Любители на котки - Тема 198

Аз пробвах на Мая да сложа нашийник,но се страхува и стресира с него,опитва се да го махне.За сега само в къщи ще стои,излизането на двора се отлага за неопределен период-не познава околната среда ,родена е в апартамент,та трябва постепенно да стават нещата.

Amy_nka, как си? Мисля те❤.
Аз съм такъв характер, трупам горчилка, трудно се освобождавам и знам колко е изтощаващо. Това, че се чудиш има ли смисъл е нормално. Чувала съм го дори от майка след загуба на детето й😭, когато болката е много силна, човек се загубва..В такъв момент се чудим има ли смисъл да си пожелаем щастие (с любими същества), след като все някога ще изпитаме мъка.
Затова, след стреса, който преживях покрай заболяването и борбата за Коки💔, реших, че нямам сили и желание за повече такава мъка. Да, повече са прекрасните моменти с котетата, но трудните моменти ме съсипват. Разказвай, ако искаш, как се чувстваш❤.

Хубаво е да котето да не излиза навън преди кастрацията, за това напомнят всички ветеринари тук. Всичко се случва. Освен това е добре да си намериш вече ветеринар там, да отидеш на място с паспорта (без Мая) и да попиташ всичко ли е ОК с ваксините до момента и трябва ли нещо допълнително. Както и да разпиташ за кастрация и цени. Евентуално да сравниш цени и условия на няколко места, разликата може да е от порядъка на стотици евро.
С първото ни коте излизането се случи лесно. След като се възстанови от кастрацията започнахме да я пускаме по мъничко всеки ден в нашата градина в наше присъствие, постепенно увеличавахме времето и накрая я оставихме да се разхожда свободно. Тя е спокойна и не особено активна котка, много страхлива към чужди хора и животни. Разхожда се в много малък периметър и винаги е съвсем наблизо - обикновено само в нашата градина.
Малкото, обаче, е много игриво и любопитно. При нея кастрацията се позабави и едвам я удържахме да не се измъкне след голямата котка навън. След кастрацията започнахме да я извеждаме на каишка, пак в нашата градина само, постепенно удължавахме повода. Свикна и вече се движи самостоятелно, но определено е по-авантюристична и се движи в голям периметър. Винаги сме на тръни, когато тя е навън.

Amy_ nka, сърдечно благодаря за предложението!
Но нямам нужда от нашийник или нагръдник.
Сега, като вече имам време, излизаме с Магито на двора и тя се разхожда, търкаля, разхожда, души наоколо. Следя я да не излезе извън двора и от време на време подвиквам да се връща.
Роси

Много трудно се преодолява загуба на любимо коте, особено когато си е отишло без време и в страдание. Напълно разбирам Аминка.
Първият ми котарак ( по скоро на майка ми, защото той се привърза към нея) , открих и спасих от хвърляне в казана когато бях на 12. В последствие се оказа микс с Мейн Кун, красавец и дивак. Майка ми го хранеше само с варена за него риба със зеленчуци. Котаракът живя 20 години, и двете ми деца го помнят. Чак когато остаря и започна да спи на една възглавница на слънце, го чух да мърка. Та този котарак Томи, толкова привързан към майка ми, я е чакал до входа врата, да се прибере от работа, за да си отиде. Като преживяла подобно нещо, знам, че е ужасно. Майка ми много страда за него. 20 години, не 2, а 20. Много хора толкова и в брак не преживяват. Беше се зарекла, пе повече не може да гледа котки, не може да преживее нещо такова отново. След няколко месеца спаси малко коте в дъжда между колите пред блока си. След още няколко месеца - второ. Те ѝ помогнаха да преодолее Томи.
След загубата на Биби, Точка помогна на мен. След Кети и аз мислех, че не мога. Но те сами ни намират, за да ни помогнат. Сърце което е свикнало да обича, не може да остане празно.

+1 - Още осмислям загубата на Одисей . Тъкмо мисля ,че съм успяла и се връщам в по-ранен етап - ту не мога да повярвам , ту търся по снимки и клипчета   котета, подобни на него , ту се опитвам да приема ,че всичко е свършило и трябва да престана да го мисля и после пак отначало !

Не искам да богохулствам , не знам как е отвъд , знам само ,че никога нямаше да избера Одисей от петте котета ,които прибрах уж временно  . Та- Някой от Горе ми го изпрати и подреди обстоятелствата така ,че въпреки волята ми - да бъде мой !
lusia , явно се получат нещата и когато е съзнателен избор , но май при мен работи различно и като че вече не искам да избирам , а да ме избират  .



Ехограф на сърце - да , важно е да се гледа от специалист - нашият доктор винаги работи заедно с ехографист(специалист по образна диагностика). Нямаше упойка , но доста козина обръснаха - специално за сърцето и от двете страни на гърдите по едно големичко петно .

