В момента чета ... 91

Приключих "Имало едно време...два пъти" и съм меко казано объркана.
Тази поредица е без никакво съмнение най-извратеното четиво, което някога е попадало в ръцете ми. Тилие дълбае с такава вещина из дебрите на умопобърканите мозъци, че откровено си мисля, че се нуждае и самият той от психиатрична помощ или някакво обследване в тази насока.

Хепи, чакай да видиш пък в последната книга какво става… истинско психо е.

И мен не ме въодушеви, но ми създаде много специфично, почти медитативно усещане, докато го четях - смес от копнеж, романтика и леко съжаление по неслучилите се неща. Напомня ми на някого, но не мога да определя.
Радвам се за "Алабама сонг", ще я взема и аз, благодаря, че сподели!

Честно да ти кажа, на мен ми се струваше през цялото време, че чета Паулу Коелю.
Алабама сонг щом я прочета - идва при теб.

Да! Не бих се сетила, обаче има нещо, повече в избора на теми - съдбовните срещи, неизбежните случайности и енергийните връзки, отколкото като стил. Андре е като възпитан господин, който с небрежни движения се отърква уж случайно о задните части на изисканите дами, пресягайки се за чаша пенливо вино на коктейла, Разбира се в случаите, когато си пада по жени, защото преимуществено предпочита момчета малко преди пълнолетие. Докато Паулу е тъмен субект, който скита из опасните улици с ръка, пъхната до лакътя в панталоните, търсейки проститутки, хипарки и всякакви откачалки с подчертано промискуитетно поведение.

Как хубаво само ги описа! 😂
Асиман е много хвален. Факт е, че е водещ изследовател на творчеството на Марсел Пруст. Явно е по-добър изследовател, отколкото писател. Романът му Назови ме с твоето име е нещо като новия/модерния Лолит.

Ще перифразирам един цитат от Пътуващото кино на мистър Сайто: Джентълменът е човек, който може да пише, но избира да не го прави (или поне да не го издават).

Като Виктория Бешлийска 😀 Точно това си мислех онзи ден - когато говори за книги като литератор, дори за собствените си, е много по-смислена и интересна, отколкото когато ги пише.

Прочетох "Тайните убежища на Жером Лубри". На 2 пъти ме ядоса, тази толкова интересна книга, първо обрата в средата, а после и този съвсем в края на самата книга. А толкова се радвах и вълнувах, че чета нещо в стилистиката на сериала Лост - Изгубени, а то нищо подобно. Прочетох и "Черните лили" на Мишел Бюси, дори си купих и друга негова - "Три живота седмично". Много красиви описания на Живерни и обитателите му, на картините и авторите имресионисти също, но имаше и доста пропуски в сюжета за мен. Също главния инспектор беше изкаран, като пълен идиот, любовчия, но може би французите просто са си такива. Стигнах и до Дейзи Даркър на Алис Фини. Ако книгата е реверанс към Агата Кристи и 10 малки негърчета, то това е доста глупав такъв. Четох по 10 странички вечер и ме приспиваше, на самата развръзка дори заспах.
 Предвид, че е октомври си взех и "Празникът на Вси светии" на Агата Кристи, за да я препрочета, тъй като точно от нея нищо не помня, но нещо не ми върви, някак си вече не мога да чета книги от едни по-отминали времена, не ми носят същото удоволствие. Затова започнах "Сетният ѝ дъх" на Робърт Дъгони, надявам се да ми хареса. А после ме чакат "Глад" на Алма Катсу, "Момичетата от пансиона", "Удавниците" Дженифър Макмеън" "Кестеновия човек" и едно модерно заглавие - "Змията и крилете на нощта" на Кариса Броудбент. Направо не знам с кое да започна, искам да ми носи удоволствие в компанията на дъждовните и студени есенни вечери.

Аз или съм изпаднала в читателска дупка, или авторът не е моето. Мъча се леко в момента с "Котило от кости" и не мога да разбера къде е проблема - в книгата, в начина на писане, в мен ли...

