Публикувана: 28 фев. 2007, 13:58 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2011, 21:50 ч.

Кристалните и индигови деца

100 501
880
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са характеристиките на кристалните и индигови деца?
Как можем да различим кристалните и индиговите деца от децата с умствени увреждания или аутизъм?
Какви са основните характеристики на кристалните деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са характеристиките на кристалните и индигови деца?
  
  Кристалните и индигови деца се определят от техните аури, които се състоят от различни цветове. Кристалните деца се раждат с красива, многоцветна аура и са свръхчувствителни, надаржени със способности за телепатия. От друга страна, индигови деца разпознават несправедливост, изискват честно отношение и притежават силно чувство за справедливост и достойнство. Те винаги знаят кога ги лъжат и често са воини за промяна. Термините "кристални" и "индигови" деца се използват в алтернативната психология и езотеричната литература за описание на ново поколение деца, които се смята, че имат различни духовни и енергийни характеристики. Кристалните деца обикновено са описвани като изключително чувствителни, интуитивни и с високо ниво на духовно разбиране, докато индигови деца често се свързват със силна воля, независимост и предприемчивост. Тези концепции обаче не са приети от научната общност и се разглеждат като псевдонаука. Според дискусията децата индиго и кристалните деца се характеризират с определени черти. Децата индиго обикновено са индивидуалисти, тихи, искрени и мили. От друга страна, кристалните деца често се описват като тихи, искрени и мили без противопоставяне на контакт с другите. Дискусията също така предполага, че кристалните деца заместват индигови и че техните различия са фундаментални. Кристалните и индигови децата се свързват с уникални характеристики, като висока интуиция, магнетични очи, емоционалност, мирност, телепатия, вроден музикален талант и връзка с природата. Тези деца често са изключително чувствителни и емпатични към заобикалящата ги среда. Термините "деца индиго" и "кристални деца" се използват за описание на деца със специфични характеристики. Децата индиго често се свързват със силна воля, независимост и бунтарство, докато кристалните деца са свързани с чувствителност, мирност и висока интуиция. Тези термини обаче са спорни и критикувани от някои, които ги смятат за неоснователни и мистични. Индогови деца се свързват със силна воля, независимост и чувствителност, докато кристалните деца се асоциират с висока духовност, чувствителност и мирност.
- Как можем да различим кристалните и индиговите деца от децата с умствени увреждания или аутизъм?
  
  Кристалните и индиговите деца често се възприемат като изключително интелигентни, състрадателни и притежаващи телепатични способности. Кристалните деца понякога проговарят късно поради напредналата си телепатия и намалената необходимост от вербална комуникация. За разлика от тях, индиговите деца, въпреки че споделят подобни качества, се характеризират със своята борбена природа и играят решаваща роля в насърчаването на промяната.
- Какви са основните характеристики на кристалните деца?
  
  Кристалните деца са изключително магнетични, с изразителни и хипнотизиращи очи, много емоционални, проговарят късно, имат вроден музикален талант, са любящи, миротворци, простират лесно , използват успешно телепатия от ранна възраст , свързани с природата , грижовни като ангели със силна интуиция , безстрашни артистични личности и често стават духовни водачи. Основните характеристики на кристалните деца включват повишена чувствителност към околната среда, силна връзка с природата, способността да усещат енергиите на другите, предпочитание към уединение, способност да разпознават истинската любов, чисто сърце и емоционална интелигентност. Въпреки че тези характеристики не са научно доказани, те представляват интересна тема за размисъл и обсъждане. Кристалните деца често се описват като изключително чувствителни, нежни и любвеобилни. Те обикновено са различни от другите деца, притежаващи висока толерантност, способност да успокояват по-агресивните деца и уникална способност да усещат емоциите и мислите на другите. Освен това кристалните деца имат силна връзка със своята среда, като често проявяват умения за предсказване на емоции и си спомнят раждането си.
- Какви са основните характеристики на индиговите деца?
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени кристалните и индиговите деца в образованието и обществото?

