Казва, че в много случаи интровертите са по-компетентни, но тъй като предпочитат да работят в уединение и да не изпъкват, не са така оценявани, докато екстровертите създават впечатление за по-големи професионалисти, дори и да нямат нужните знания.
- Публикувана: 6 септ. 2024, 08:50 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2025, 19:53 ч.
Антисоциални, интровертни, темерутковци - 3
Аз на работа имам проблема, че не искам да се сприятелявам, не искам да споделям за личния ми живот, защото съм си патила, но пък дистанцирането се приема зле. Т.е. не съм "тийм плейър", уж имам "нещо лично срещу еди кой си", или просто говорят зад гърба ми, че не могат "да ме разберат".
И аз съм така. Не обичам да говоря в личен план с колеги, да се сприятеляваме и да излизаме по заведения (най-големия ми кошмар). Макар че се срещам понякога 3 пъти годишно с едни колежки в приятно кафене и си прекарвам добре. Е и с тях не говоря в личен план, но се смеем и си споделяме за работата.
Аз на работа имам проблема, че не искам да се сприятелявам, не искам да споделям за личния ми живот, защото съм си патила, но пък дистанцирането се приема зле. Т.е. не съм "тийм плейър", уж имам "нещо лично срещу еди кой си", или просто говорят зад гърба ми, че не могат "да ме разберат".
Едно че съм интровертна и друго че приятелки от детството нямам, защото прогимназията се преместихме,а в гимназията много ме тормозеха и изолираха като по-плаха и чувствителна. Много ми тежеше, че нямам приятели. После покрай работа, хобита съм се сприятелявала, но се отдалечаваме с хората като не се срещаме вече. Като ги потърся безрезултатно един-два пъти и се отказвам, защото и на мен не ми харесват "лепки". Сега на 41-2 осъзнавам, че повечето хора със семейства, живот, реално нямат приятели, а "контакти", с които се виждат веднъж годишно и си лайкват фейсбук постовете, или компания за маса.
Последните 2-3 години преживях загуби на близки, на работа, болести, т.н., а всички "приятели" странят от мен като чумава. Търсих няколко човека, не за да им се оплаквам безкрайно, ами за разходки, за хобита, спорт, за да се разсейвам, обаче вече все едно не съществувам за тях. Същевременно "паднах жертва" на кофти хора да ме тормозят, защото някои хора и на 40 са си с манталитета от училище да се подиграват, да разпространяват неверни слухове, и надушват уязвимите. Страхувах се от жени, обаче видях, че няма по-долни и отмъстителни от отхвърлени мъже. Така че има и по-лоши неща от това да останеш без приятели.
Последните 2-3 години преживях загуби на близки, на работа, болести, т.н., а всички "приятели" странят от мен като чумава. Търсих няколко човека, не за да им се оплаквам безкрайно, ами за разходки, за хобита, спорт, за да се разсейвам, обаче вече все едно не съществувам за тях. Същевременно "паднах жертва" на кофти хора да ме тормозят, защото някои хора и на 40 са си с манталитета от училище да се подиграват, да разпространяват неверни слухове, и надушват уязвимите. Страхувах се от жени, обаче видях, че няма по-долни и отмъстителни от отхвърлени мъже. Така че има и по-лоши неща от това да останеш без приятели.
