Антисоциални, интровертни, темерутковци - 3

  • 7 066
  • 78
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 69
angelika_ аз даже избягвам да говоря със съседи и да се засичам дори по стълбището с тях, защото се опасявам от нещо като твоята съседка. Няма къде да избягаш, а после може и да те говори пред махалата.

Подобен на твоя случай, не беше съседка, но жената ми звънеше по всяко време на пожар - блокирах я без никаква вина. Тя трябва да е достатъчно възрастна да се усеща кога грубо навлиза в личното пространство на хората, а ако не се усеща - не е моя отговорност.

Аз предпочитам да общувам с хора покрай хобита и спортове. (Напоследък всичко съм зарязала де, обаче например имах приятелка за планина, с която само това правим, ходих и на йога и оттам на йога лагери, но вече не поддържам връзка с жените). Натоварва ме просто така без няма нищо да висим по кафета и паркове. Доскоро нямах и толкова свободно време и свободното време предпочитам да прекарвам в разходки с близките.

# 46
# 47
# 48
  • Мнения: 191

Тази снимка перфектно описва дуалността ми… Joy

# 49
  • Мнения: 3
Привет и от мен!
Тихо се записвам в групата, с размишления около сриването на хоум офис идилията (за мен лично един голям прогрес по време на пандемията).
В работата ми колегите са спокойни и разбрани, не се пречкат, и въпреки всичко идеята за Open work space ме претоварва жестоко. Имам право на 2 дни хоум офис в седмицата, но ако от мен зависеше, нямаше да се вясвам там въобще.
Неприятно ми е да се храня с хора и често дебна дали кухнята е свободна от индивиди. Също не ми допада да влезна за нещо малко, например, да си налея вода и да трябва да се поздравим с колегата… Хем се разкъсвам между самообвиненията, че се държа невъзпитано, хем един свят, в който хората се разминават в тишината ми се струва толкова привлекателна Heart
Когато съм в офиса, непрестанно се чувствам, че бягам от нещо. Или все едно вървя по много тънък перваз на много висок прозорец…
Благодаря се само, че най-вероятно няма да имаме Коледно парти ☺☺☺
Наистина, нямам абсолютно никакви лоши чувства към никого, но желанието за самота и уединение е винаги над всичко.

# 50
  • Мнения: 141
Хайде и аз да се включа в темата, която е точно за мен. И аз съм си интроверт, а вече в компанията не се и притесняват да ми го кажат, радвайки ми се. Спокойно ми е така, а и ме оставиха на мира, и не ме врънкат на безмислени разговори. Да, слушам, участвам, но не съм активна.
Сега се опитвам да преборя нещо, свързано с комуникацията със съседите, защото не е правилно, но пък го имам за редно и се чуствам добре. Напоследък задълбочавам в това, че ако видя съсед да паркира на тротоара и постепенно спирам да му говоря. Лудост е, знам, но тротоарите се съсипаха, няма къде да се качи човек, а децата ми трайно започнаха да вървят по улицата...Тръгвам сутрин на работа, и съседа тръгва, но аз трябва да слезна на улицата, за да се разминем, докато той се качва на паркираната на тротоара кола. А по тротоара кални коловози. Не е ли гадно? Първо смотолевех "добро утро", после само кимвах, а сега поглеждам, отмествам поглед и продължавам. Или изобщо не вдигам глава. Не съм конфликтна личност, някак не мога да отворя уста и да му направя забележка. А сега установих и втори, с който се случва същото. Сигурно им изглеждам, като изкукала леличка. Не, че и това не е възможно, но пък ми е кофти, защото от деца сме израстнали и отношенията ни бяха съвсем прилични. Ама пусто, много ме е яд на това.

# 51
  • Мнения: 587
Привет, как се разпознавам в това, което пишете! Вече не ми се и пътува да трябва да общувам няколко дни с няколко човека нон стоп, изцеждащо ми е.

Все не мога да стигна до тази книга, имате ли впечатления от нея?

# 52
  • В Космоса
  • Мнения: 10 110
За много години!
Нареждам се и аз за мнения и препоръки за литература на тази тематика.

# 53
  • Sofia
  • Мнения: 29 135
Има я в “Сторител” горната книга.
Запазих си я и я почвам скоро 👍🏻

И тази е подобна

Скрит текст:

# 54
  • Мнения: 392
Да пиша пак за съседката, беше си в родния град, та 3 месеца спокойствие. Онзи ден се прибра и веднага ми звъни по телефона в 9 вечерта. Аз много мразя така, навлизане ми е в личното пространство. Писах й- съжалявам, но не обичам да говоря по телефон, какво има? И тя- аз да те поканя на пием горещ шоколад..
Викам- имам много работа (което си е така), януари ще ми е доста зает.. Тя- дорбе, тогава ще чакам ти да пишеш..
И на другия ден ми пише - Имаш ли гумичка Grinning Излъгах я, че нямам, защото ако отида да й дам пак ще ме кара да правим нещо Grinning
И после след 2 часа пак- Кога ще си направим... (останалото не го дочетох).. направо ми се сви стомаха

Хора.. много се натоварвам така, много ми е навлизане в личното пространство, идеята да пия горещ шоколад ми харесва много, но изпия ли един път ще ме търси всеки Божи ден, а аз съм си саможива, обичам си сама в собствената си компания. И хем ми е гузно, разбирате ли, но и много ме изцежда общуването с екстроверти и хем се оплаквам, че нямам приятели Grinning

Последна редакция: пт, 10 яну 2025, 20:00 от angelika_

# 55
  • Мнения: 24 206
Е, игнорираш. Да си пише.

# 56
  • Мнения: 861
Не разбирам защо ти е гузно. И аз спрях да вдигам телефона на една досадна приятелка, не чувствам вина, а само спокойствие.

Трябва да се научиш да поставяш здравословни граници с хората - родители, приятели, партньор и т.н.

Последна редакция: вт, 14 яну 2025, 18:32 от Velma125

# 57
# 58
  • Мнения: 587
Започнах книгата Тихите, засега нищо особено - анализ на американската бизнес среда, много имена на фирми и мениджъри,  и налагането на екстровертния модел, вкл.и от тяхната евангелска църква.

Последна редакция: нд, 19 яну 2025, 15:13 от Kawsay

# 59
  • В Космоса
  • Мнения: 10 110
И аз я започнах. Съвсем в началото съм.

Общи условия

Активация на акаунт