# 645 3 ян. 2010, 00:00 ч.

До сърцето...
Мнения: 5 425

x-x-x, може би твоето хлапе си има индигова майка? Laughing

Защо само децата ни да са индигови? Младите майки и те може да са от същото тесто (аз не съм от младите, нито от цветните).

# 646 3 ян. 2010, 00:01 ч.

Мнения: 7 433

  АЗ търся начини да се справям с моето си дете.Все ми е едно,как ще го наричат "Индиго","Кристал" или не знам си как още,но ...е факт че принадлежи към някаква категория,която се откроява от общата маса.

   Не ми е целта да си превъзнеса детето,а да намеря към него някакъв подход,с който хем да го адаптирам към обществото,хем да не го пречупя,като личност. Peace

# 647 3 ян. 2010, 01:00 ч.

la Città Eterna
Мнения: 375

Цитат на: Radika в нд, 03 яну 2010, 00:00

x-x-x, може би твоето хлапе си има индигова майка? Laughing

Да, аз съм писала, че си мисля, че също притежавам индигови черти, но съм над възрастта на "индиговия бум", а и при мен доста от естествените ми черти са били пречупени с много бой от най-ранна възраст. Сега ме е страх, че под натиска на обществото аз пречупвам собственото си дете, а точно това искам да избегна. Гледайки себе си и давайки си сметка колко много бих могла да постигна с вродените си качества, ако не страдах от хилядите задръжки и комплекси, насадени ми от най-ранно детство, как доста по-посредствени като възможности и образование хора постигат с пъти повече от мен, се страхувам и съм много раздвоена какво да правя с детето си. Дали да продължа да се старая да го приобщя към системата, или да тегля майната на системата и да подкрепя собствените стремежи на хлапето?! Дали така няма да създам едно асоциално и неприспособимо създание, вместо пробивен, преуспяващ и полезен човек?! Или обратното, пречупвайки я, за да се впише в масата, няма да създам депресирано и самоунищожаващо се безполезно човекоподобно, в каквото доста често се превръщам аз самата?! Това е единствената причина да се интересувам от езотеричната тема за "индиго" - просто нищо по-добро не ми е попадало пред погледа, а чета доста...

Иначе за хвалби и превъзнасяне трудно може да се говори, като всяка седмица съм на "подсъдимата скамейка" в училището да давам обяснения...

# 648 3 ян. 2010, 09:22 ч.

Мнения: 7 433

x-x-x ,четеш ли на руски?
Ако да,потърси книгата "Педагогика для всех" ,автор С.Соловейчик.
Мисля,че можеш да я свалиш от интернет.
Той написа книгата си още през 1987 година.В нея описва своето детенце(което според мен си е чисто индиго) и подхода си към него.Както описва и крайния резултат на възпитанието си. Simple Smile

# 649 3 ян. 2010, 11:50 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Цитат на: Селма в ср, 30 дек 2009, 21:31

Цитат на: Gvendolin в ср, 30 дек 2009, 08:46

Как да разберете, дали детето Ви е „индиго”? Лесно, стига да е правило някога поне пет от следните неща:

Абсолютно разпознах детето си! Peace

И аз- и двете си деца.
То всичко това е характерно практически за всяко дете Laughing

Както и предполагах- всички са индиго Crazy

# 650 3 ян. 2010, 12:00 ч.

Мнения: 7 433

Не всяко дете може да бъде помислено за аутист,хиперактивен или дете със синдром на дефицит на вниманието.Докато едно индигово дете почти задължително притежава маркери на гореспоменатите, така да се каже,отклонения. Peace

Не че реално има отклонения. Wink

# 651 3 ян. 2010, 16:39 ч.

... някъде преди лудницата ... до църквата!
Мнения: 1 195

Здравейте, момичета!

На първо място Честита Нова 2010 година!
От сърце желая на всички здраве, разбиране и хармония, както в емоционален, така и в социален план!

