- Публикувана: 6 септ. 2024, 21:31 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2024, 10:31 ч.
Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир в Рибарче/Златно момче и в живота. Проекти и колеги - Тема 55
Добре , че е амджата понякога! 🫶
Намериха най-нелепите партньори.
Сейран е със супер тъпата физиономия докато му предлага брак на тоя. Нелепици до безкрай. 🤦🤦🤦🤦
Пелин Акъл под всякаква критика. Ако мисли, че тази роля ще й помогне много, объркала се е. Ще бере негативи ежедневно. Двамата с Мерт стоят потресаващо един до друг. То ЕГН не е само някакви числа...
Дано рейтингът е повече от 3% и тоя има някакви жестоки връзки в телевизията, че да има време да завърши историята.
Сейран е със супер тъпата физиономия докато му предлага брак на тоя. Нелепици до безкрай. 🤦🤦🤦🤦
Пелин Акъл под всякаква критика. Ако мисли, че тази роля ще й помогне много, объркала се е. Ще бере негативи ежедневно. Двамата с Мерт стоят потресаващо един до друг. То ЕГН не е само някакви числа...
Дано рейтингът е повече от 3% и тоя има някакви жестоки връзки в телевизията, че да има време да завърши историята.
За отбор делулу, ръцете горе
Добре , че е амджата понякога! 🫶
Ми като няма СейФер, поне АфРам да има. 😄
Единственото ново инфо, което ми попадна днес.
Тези да не преснимат сцени 🤦♀️🤦♀️🤦♀️
Ако са си мислили, че публиката ще приеме Сейран да е била интимна с друг мъж - голяма греда.
Най-любимият ми филм, во веки веков, е "Английският пациент". Харесвам и другите филми на Мингела, много даже ги харесвам, но в този съм влюбена от първи кадър. Гледала съм го само 13 пъти и знам репликите наизуст (май вече съм ги позабравила 
) и независимо в какво състояние на духа съм мога да го гледам пак, и пак, и пак. А саундтракът, ах, саундтракът.. заобичах унгарски фолклор заради този филм! Е, от вчера насам фрагът на "Рибарче" измести любимия ми филм в личната ми класация по брой на гледания. Пускам си го отново и отново, очаквайки да открия нещо, което съм пропуснала в предното гледане. И всеки път имам челен сблъсък с моята любимка. За никого тук не е тайна, колко обичам образа на Сейран. За нея мога да говоря със страст, с която отдавна не говоря даже за мъжа си. 
И има нещо, което не ми дава мира...Защо предлага брак на Синан??? Рени, много ми хареса идеята ти, за проявен егоизъм, когато сме изправени пред предизвикателство като смъртта, но не е това, което виждам. Не виждам мобилизиран, готов да се бори и продължи напред човек. По никакъв начин не ни е показан чевек, вкопчил се в живота. Дори напротив... в сцената на пейката, когато Синан я държи за ръка, аз виждам един вече отишъл си човек. Тя е само бледа сянка на темпераментната Сейран. Апатия, отчужденост, безразличие, смърт - това са само част от нещата, които са ни показани. Тя е само една празна черупка, оставила се да я местят от място на място. Всички живителни сили са изсмукани и оставени да изтекът от това тяло. Дори не виждам мъничко пламъче да гори в тези очи, когато прави предложението, а какво остава да виждам щастлива жена. В същото време Синан изригва от емоции, от радост, когато получи въпросното предложение. А не мисля, че е влюбен. Въобще в уравнението Синан-Сейран любовта (като страст) отсъства и ще отсъства, убедена съм, дори и едностранната такава. Има някаква дълбока привързаност, разбиране и обич между двамата, но само толкова. Защо е този брак? На кому е нужен?
Другият въпрос, който не ми дава мира е защо очаква Ферит. Защо ще чакаш завръщането на някого, ако ти си го изгонил?! Да речем, че го е изгонила, за да го предпази, да не страда, да приеме по-лесно факта, че тя си отива и т.н., защото знаем, че тя го обича с абсолютно себеотрицание и винаги би поставила нуждите на Ферит преди своите. Тя обаче оздравява. Всъщност не знаем дали този оздравителен процес е завършил, но самият факт, че тя вече има надежди (за нечие завръщане) е показателен за възкръсването й. Когато човек се почувства изгубен и без път, с мъртви мечти и надежди (как да ги има, след обричаща го диагноза?!), зараждането на надеждата е първата стъпка към намирането на самия себе си. После идват мечтите, желанията и т.н.Та... защо тя не тръгва да търси Ферит? Това е най-логичното нещо. Сейран не е пасивна и никога не е била, не е кротка и смирено чакаща.Напротив, тя е стихия, помитаща всичко по пътя си. Ако вярва в нещо, тя се бори. Тя може да застане в национален ефир и да изкрещи истината, дори тази истина да компрометира и самата нея. Би се борила и да си върне Ферит, още повече, ако е виновна за тръгването му. Тук има нещо гнило и просто не ми дава мира!
