На фризьор не съм ходила от години заради това. Не обичам да си говоря и да ме разпитват. Да си призная-последните близо две години се офъквам сама, а голямото дете ме подравнява. на зъболекар обичам много, защото не се налага да говоря. Лежа си, затварям очи и си почивам.
Не обичам да ми идват гости, нито аз да ходя. Мъжът ми и той е подобен, макар че излиза с колеги...но главно да се наяде в ресторант. Вкъщи свекърва ми идва веднъж на 2 месеца, иначе никой. Баща ми не е идвал от години, майка ми и тя. Нямаме навик да каним гости, предполагам че и роднините не смеят да идват.
Аз няколко години (след майчинствата) все работех сама или ако имам колежка се сменяхме. Последната работа бяхме 3-4 в офиса, но аз бяха сама в отделна стая и ми беше добре. Напуснах преди няколко месеца, за да уча и засега ми е интересно с колегите. Професията, която уча е за работа в екип задължително, и то голям. Евентуално ако реша да работя нещо консултантско, да правя лекции...и аз не знам. Само тогава може да съм сама и вероятно в един момент бих се ориентирала, защото обичам сама да си движа нещата. Припряна съм, обичам всико да става веднага, по моя начин. На последната работа едно от нещата, които ме бъгваха беше, че трябваше винаги да пращам част от работата ми на шефа, за да го одобри преди публикуване. На предишни работи сама си действах, та много ме товареше.
Вкъщи също съм така, редовно се обвинявам, че съм крива с децата, нямам търпение да ми говорят. Но просто нямам ресурс за никого.

Помагайте с идеииии