От известно време се интересувам от темата и с интерес се връщам назад да попрочета!

х-х-х - в голяма част от това, което споделяш се припознавам! И моята интуиция е силно изразена и много често ми показва накъде, какво и как, но също така и много често я чувам, без да и обърна внимание и последствията не са добри. Хората около мен ме смятат за педант в заниманията ми, но истината е че колкото и нескромно да звучи, каквото правя го правя добре, че дори и неща с които никога не съм се захващала. Страхът обаче от това да не се изложа, да не дам повод за присмех или нещо такова винаги ми е държал вратите открехнати, без да успявам да ги отворя напълно!
Сега се опитвам да намеря правилния път за синът ми, за който не съм сигурна точно какво да мисля, но определено не е като останалите му връстници! Вече е на 4г. без няколко дни, но все още не говори разбираемо, не приема категорични правила, трудно се съсредоточава в нещо което не е представено интересно от негова гледна точка, въпреки че търпение не му липсва и реди пъзели на равно с батковци на 8г и дори се справя по добре от тях, гледа на света много детайлно и въпреки че не за всичко успява да попита, сам си дава отговори на много въпроси и ни шокира с възприятията и обясненията.
Силно ви прегръщам с дъщеричката ти и ви пожелавам от сърце да успееш да я насочиш в най-правилнана посока!

# 652 3 ян. 2010, 17:10 ч.

София
Мнения: 369

х-х-х, отново помисли дали наистина го искаш лапето си интегрирано в нашето общество!
и отново си спомни, в какво точно общество живееш! наистина ли ти харесва?
аз бих казала - помогни й да изразява себе си, помогни й да е уверена в себе си, дори ако реши, че ще променя света!
дори ако реши да прави невъзможни неща, защото утре, благодарение на такива като нея, те ще са възможни Peace

# 653 3 ян. 2010, 22:07 ч.

До сърцето...
Мнения: 5 425

Цитат на: x-x-x в нд, 03 яну 2010, 01:00

... всяка седмица съм на "подсъдимата скамейка" в училището да давам обяснения...

Аз просто не ходя вече. Писна ми да ми обясняват, че трябва за заинтересувам детето си от техния предмет, защото те не могат да го заинтересуват. Да му кажа да бъде дисциплиниран, защото те могат да въведат дисциплина в час.
Да си учител не е професия, това е призвание.

# 654 4 ян. 2010, 00:54 ч.

la Città Eterna
Мнения: 375

lika, вие сте съвсем като нас. И аз имам твоя проблем със страха от провал, да не се изложа, да не направя всичко перфектно... Точно това ми пречи да постигна нещата, които желая - вечното раздвоение дали е правилно или не, и кое точно е най-доброто... Пожелавам ви и на вас много успехи и късмет!

Bili-san , права си. По-скоро не искам да я вкарам в калъпите на обществото, но натиска върху мен от всички страни е огромен. Всички си мислят, че разбират повече от възпитание от мен и че не съм в състояние да се справям с детето си. Трудно могат да възприемат идеята, че аз не споделям възгледите им и че си имам своите достатъчно аргументирани причини... Понякога успявам да избегна някои неща, друг път поддавам защото самата аз съм се убедила, че по-лесният път е да не спориш с тях и да се примириш със стандартите...

Един от любимите театри, които ми разиграва вторият ми съпруг е, да иронизира как съм щяла да й дам и луната, ако поиска, само защото съм й позволила да избере какво да яде или кой цвят дреха да й купя, или каквото и да е маловажно за мен действие, което би й дало възможност да изяви свобода и личен избор. Много обича и да ми повтаря, че нещо си е невъзможно, дори когато имам достатъчно примери за хора, които вече са направили съответното нещо. Изводът накрая е, че съм с ограничено мислене, а той бил много отворен за света, защото знаел кое е правилно... Абе едни такива абсурдни разговори си водим ежедневно... И накрая, само мир да има, се предавам и нагласявам нещата да са му удобни и да се вписват в "правилните" му представи...