Приемане/неприемане на други хора (или животни, предполагам ) - не знам как се получава , не бих обвинявала хората , към които животинките са зле настроени без причина . Предполагам ,че както ние усещаме или не усещаме първосигнално връзка с някого , така е и при тях .
Ивекс , ами това е , ще ги държите разделени за половин ден , м.б с времето Ушатото пак няма да я харесва , но ще се примири с присъствието на помощницата !

ganyusha , значи без лечение се оправя ?! Стискам палци да продължава така !
amy_nka , имам подобно чувство относно смисъла и това ,което държи центъра на дома . Семейството е най-важното, тук спор няма  , но домът някак се променя и утихва не в добрия смисъл .
През цялото време ,всеки от нас се чудеше как да разкара Одисей от скута си , защото не търпеше и минута да е далеч от нас - ако един го пропъди - гушва се при друг и така чак се карахме кой да е "наказан" с котка на коленете , дакато работи или учи .Глупави , глупави хора !

Разтъжих се и аз за починалите ни котки!
Аз мисля, че загубата никога не се преодолява. Просто животът ни върти и продължаваме напред.
Никога няма да забравим скъпия ни Грей.
Двегодишен почина. Ама те болестите при него просто се надпреварваха, коя да ни го отнеме. Осиновихме го от група, инвалид, влачеше задната част на тялото. Караше на два крака и половина.
После дойде страшната диагноза карцином на пикочен мехур. Направиха му успешна операция. Скоро след това почина, защото се оказа, че е имал диафрагмална херния. И успешната операция го уби, защото не му беше направена снимка на бял дроб преди това. Много ни липсва и досега. Разкошен котарак.
Скоро, като почина, искахме да осиновим пак хромо котенце от една организация, но не ни го дадоха. През това време видях и Женя,  малък космарляв бълхарник. Момичето, което ни даде Грей, просто ме попита, отиваме ли да я вземем. Да. Малко по-късно пак гледам от една организация малко котенце със счупени за дни крачета. Айде и нея взехме.Милчето. Това се случва 2012 г
Година по-късно аз намерих Магчето на пътя, много болна. Всеки ден я водих в пазвата ми на ветеринар, след като първо стоя там няколко дни.
Оживя и хайде стана номер 3 у дома.
И за Красивчето ми е мъчно, сестрата на Тигре.

Аз помня Грей, него извеждаше с каишка, нали?
Старите коткарки си се помним. А ти си идвала у нас и си виждала Кети...
Така е, загубата не се преодолява, но с времето избледнява болката.

Избледнява, но е там, усещаш празнина.
И е нормално. Толкова грижи и накрая го няма....

Те са ни деца. Аз не разделям котките от хората у дома. За хората които никога не са гледали животни може да е много странно.
Аз от дете гледам всякакви животни и както казваше баща ми, само динозавър съм нямала. За това и избрах живот на село. Сред котки, кокошки, пиленца , куче. И всеки е обичан. Сега, знам, че съм луда, защото и на зеленчуците в градината и на цветята и на кокошките пускам класическа музика... 🤪

😀
О, ние имаме 3 и половина като ни пита някой. Котарака и него считаме за дете.🤣

Ей, Доня, помня Кетя. Лично съм я виждала. Разкошна котчица
Да, Грей го водихме по пикници на каишка. Като се явеше някой с пуснато куче, веднага предупреждавахме, че имаме котка на каишка. Толерантни хора сме срещали, винаги се оттегляха или си връзваха кучетата

Много тежък живот си живее Клео у нас

Режим - след закуска бяга като таласъм няколко часа ( преди беше кратък период, сега вече половин ден), следобед спи, надвечер вечеря и пак таласъмски изпълнения, включващи и ядене на човешки пръсти. Нощем тормози Чери, който иска да спи до мен, а нея ѝ се играе. От време на време се подкрепя с гранулите на големите котки. Ако някой си остави храна в купичката - грешка! Клео я почиства.

Това ми напомни забавна случка от лятото. Бяхме отседнали в къща за гости в едно диво и красиво място. Разхождаме се надвечер с кучката и издирваме къде има басейн, за да направим програма за идния ден. В края на селото се подава дворът към басейна и една жена вика през оградата: пазете се имаме зли котки. Поусмихнахме се, защото все пак сме с куче, а и приехме казаното за шега. Влязохме, разприказвахме се със собственика и изневиделица нещо съскащо възседна кучката и тя изквича. Сива, безпородиста котка, съща нинджа. Притичаха се стопаните, хванаха котката, аз кучето. Такова чудо не съм виждала. Налитала и на хора казват, окотила се и малките научила да нападат. Когато са извън двора били спокойни. Влезел ли някой в територията им - отбрана до кръв.

Това е майката! Не котка, а лъвица!