Леле! Не съм влизал тук сигурно от 10-тина дни. Причината: чета 3 неща едновременно (1 на хартия) и продължават да ме чакат набелязани и събрани от читалищната библиотека книги на нощното шкафче..., добре че там ме имат за "заслужил читател" и не ме препират...
Няколко вметки по прочетеното в темата от стр.29 насам.
@ Лятна буря. За С.Бьорк - да, чудесни четива. 4 е-книги (за които и темата има заслуги) с период на писане 2013-2022 и удоволствие от всяка. Но минахте ли през предишните?
Улицка / Пелевин.
И двамата са много големи - всеки в своята си нива. За мен с по-голяма стойност е тя, но пък (само като читател), макар да ми идва някак "маниерен", прочетох после повечко от Пелевин. Не съжалявам. Съвременните руснаци (извън кримките тип Маринина) са ми доста любопитни. И понеже, паралели и ретроспекции с отминали времена - са ми познати (възрастта не е порок).
По @ Мила. Като "сме подхванали" българските писатели. Може би ще е непопулярно, но не ме е срам да споделя. Като изключим актуални разказвачи (Господинов, Пасков), малко съм изоставил съвременната БГ литература. Минал съм (за да е в крайности на спектъра) през Фучеджиев и Вешим. За да не отивам по-назад - на автори, които вече са в конспектите по БЕЛ. Подхващал съм по нещо си. И не ме е хващало като читател. Отделно (може би това е важното в днешния ми избор), че съм в по-дълъг период, когато ми се чете нещо разтоварващо, не философско и не непременно като наша БГ реминисценция (все пак, бях в един курс на ФЖ с роднина на Вежинов...).
@ Happy Mijjj за Тилие. Макар че, признавам (от прочетеното тук в темата ни) - @ fenyx по моему е по-специалистка в неговите романи. Адски изчанчено и зловещо е. Това си е хорър (за мен, отново). Обаче аз (май вече споменавах в пост бая назад) съм мазохистично прехласнат в тия "тъмни материи". Адмирирам и загадката към читателите - в края на книгите му. Нещо повече - предположих, а се оказа достоверно, че ползва автентична информация за лица/събития/места и именно това доубива умерения ми оптимизъм, че светът няма да потъне "най-подир съвсем".

Няколко думи за скоропрочетено. Кримки и трилъри.
Вие ме насочихте към Ирса Сигурдардотир. С нея - обаче - не съм особено очарован. (Да кажем, моето ще е по-различно мнение.) Не е лошо, нито глупаво, нито предвзето, нито нечетимо или загуба на време. Но при наличие на 4 е-книги, след 2-та ще спра до там. Хюлдар е готин по своему (не е психар като Хуле или Лина), Фрея - също (без да е Себ. Бергман). Интрига има. Но някак самият стил на исландката май не ме привлича чак толкова. Някак бавно и на моменти - "провлачено" пише. Пък и за Исландия - прочетено (за разлика от Исландия - "видяна" примерно в сериала "В капан"), нещо не ме завладява. Даже се "хванах" че (говоря за първите 2 книги от поредицата с Хюлдар и Фрея) намирам цели отделни глави (недълги, наистина) за излишни и не добавящи почти нищо към фабула/характери. Или, че има сцени/разговори, които са ненужни кръпки във фабулата.
Нека да ви кажа и какво - изчанчено е също, но понякога ми се иска, поне в книгите - ми хареса. Не е спойлер, по-скоро е откъм философската развръзка:

Питър Мей. Признавам, не рових дали и кога сте писали тук за него (моля за извинение). Подблоковото ми читалище се сдоби с няколко негови романа, а аз установих, че трилогията за о-в Луис я има в е-варианти. "По-старовремски" тип автор е, обаче ме грабна. Може и "мястото" (остров от Новите Хебриди, шотландски е май) да ми влияе - но има хем нещо класическо (от образци на крими-шедьоври от ХІХ и ХХ в.), хем изобщо не е толкоз "архи". Съвсем съвременно си е, ала авторът пише както би ти разказвал историите пред запалена с торф камина с чаша уиски в ръка. Без спойлери: в първата книга от поредицата за Фин, престъпникът се поизяснява 50-тена стр. преди края. Има много автентична история и животоописание на тези сурови краища и хората, оцеляващи в живота си там. Няколко от героите са пълноценно разказани (макар постепенно). Природата е зловеща, романът не е хорър. Препоръчвам като "ретро класика" - далеч от "сканди ноара", да речем.

EmBrother, трилогията за остров Люис е страхотна! Много атмосферна и завладяваща!
За съжаление обаче другата книга, която четох от Питър Мей ("Ще те защитя") ме разочарова и не продължих с останалите му.

Започнах "Петото дете" от Дорис Лесинг.
За момента задържа на косъм вниманието ми. Очаквам "пълзящ ужас", който още не е изпълзял отникъде за сметка на елементарно прости изречения, които пълзят отвсякъде. Ужасен стил на писане. За момента това мога да кажа. А уж авторката е нобелистка.

И при мен се получи нещо такова Очаквах повече от него.

Забравих и "Карантина" на Мей да спомена - с мъка 1.5*

О да, аз нея не си спомням даже дали я дочетох.

И аз наскоро взех "Петото дете" от Дорис Лесинг, още не съм я прочела, звучи ми, по това, което описваш, като "Голямата тетрадка" от Агота Кристоф.