Много е трудно да живееш сред хора, които за всичко знаят "единственото" и "правилното" решение, когато виждаш поне десет възможности, които дори не можеш да споделиш... От друга страна живота на такива хора е далеч по-простичък - никога не се налага да избират между алтернативи, защото дори не допускат, че съществуват такива... Всъщност да живееш "правилно" е страшно удобно... Чак се мразя заради неспособността ми да се примиря и да започна да живея по този начин...

Radika , за момента не мога да се отърва. Училището и общината плащат на психолог (станаха двама напоследък) плюс помощен учител, назначен да помага само на моята дъщеря. Няма начин да не ходя на срещите в училището. Засега само има надежда догодина да се отървем от помощния учител, защото тя показва завидна интелигентност и по-често прави задачите напред в учебника, отколкото да не се справя с текущите. Проблемите й са в областта на незачитане на авторитета на учителите, в отказ да изпълнява задълженията, в неприемлива за учителите комуникация със съучениците (сложно е за обяснение, но сами си противоречат - хем е безкрайно контактна и няма никакъв проблем да се запознае, сближи и организира обща дейност с всеки - дете или възрастен, хем не им знае имената и отказва да участва в групови занимания... т.е. твърдят, че е много любвеобвилна и лесно сприятеляваща се, хем била затворена и й липсвали социални умения...) Та от психолозите явно няма скоро да се отървем...

Селма, благодаря! Намерих книгата за онлайн четене тук:
http://1001.vdv.ru/books/pdv/

Свалих си я от този сайт http://torrents.ru/forum/viewtopic.php?t=1403824, надявам се скоро да успея да я прочета.

# 655 4 ян. 2010, 09:12 ч.

Мнения: 7 433

Цитат на: x-x-x в пн, 04 яну 2010, 00:54

Селма, благодаря! Намерих книгата за онлайн четене тук:
http://1001.vdv.ru/books/pdv/

Свалих си я от този сайт http://torrents.ru/forum/viewtopic.php?t=1403824, надявам се скоро да успея да я прочета.

Дано и мъжа ти хвърли 1-2 погледа в нея. Wink

# 656 4 ян. 2010, 09:36 ч.

Русе
Мнения: 12 212

Не мисля, че децата ни могат да бъдаг така лесно характеризирани и някакви граници. Те са личности и имат много свобода да правят избор от съвсем ранна възраст, което не е лесно. Когато нямаш никакъв опит не знаеш често кога да спреш и до къде да стигнеш. Това понякога води до конфликт с нас родителите.
Мои близки твърдят, че детото им е индиго.Психилизите веднага лепнаха стандартните диагнози. Пропастта между тях и детето нараства с всеки изминал ден. Според мен обаче те проектират проблемите помежду си върху детето, което е емоционално. Опитват се да го сравняват и да го вкарват в рамки, и при всеки неуспех обвиняват детето.
Когато взехме синът ми на 10 месеца, единственото, което исках е да е щастлив. Всеки ден имам върхове и падения като родител, но споделям всичко с него. Извинявам му се винаги когато сбъркам, обяснявам как се чувствам. Никога не съм сигурна, че постъпвам правилно, но винаги си давам сметка, че имам пред себе си личност и че моят свят и неговият са свързани. Много често той се държи като възрастен и независимо от това, което съм изрекла, той сякаш е в главата ми и е достигнал до всяко кътче на душата ми, подава ми ръка и продължаваме заедно.

# 657 4 ян. 2010, 10:17 ч.

София
Мнения: 62 595

Защо да не можете да се отървете от психолозите? Насила ли те карат? Защо просто не кажеш, че не искаш никой да се занимава с детето и толкова? Тук хората мило и драго дават училището и общината да им осигурят, че и да плащат за работа с детето на психолози и ресурсен учител и ходят по мъките само и само да интегрират детето!