Суна също се държи доста странно и конфузно и в двете сцени с Ферит. Някак си изключвам тя да е виновна за раздялата, недоразумението или каквото е там мужду Ферит и Сейран. Мисля, че тя вече е на друго ниво. Временното безумие, което я беше обзело, си отиде в мига, в който разбра от Сафет за диагнозата на Сейран. Тя отнова безкористно се посвети на сестра си, точно както като деца се изправяше пред баща си, за да спести някой и друг шамар, предназначен за сестра й. И все пак е конфузна. Когато лъже, тя винаги гледа надолу и сега пак го имаше точно този поглед. Но за какво лъже?
Въобще въпросителните са ми много повече от отговорите, които имам и не знам как ще дочакам петък!
) и независимо в какво състояние на духа съм мога да го гледам пак, и пак, и пак. А саундтракът, ах, саундтракът.. заобичах унгарски фолклор заради този филм! Е, от вчера насам фрагът на "Рибарче" измести любимия ми филм в личната ми класация по брой на гледания. Пускам си го отново и отново, очаквайки да открия нещо, което съм пропуснала в предното гледане. И всеки път имам челен сблъсък с моята любимка. За никого тук не е тайна, колко обичам образа на Сейран. За нея мога да говоря със страст, с която отдавна не говоря даже за мъжа си. И има нещо, което не ми дава мира...Защо предлага брак на Синан??? Рени, много ми хареса идеята ти, за проявен егоизъм, когато сме изправени пред предизвикателство като смъртта, но не е това, което виждам. Не виждам мобилизиран, готов да се бори и продължи напред човек. По никакъв начин не ни е показан чевек, вкопчил се в живота. Дори напротив... в сцената на пейката, когато Синан я държи за ръка, аз виждам един вече отишъл си човек. Тя е само бледа сянка на темпераментната Сейран. Апатия, отчужденост, безразличие, смърт - това са само част от нещата, които са ни показани. Тя е само една празна черупка, оставила се да я местят от място на място. Всички живителни сили са изсмукани и оставени да изтекът от това тяло. Дори не виждам мъничко пламъче да гори в тези очи, когато прави предложението, а какво остава да виждам щастлива жена. В същото време Синан изригва от емоции, от радост, когато получи въпросното предложение. А не мисля, че е влюбен. Въобще в уравнението Синан-Сейран любовта (като страст) отсъства и ще отсъства, убедена съм, дори и едностранната такава. Има някаква дълбока привързаност, разбиране и обич между двамата, но само толкова. Защо е този брак? На кому е нужен?Другият въпрос, който не ми дава мира е защо очаква Ферит. Защо ще чакаш завръщането на някого, ако ти си го изгонил?! Да речем, че го е изгонила, за да го предпази, да не страда, да приеме по-лесно факта, че тя си отива и т.н., защото знаем, че тя го обича с абсолютно себеотрицание и винаги би поставила нуждите на Ферит преди своите. Тя обаче оздравява. Всъщност не знаем дали този оздравителен процес е завършил, но самият факт, че тя вече има надежди (за нечие завръщане) е показателен за възкръсването й. Когато човек се почувства изгубен и без път, с мъртви мечти и надежди (как да ги има, след обричаща го диагноза?!), зараждането на надеждата е първата стъпка към намирането на самия себе си. После идват мечтите, желанията и т.н.Та... защо тя не тръгва да търси Ферит? Това е най-логичното нещо. Сейран не е пасивна и никога не е била, не е кротка и смирено чакаща.Напротив, тя е стихия, помитаща всичко по пътя си. Ако вярва в нещо, тя се бори. Тя може да застане в национален ефир и да изкрещи истината, дори тази истина да компрометира и самата нея. Би се борила и да си върне Ферит, още повече, ако е виновна за тръгването му. Тук има нещо гнило и просто не ми дава мира!
Суна също се държи доста странно и конфузно и в двете сцени с Ферит. Някак си изключвам тя да е виновна за раздялата, недоразумението или каквото е там мужду Ферит и Сейран. Мисля, че тя вече е на друго ниво. Временното безумие, което я беше обзело, си отиде в мига, в който разбра от Сафет за диагнозата на Сейран. Тя отнова безкористно се посвети на сестра си, точно както като деца се изправяше пред баща си, за да спести някой и друг шамар, предназначен за сестра й. И все пак е конфузна. Когато лъже, тя винаги гледа надолу и сега пак го имаше точно този поглед. Но за какво лъже?
