вуйни и прабаби, споделена от родителите си, има океан разлика. С последните простотии само я натоварва. Особено докато е била бременна.
Това за спането при родителите ме уби. Не зная даже как да го коментирам. И ако са далеч и посещението е свързано с дълъг път е едно човек да преспи у родителите си, но да си ходи при тях за по три дни всяка седмица, даже не би ми хрумнало.

Правилно си ограничила контактите,щом те натоварват. Мъжа ти да си контактува ,но в рамките на разумното.Щом нямат нужда от помощ,един два пъти месечно е достатъчно. Ти колко пъти ходиш при родителите си?
Относно ,какво били казали,няма нужда да ти отчита всеки разговор.Разбери се с него,ако е нещо важно,ще го изслушаш,но всякакви простотии и битовизми? То кой мъж препредава такива подробности?

Тя ясно е написала, че тези неща са ги говорили на мъжа ѝ. А той защо е решил да информира бременната си жена, ще се въздържа да коментирам.
Дежавю – оплакваме се от свекърите за неща, за които всъщност е виновен мъжът.

А мъжа не го ли натоварват? Или мъжете не се притесняват, като ще стават бащи.
Даже двойно повече са виновни, защото тормозят собственото си дете.
Хайде чуждото иди дойди, може да се намери обяснение (макар и не извинение), но за собственото - не.
Така че, свекърите са виновни за този тормоз и още как.
Мъжът отделно може да е виновен за неговите си действия, но това не оневинява родителите му за техните.
Не разбирам какъв е този стремеж да се прехвърля вината от болната глава на здравата?

Ха-ха това с 3 дена спане вкъщи при мама на мъжа е просто трепач. Ако не е пързалка, в което силно се съмнявам, тия са за лудницата.

Opossum, мъжът затова е мъж, да може да се разчита на него, не да му пазим крехката душица.

Именно. И аз това се чудя.
Или по-точно – защо се прехвърля вината от по-болната на по-малко болната глава.
Никой не може да носи отговорност за чуждите действия, но за собствените си – да.

Напрягат се, ама не по същия начин - мъжете. ММ е свикнал на техния маниер и успява да извлече черен хумор от скандалите с тях. Аз не съм в състояние. И как се разбира? Еми ей на днес. Звъни баща му и ММ изчезва бързо в другата стая, за да не слушам, ако се окаже скандал. Да, ама аз чувам него.

"Какво точно ми предлагаш? Къде да изчезне кучето?"
....
"Абе глупости, нищо му няма на кучето, ние сме си го измислили"
....
"Сега просто се чудиш за какво да се заяждаш!"
....
"Престани да крещиш, чувам те и без да крещиш"
....
"Абе мамо, не решавате вие къде да седи кучето, не е като да искаме вие да го гледате"
....
"Добре бе, трябва ли сега да се караме за нещо, което не подлежи на обсъждане!?"
....
...
Не е нужно да дойде да ми разкаже какво са му говорили. То техните крясъци и скандали се чуват понякога през слушалката и през затворена врата. Без майтап.

Много им се обяснява, затова. Едно „Ние решихме, че кучето остава, въпросът не подлежи на обсъждане“ и точка. Ако продължават да намилат, затваря. Ще се научат, къде ще ходят.

Размекна се сега покрай бебето. Докато бяхме прекъснали контакт (аз с тях де), доста по-набързо ги режеше като ги хванат лудите и почнат да му викат. Сега явно си е мислел, че е възможно да има някакви човешки отношения покрай бебето. Аз си знаех, че е малко вероятно.

Само не се връзвай да идват да помагат, ако мъжът ти се изплаши от предстоящото бащинство и ти предложи. Да си вземе дните, които му се полагат, и си се радвайте на детето на спокойствие. Не ви трябват помагачи, поне не и през първите месеци. Има време да се включат и баби/дядовци, но по-нататък.

А не, той не иска такова нещо. Знае, че има риск да се прибере и да завари сцена на поне двойно убийство. За щастие, има доста гъвкав работен график та и след двете седмици по бащинство, ще може да има доста участие в гледането на бебето. И сама да се оправям, със сигурност е по-добре от свекърите. Около тях ще отключа психоза сигурно.

Ох, а дано, ама надали.
Има неуморни свекърви, с цял арсенал номера.
Ако е по телефона, да затвори човек. Например моята се беше научила да идва у нас, без покана. И като й се каже "въпросът не подлежи на обсъждане", тя се активира. Аз спешно си намирам работа навън, но последния път не бях достатъчно бърза. Пак сме прекратили контактите.
Пак ще се сдобрим, пак ще пускам с години "настойчивите съвети" покрай ушите си. Ама и аз човек, не съм от желязо. Все някога пак ще се обидя. И всичко почва отначало.

Добре, на маса или при гостуване се върти едно и също, като грамофонна плоча. Съгласна съм, че не е лесно и изисква здрави нерви. Но по телефона не е трудно да кажеш, че този разговор вече е воден и точка. И ако не спрат се затваря телефона. Лесно е, с натискането на една зелена слушалка, съхранява доста нерви. Пък отсреща или ще се научат или да се сърдят. Нали не сте малки деца и да сте зависими от тях?!?

Аз съм съгласна с тебе.
Коментирала съм с него - преди малко включително. Той не спори за нищо. Неговата логика е, че поддържа за себе си някаква илюзия, че има родители. Колкото и да са ужасни и постоянно да вдигат скандали. Гледа да не ме кара да имам комуникация с тях - нали реално няколко години вече нямах. Не знам и аз защо се навих да дам още един шанс след толкова изцепки, но нали забременях. Той им каза (реакцията като им каза беше абсурдна) и постепенно в рамките на няколко месеца започнаха да предават поздрави, да пускат доброжелателни коментари и омекнах. Викам си - за него ще е по-хубаво да е спокоен, че има мир, а и да си кажа честно - явно съм позабравила какво представляват и колко е напрягащо около тях. Та дойдоха те на гости след като на живо не се бяхме виждали години, по телефона май се чухме последно преди около 3 г. Огледаха дома ни, направиха някой и друг коментар, като цяло се държаха прилично и слабо засегнаха пред мен темата за кучето като 3-4 пъти намекнаха, че прекалено ще ни е трудно с куче. Аз съм с железни нерви и пропуснах покрай ушите, а и на този етап не ми накриви шапката особено.
И малко след това вече по телефона започнаха с крясъци и врясъци да махаме кучето. До тук това е 4-5 обаждане, в което се разнасят супер глупости по адрес на малката шушулка. Бях забравила как обичат да врещят. Вярно се чува през слушалката. Децибелите на баща му сигурно ще засенчат оперен певец.
Сега ММ обеща отново да гледа комуникацията му с тях да е по-апокрифна и по-далеч от мен, за да не се напрягам. Надявам се да не очакват, че с раждането на детето срещите ни ще зачестят. Би могло, ако бяха една идея различни хора. При тях - подаваш малкото пръстче и ти отхапват ръката до рамото.