Антисоциални, интровертни, темерутковци - 3

Непрекъснато. Мъжът ми почти всеки ден работи от вкъщи и е вечното присъствие. Седи си на компютъра, аз в хола уча, обаче пак-дори това, че знам, че има някой, ме напряга.
На фризьор не съм ходила от години заради това. Не обичам да си говоря и да ме разпитват. Да си призная-последните близо две години се офъквам сама, а голямото дете ме подравнява. на зъболекар обичам много, защото не се налага да говоря. Лежа си, затварям очи и си почивам.
Не обичам да ми идват гости, нито аз да ходя. Мъжът ми и той е подобен, макар че излиза с колеги...но главно да се наяде в ресторант. Вкъщи свекърва ми идва веднъж на 2 месеца, иначе никой. Баща ми не е идвал от години, майка ми и тя. Нямаме навик да каним гости, предполагам че и роднините не смеят да идват.
Аз няколко години (след майчинствата) все работех сама или ако имам колежка се сменяхме. Последната работа бяхме 3-4 в офиса, но аз бяха сама в отделна стая и ми беше добре. Напуснах преди няколко месеца, за да уча и засега ми е интересно с колегите. Професията, която уча е за работа в екип задължително, и то голям. Евентуално ако реша да работя нещо консултантско, да правя лекции...и аз не знам. Само тогава може да съм сама и вероятно в един момент бих се ориентирала, защото обичам сама да си движа нещата. Припряна съм, обичам всико да става веднага, по моя начин. На последната работа едно от нещата, които ме бъгваха беше, че трябваше винаги да пращам част от работата ми на шефа, за да го одобри преди публикуване. На предишни работи сама си действах, та много ме товареше.
Вкъщи също съм така, редовно се обвинявам, че съм крива с децата, нямам търпение да ми говорят. Но просто нямам ресурс за никого.

Много добре те разбирам.
Аз имам възрастна майка, вече никъде не ходи, дори не излиза сама навън. Така, че това вечно присъствие много ме напряга.
На работа постоянно има някой до мен, дори в тоалетните, защото имаме фиксирани почивки и излизаме едновременно. Пътуваме заедно в служебния транспорт. Вкъщи пак постоянно присъствие. Много изтощително.
На фризьор ходя 2-3 пъти годишно. И то при позната от 30 години. Та с нея ми е поносимо да говоря. Не е досадна.

Аз се боядисам, а сама ми е трудно, защото косата ми е много много гъста. Дори мисля да си върна естествения цвят само и само да не ходя на фризьор 😀 Рабоъя от вкъши от 10 години в сферата на дизайна, наскоро започнах почасова работа като консултант на парфюми в мола- това не ме натоварва, защото говоря за красиви неща, аромати, а не за лични като да ме питат- кога ще раждаш, защо още нямате деца, защо не се оженихте? Толкова ми тежат тези въпроси. И на фриЬорката отидох- защо съм ходила на почасовата работа само 2- 3 дни седмично, а не всеки ден… Ами моя работа си е, мразя хора, които ми се бъркат, които ми дават акъли без да ме познават. Много хубаво било, че съм почнала тъкмо да съм се поразчупела… ей това ме извади извън нерви, не било хубаво вкъщи все… напротив- рай е! Затова и избягвам хората като цяло.

Не е добре за кого? За околните, които са свикнали да сме на разположение. За мен си е идеално. В здравословния егоизъм няма нищо лошо.

Изключително дразнещо е липсата на такт и усет у някои хора. Никога не съм разбирала какво им влиза в работата, кой ще ражда, кой не, ще се жени ли, или ще се развежда. Може би, защото мен не ме интересува и не задавам такива въпроси, и са ми странни.

Цял живот се боядисвам сама. Бретон също си подстригвам, само за дължините ходя на няколко месеца. Последния път малко късичко ме направи, но пък си казах, тъкмо няма да ходя скоро.
Ходя два пъти годишно на санаториум, там ми е глътката въздух и почивка от постоянно присъствие. За много хора е непонятно как така не искаш компания. И много мразя като ми предлагат да се присъединя към тях.

