В момента чета ... 91

Прочетох част от “Портокал с часовников механизъм” (изданието с осъвременен превод).
Накратко - тези книга е маднес.

Сега - дългата версия.
Още с първите страници се сблъскваме с безмилостно, жестоко, противоречащо на всякакви норми и морал поведение на антагонистите. Езикът е груб, съчетание от англозвучащ жаргон (рейзър, найф - така изписани в българския текст), смесен с  много вметки, предимно на руски (напр. сейчас, дурак, гряз) - ако разбирате тези думи, вероятно няма да срещнете затруднения с разчитане на текста (без да прибягвате до речник).
На читателите, които ценят елегантния стил тази книга вероятно няма да  допадне. Този език обаче има цел - да създаде нужната атмосфера за правдиво представяне и описание на действията на героите. От какво са породени и защо са точно такива - това е въпросът, който всъщност ме вълнува от прочетеното дотук (имах време само за 1/4 от иначе малкия обем на книгата). Предполагам - някаква форма на крайна съпротива към установения социален режим, в който усещам безразличието на обществото или поне на основните му (не)функциониращи институции. По нещо книгата ми напомни на “Гняв” - без да сравнявам автори и идеи, това е вероятно заради умишлено ползвания груб език и жестокостта на действията.
В историята трябва да се вземе под внимание още нещо - сетинга. Добре е да се има поне обща представа за (западното или американското) обществото през 60-те години, за да може да се усетят точно елементите на фикция, които от днешна гледна точка биха изглеждали странно остарели. Разликата например хората да са масово залепени в един конкретен час към синия екран на телевизора, заради излъчване на предаване, вместо към дисплея на телефона по което и да е време и което и да е място.
Според мен първо трябва да се прочете книгата, а после да се гледа филма - аз още не съм и няма да е скоро, но е вероятно без базова представа за идеите той да бъде възприеман просто като една касапница, ако сцените, които прочетох досега са така натуралистично представени.
След всички тези описания, ако се престрашите към тази книга, мога да кажа засега само едно (в духа на същата) - Енджой!

Аз от много време искам да я прочета,започнах да я слушам,и се отказах,не ми допадна като идея,не можах да проникна в замисъла,но знам че е специална и бих й дала шанс някога.

Тези книга набелязах още преди няколко години, когато четох трилогията на Лиу Цъсин, беше спомената някъде в контекста на историята, но все я отлагах. За слушане не знам как би се възприела, много е особена, чета българския осъвременен превод (в читанка е старото издание, може да има разлика с новото), а филмът не искам и дори да си представям какъв е - на този етап. Като прочета цялата книга може и да го гледам, но подозирам, че ако зрителят не е поне малко запознат с антиутопичните идеи, може да се възприеме погрешно.

Да много е странна, груба и пряма "Портокал с часовников механизъм”. Слушах я миналата година в Сторител (до около средата, но ми изтече абонамента) и в началото бях в шок от миксирането на думи от различни езици .. хубаво ме подсетихте да си я довърша.

На мен този микс от различни езици ми е интересно да прочета как звучи и в оригинал, но подозирам, че ще е трудна за четене - вероятно ще има типични за времето, когато е писана жаргонни думи, които биха били по-затрудняващи, отколкото руските. Освен това са използвани и от други езици, например в предговора беше споменато за цигански думи и преводът вероятно е бил доста сериозен труд. В осъвремененото издание е включена и глава, която липсва в първата и доколкото  разбрах - води до различен финал от този на филма, ако някой го е гледал.

Ха-ха, "Портокалът с механизъм" си е страхотна книга! И е, нещо като - все едно оня е седнал срещу теб и ти разправя. Сред дим на джойнт и наоколо празни бутилки с бърбън.
За Линдквист. 2-те книги (които ги има у нас) електронни тук:
https://books.myddns.me/?dir=%D0%99/%D0%99%D0%BE%D0%BD%20%D0%9B% … D0%B8%D1%81%D1%82
ПП. Поръчах си "Кошмари и съновидения" на Кинг (738 стр.) в една промоция 4 за 2 и излезе бая на сметка. Чакам я днес/утре и почвам веднага.

Не е особено добър сборник "Кошмари и съновидения". Няма нещо останало в спомените ми от него.

За мен най-малкото тази книга е любопитна. Едно леко уточнение - заглавието на първото издание е “Портокал с механизъм” (така ще го откриете в читанката или някоя физическа библиотека, която го има в каталога си), а новите издания са вече “Портокал с часовников механизъм”. Защо “портокал” - заради думата “orange”, която на малайски е “orang” и там означава “човек”. Нещо, което научих от предговора на книгата.

Има интервю с преводачката в подкаста “Първа страница”,наистина сложен е бил превода.

А е часовников механизъм, защото гърми рано или късно. Няма логика да е само механизъм, странен избор на заглавие.

Да, защо е така първо преведено нямам идея.
Благодаря за информацията за подкаста, ще потърся интервюто!

Линдквист има и трета преведена - "Когато мъртвите се пробудят". Не е на нивото на другите две, но е интересен прочит на поизтърканите последните години зомбита.
Портокалът си е класика, но съм го чела много много отдавна.
Аз пък обичам да чета ужаси, фентъзи и разни изчанчени неща - някак като отпуск от реалността ми действат. Смятам, че хората от древни времена са привлечени от страшните истории и здравословни дози страх са даже полезни - особено ако ти идват от художествена литература, а не от истинския живот. Но си е лично мнение това   А Стивън Кинг възприемам като много позитивно настроен дълбок хуманист

Направо виждам и аз така Кинг, макар че има още доста негови книги, които не съм изчела.
Ще се съглася и за това “бягство от действителността”, изненадващо за мен самата (спрямо това, което мислех, че имам като интереси) харесах и кървавата история от сагата за Кръвнозаклетите на Джон Гуин, станах и фен (с някои забележки) на света на Първия закон, или по-скоро на автора, Джо Абъркромби.

fenyx, май и аз ще се наредя сред феновете на Абъркомби, макар че съм съвсем в началото

Първата му книга - “Гласът на острието” усетих много кървава и прескачах някои описания (п.п. После обаче като попаднах на Джон Гуин и вече май нищо в такива описания не може да ме притесни 😀). Като че ли от първата трилогия най-много ми допада втората книга, а чувството му за хумор - както е вмъкнато в тази мрачна атмосфера много ми харесва.
Замислих се и за друго - може би ми харесва и това, че в този жесток свят се намира и все пак някаква форма на човечност, която не е лицемерно -сладникаво представена.
Догодина вече в съвсем друг свят (като сетинг) ще излезе негова книга, ще следя и за нея, като гледам.