Въобще въпросителните са ми много повече от отговорите, които имам и не знам как ще дочакам петък!
А ако наистина има сделка между Суна и Ифакат. Разделя Ферит и Сейран, и в замяна получава Абидин.
Ами, продукцията не се побоя за рейтинга в Петък и стовари всички кошмари на феновете върху главите им за лека нощ. Дори не се опитаха да ни заблудят някак до първи епизод. В, няколко минутно видео видяхме, всичко което не искахме- СейФер са разделени. Тя предлага годеж на някакъв, той подмята на дивана някаква 
Или на продукцията не й пука вече, защото продадоха, каквото можаха, или вярват, че въпреки разочароващото начало, имат силна история, която си заслужава риска.
Океейй
Сега си искам тази история и се надявам да е достатъчно емоционална, смислена, разбираема и компенсираща разочарованието ми. Длъжници са ни! И, ако се окаже това, има потенциал да се случи, то това ще е последният ми критичен коментар. Защото единственото по- тъпо от вече присъстващите нови партньори на СейФер е промяна в плановете под натиск от феновете и писане ден за ден.
Все си мисля, че болестта на Сейран беше солиден коз в ръцете на новите сценаристи, въпреки че не се приемаше добре от доста зрители. На тази база можеха да създадат силно емоционална, въздействаща, разтърсваща, потресаващо драматична история за трети сезон, която дори можеше да надмине по феноменалност първи. История за едно по- различно оцеляване на СейФер, много близко до същността на всеки пуснал телевизора. История за истинско възраждане от пепелта- физическо и духовно. История за битки, които започват отвътре навън, история за борба със времето, когато осъзнаеш, че не е даденост и е единственото, което не можеш да контролираш. История за мига, който трябва да ценим.
Прибавете тук фирмените проблеми, трудните първи стъпки в създаването на собствена марка с модели вдъхновени от непреклонна пред вселената любов, не от липси и тъга и още, и още...
И, всичко това без да се налага СейФер да се разделят, още по- малко да им се прикрепят ремаркета
Не, че съм консерва, която не приема да се целуват с други, не съм и от онези, които си мислят, че гледаме Ромео и Жулиета, но трети лица..., раздяла..., отново!
Защо по д***лите никой от върволицата сценаристи минали през нас не написа нещо по- различно. Всеки първо бърза да раздели СейФер,независимо колко глупава е причината! Да, ама колко да е велика една любов, ако ги разделя непрекъснато...Ей, това искам да ми обяснят
Или на продукцията не й пука вече, защото продадоха, каквото можаха, или вярват, че въпреки разочароващото начало, имат силна история, която си заслужава риска.
Океейй
Сега си искам тази история и се надявам да е достатъчно емоционална, смислена, разбираема и компенсираща разочарованието ми. Длъжници са ни! И, ако се окаже това, има потенциал да се случи, то това ще е последният ми критичен коментар. Защото единственото по- тъпо от вече присъстващите нови партньори на СейФер е промяна в плановете под натиск от феновете и писане ден за ден.
Все си мисля, че болестта на Сейран беше солиден коз в ръцете на новите сценаристи, въпреки че не се приемаше добре от доста зрители. На тази база можеха да създадат силно емоционална, въздействаща, разтърсваща, потресаващо драматична история за трети сезон, която дори можеше да надмине по феноменалност първи. История за едно по- различно оцеляване на СейФер, много близко до същността на всеки пуснал телевизора. История за истинско възраждане от пепелта- физическо и духовно. История за битки, които започват отвътре навън, история за борба със времето, когато осъзнаеш, че не е даденост и е единственото, което не можеш да контролираш. История за мига, който трябва да ценим.
Прибавете тук фирмените проблеми, трудните първи стъпки в създаването на собствена марка с модели вдъхновени от непреклонна пред вселената любов, не от липси и тъга и още, и още...
И, всичко това без да се налага СейФер да се разделят, още по- малко да им се прикрепят ремаркета
Не, че съм консерва, която не приема да се целуват с други, не съм и от онези, които си мислят, че гледаме Ромео и Жулиета, но трети лица..., раздяла..., отново!
Защо по д***лите никой от върволицата сценаристи минали през нас не написа нещо по- различно. Всеки първо бърза да раздели СейФер,независимо колко глупава е причината! Да, ама колко да е велика една любов, ако ги разделя непрекъснато...Ей, това искам да ми обяснят
Аз няма да забравя погледа на Ферит след като каза на Абидин да поздрави от негово име г-н Синан,извърна се и погледа му беше потресаващ,цялата болка и тъга,дори не знам как да го опиша..мен този поглед ми дойде много емоционален. Все е ясно ,че ще стигнем до СейФер 😚 дали на финала на сезона,дали след пет епизода. Ще стигнем,аз силно вярвам в това. 