А вие как се справяте с шумните деца? Аз и ММ сме интроверти до мозъка на костите, но за наше съжаление май ни се падна дете екстроверт. Не спира да бърбори, да пее, скача, премята се, само ме дърпа да си играем, постоянно иска да каним някой вкъщи или да се срещаме с приятелчетата му. Това ме съсипва от изтощение, просто на моменти имам чувството, че ще ми се пръсне главата. Аз ест.като дете интроверт все си играех сама, никога не съм дърпала родителите ми за игра, а това дете не ме оставя на мира, като пате само ходи след мен. С извинение дори в тоалетната нямам мира, просто не издържам. Как се справяте с екстровертните си деца? На работа шум,в магазина шум, вкъщи шум, просто ще откача. Искам на самотен остров. Помагайте с идеииии

Ох, много е трудно. И аз това се питах, защо не ми се падна тихо и кротко дете. И аз се занимавах сама, не съм искала да си играят с мен родителите ми.
Чакаш да порасне и да има по-интересна компания.

Децата по принцип са си шумни, да е тихо и кротко за мен показва проблем 😆 Поне малките. За големите е ясно. Да не те пита, да не иска да прекарва време с теб, да не иска да тича, подскача, танцува - странно е. Колкото и да си го мечтаем, ако се случи пък ще се тревожим какво му има.
Имам две момчета, племенник и племенница(кръвни, наскоро ми се роди племенниче от страна на мъжа ми). Трите момчета врещят, квичат, бият се, хилят се…племенницата си рисува, не обича да стои с тях и е тиха в сранвнение с тах. Обаче е прилепчива, иска да си говорим, да ми прави прически(мразя)….та всяко досажда по своя начин.
Аз не мисля, че хората са виновни, че питат и говорят. Аз съм тази, която няма ресурс и се изморява, иначе хората са си ок. Те не са виновни, че съм кисела.
Иначе мога да си говоря и празни приказки, мога и сериозни. Чудесно играя роля и ако питат някой човек за мен, ще каже, че съм контактна, приветлива, бърборива. Но това е, което знам, че се очаква от мен и го правя. Ужасно ме изморява, обаче, вкъщи после нямам ресурс.
Не обичам неудобни паузи, гледам да говоря, да намеря тема и да завържа разговор с всеки. Но предпочитам да съм си сама и да не ми се налага.
И все пак все съм изпълнявала професии, в които ми се налага. Да не говоря, че новата, която съм си избрала, изисква в огромна степен това. И то да се общува с емпатия, да си вечно грижовен, разбиращ, обяснителен. Дори да си избера индивидуална практика, то ще се изразява в много говорене, информиране на хората.
Обичам да давам акъл, това ми е проблемът 🤣 Но ме изморява.

Това винаги много ме е дразнело. Някой друг да знае как му е по-добре на отсрещния, само защото на него така му е по-добре. Нулева емпатия и мозъчно функциониране.

Здравейте, момичета отново. Отдавна не съм писала в тази тема. Наближиха празниците и осъзнах, че искам да ги прекарам сама на спокойствие у нас. Но после се замислих, че след някоя и друга година родителите ми може да не са сред живите и е по-добре да оценя компанията им. Прекарах Бъдни вечер и Коледа на обяд и тях. Вечерта на Коледа у гаджето. На следващия ден бях на работа и вечерта легнах в 18:30 и не станах до 7:10.
Гаджето има чисто нова голяма и модерна къща, но се разбрахме да не живеем заедно засега, а само ще му ходя на гости, защото имам нужда от тишина и усамотение в моя апартамент. Не че и там не се усамотявам, нанесох се в 3тата спалня, там си спя😁През деня сме заедно разбира се, вечер се местя да спя сама. Той е доста екстровертен и общителен човек, има купища приятели и познава много хора. Дори някои от моите интровертни и затворени приятели го познаваха. Все още се чудя защо ме харесва и толерира странностите ми, сигурно съм му интересна и различна😅
Отдавна вече не правя компромис със себе си, съжалявам.