И аз съм от бунтарите по душа, но просто не виждам как едно дете би се оправило в живота занапред, ако не е социализирано в най-общи линии. Сега е малко и ти винаги можеш да поемеш негативите вместо него, ама как се се справя след години? Дори да избута някак училище или да се окаже гениално по математика, нали трябва да си намери работа, да се съобразява и да работи с колеги, да си намери приятели? Не става въпрос да вкараш детето в калъпа на всяка цена, а да го научиш да спазва някакви правила и да има някакви социални умения. ПомислИ си как ти би живяла без социалните умения, които имаш!

# 658 4 ян. 2010, 10:55 ч.

Мнения: 7 433

Познавам лично някои пречупени индиго.Бунтари по душа,вкарани насила в измислени от обществото калъпи.....
Тези хора са затаили страшно много агресия в себе си.Освен това те самите,все-едно отмъщавайки се несъзнателно за мъките си,се опитват постоянно да създават калъпи за другите(за собствените си деца,например).
Обществата се променят,ето от комунистическия строй минахме към не знам си какъв.Променили са се ценностите,правилата,какво ли не!Как ли се чувстват сега пречупените бунтари на комунистическото време?Замисляла ли се,Andariel ?Двойно-тройно разочаровани и отчаяни!

Според мен,в такива деца трябва да стимулираме най-напред уважението към вечните ценности:любовта,доброжелателността,справедливостта(но не тази на текущия строй,а вечната) и т.н..А ,ако някое измислено правило потиска изблик на любовта,например,значи майната му на правилото!

"Едно детенце на 4-5 години вървяло с баща си по улицата.Изведнъж видяли как някаква възрастна жена се опитва да пребори изникващи пламъци от двигателя на колата си.Бащата се хвърля да й помага.През това време ужасеното детенце почва да наддава вой,писъци и крясъци баща й да се махне от колата.Малко по-късно бащата доближава детето и го наплясква по дупето,карайки се на детето,как е възможно да вдига такъв плач на улицата и да го вкарва в такъв срам!"
Въпросният баща изобщо не е усетил,че с неспазването на правилото да не се вдига шум на улицата и да не се плаче пред хората,детето всъщност демонстрираше любовта,загрижеността и привързаността си към таткото.И реално е било наказано не за писъците си, а за най-добрите си чувства!
Подобна случка естествено не беше единствена.А след години същият баща се чудеше,къде ли е отишъл контакта му с детето?Защо ли се е създала такава пропаст помежду тях?

# 659 4 ян. 2010, 11:32 ч.

София
Мнения: 62 595

Не говоря за пречупване, а за адаптиране към средата. А степента на това адаптиране зависи от родителите. Някак не ми се вярва който и да е родител да остави детето си като диворасляк само и само да не му счупи хатъра. Няма значение дали се отнася до хигиенните навици или навиците за общуване. Разбирам, че всеки от нас се изкушава и опиянява от мисълта точно той или детето му да е неразбраният гений, който по някакъв магичен начин като на кино ще бъде признат от обществото, ама как мислиш, че ще стане в действителност? Колкото и да ни се иска няма как тотално да избягаме от правилата на културата си, защото трудно бихме оцеляли в буквалния смисъл. Оставяйки едно дете тотално да не се съобразява с правилата е риск то да се превърне в аутсайдер, който в най-добрия случай може да разчита само на майка си и близкото си обкръжание. Но как ще живее, прекрачвайки прага на дома? Ясно е, че и двете крайности - пълно подчинение и пречупване, както и пълен отказ от спазване на правила - са неприемливи. В този смисъл, колкото отчаяни и озлобени пречупени хора има, толкова и отчаяни и озлобени неспособни да се адаптират към социалната среда хора има. Аутсайдерът винаги е подложен на рискове, независимо от коя страна на нормата е.

Препоръчани теми

Отвлякъл е детето й!

Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 15

Болестите

ПЕТИ клас - 2 тема

741
Набори

Причина:

Причина: