В момента чета ... 91

„Като момиче се подчинявай на баща си, като съпруга - на мъжа си, като вдовица - на сина си.“

"Съпругът е небето. Съпругата е земята.
Небето е на почит, живеещо в простора над нас, докато земята е смирена, мръсна и утъпкана."
***
Обожавам как пише Лиза Сий! Още когато преди години прочетох първата ѝ издадена на български книга , а именно „Снежно цвете и тайното ветрило“ , се влюбих в деликатния ѝ, типично „дамски“, но и същевременно изключително информативен стил на писане.
Основна тема в творчеството ѝ е Китай и богатството на неговите необятни културни традиции, с които ни запознава с изключително красив и изящен език.

Всяка книга на Лиза Сий има за основна тема някакъв конкретен аспект от китайската култура и бит:
- "Любовта на Божур" - с древните вярванията за задгробния живот , за света на духовете и дълбоко вкоренените суеверия;
- "Снежно цвете и тайното ветрило" - с традицията на бинтованите крака , болката от превръщането на девойките в жени и за великата сила на женското приятелство;
- "Чаеното момиче" - с особеностите на традиционното производство на чай;
- "Момичетата от Шанхай" - за имигрантската участ на китайски съпруги в Америка..

„Женският кръг на лейди Тан“ има за тема китайската традиционна медицина.

Действието ѝ се развива, разбира се, в Китай през 15 век. Това е епохата на династията Мин, на бинтованите крака и господстващият идеал за женска красота - стъпала "лотосов цвят" с максимална дължина 9-10 см. С цел достигане на този идеал, гарантиращ изгодна женитба, краката на малките момичета са били чупени и бинтовани понякога на 5-годишна възраст, а около 10% от момиченцата са умирали през първите две години от началото на процедурата, а незнайно колко и след това.

Главната героиня на романа Юънсиен (по-късно – лейди Тан) е момиче с правилно бинтовани стъпала, произхождащо от заможно семейство и бива задомено в също такова богато семейство. Юънсиен е образована за своето време жена, която още от детството си е научена от баба си и дядо си на основите на традиционната китайска медицина. Като младо момиче въпреки класовите си различия, тя завързва дълбоко и трайно приятелство с Мейлин, дъщерята на местната акушерка, която научава да чете и пише. През целия си живот, дори след като се омъжва и се премества в къщата на съпруга си при свекърва си, Тан се опитва по всякакъв начин да се грижи за медицината и здравето на хората, докато на петдесетгодишна възраст не написва книга за лекарствата, използвани за случаите, с които се занимава.
Всъщност Лиза Сий е вдъхновена от живота на първата жена лекар в Китай, за да напише един прекрасен роман, който е изключително подробен и реалистичен, на моменти дори драматичен. Писателката провежда задълбочени изследвания по време на пандемията Ковид-19 и открива, че много от рецептите, изброени в книгата на главната героиня, се използват и днес; така тя се възползва от много от случаите, описани от Тан Юънсиен, за да ги включи в романа, като ги отрази точно.
Романът дава изключително подробна информация за животът на жените в императорски Китай, за съдебната медицина и правораздаването през онази епоха, наказанията и разследванията ... изобщо всичко е пресъздадено перфектно. Много ми беше интересно да прочета за начините на ваксинация срещу едра шарка – най-големият бич на онова време: Лечител, наречен „Майстор по засаждане на едра шарка“ обикалял градовете и с корички от рани от заразени от едра шарка е правил процедурата „вариолация“.

Съжетът е наистина завладяващ , много ярък и запомнящ се! Има много интриги, дори убийство, което придава и леко криминален привкус без това да е водещо събитие в никекъм случай, както и много други драматични събития – епидемии, тежки раждания, смърт и т.н.

Лиза Сий затвърждава мястото си като една от най-любимите ми писателки, която до сега никога не ме е разочаровала! Радвам се, че ме чака още една нейна книга – „Островът на морските жени“, но ще е малко по-нататък.