Термин ДЕКЕМВРИ 2024 ❤ тема 4

pifiella ама как така си качила 5-6 кг и ядеш много въглехидрати?!
Аз съм качила 12кг и вече съм много...но на ФМ лекарката каза, че ск личи, че полагам усилия по мерките на бебето и състоянието на оклоплодните води. Въглехидрати ям, но не под формата на баници и теста.

Де да беше така 😄
Не, аз не ям, но бебето расте много и всеки път ми казват - спри сладкото, ориза, картофите, защото нямало как да е толкова голямо, ако спазвам режим и нямам висока КЗ. А то няма какво да спирам вече освен водата. 
Аз съм в ИР от 18-годишна, обременяването и захарта на 60 и 120 са в норма.

Е чак пък много да расте. Днес съм на преглед и ще видя моето колко е в 29 ама миналата седмица да е било 1250 така помня, 100 г повече от твоето. А вие високи ли сте?

Днес се изтощих. Излязох уж в 8 да взема болничен, е чак сега се прибирам. И една бабка ме ядоса. Цял живот им държа вратите отворени, поздравявам ги, сега се прибирам, вижда ме с 4 големи торби, огромен корем, едва вървя и ми тръшна вратата под носа.

Моят АГ заключи, че съм с хронична анемия, която обаче щели сме да лекуваме след като родя. Не ми звучи много логично, за това другата седмица на своя глава ще тръгна напред назад да се лекувам.

Поддадох се на изкушението и изядох една мазна закуска. Сега съм и дебела и ми е лошо. 😃

И аз миналата седмица си купих баничка единия ден 😂 Услаждат ми се.

Аз дюнер ама диетичен, без картофи и сос.... ма не беше каквото очаквах.

Ами стигнах до заключението, че и да се ограничавам и да не се, все дебелея. Ама в единия случай съм гладна и дебела, в другия нахранена и дебела. По-добре второто. 😀

Когато си права си права (днес Божинката в мен много говори ).

Аз не съм особено гладна и не мисля, че ям много но си качвам.
Днес примерно сум закусила една Филия безглутенов хляб с пуешка шунка и хумус.
Обядвах салата айсберг с морков и краставица и шепа кашу, пилешка пържола от бут печена без кожа и шепа оризов чипс от тоя печения. Вече се опитвам да не се впрягам на кантара

Аз пък с удоволствие качвам килограми (не ме мразете). Цял живот съм слаба и все ми се натяква, голям комплекс ми е от дете още. Забременях 40кг, сега съм 53. Все гледам да изям нещо, но това е защото пушех и сега навика с цигара е заместен с това. Опитвам се да не прекалявам с боклуците, защото и без друго си имам проблеми със гастрита, но си похапвам от всичко. И много силно се надявам, поне половината качени килограми да си ми останат и след раждането.

Иначе да се оплача, че продължава да си ме боли. Вече цялото тазово дъно.. Писах на АГ, каза, че мога да пия парацетамол. Не виждам един парацетамол как ще ми помогне, но ще търпя. Сутринта излязох пеша на близко разстояние, защото бях малко по-добре от снощи и едвам се върнах от тия болки. Сега се чудя да се движа повече или да почивам повече? И за капак на всичко, втора нощ не мога да спя, будя се по хиляда пъти просто така и няма заспиване..

Аз вече се чувствам в омагьосан кръг , аз бях болна после мъжът ми , синът ми и таман снощи оправих раниците за градината , че от 2 седмици все има някой болен и хоп дъщерята почна да повръща та пак по спешни и отново всички сме вкъщи . Не знам и синът ми е станал ужас направо въобще не ме слуша … оплаках ви се . Надявам се болежките при вас да минат бързо ❤

И аз съм с доста болки, но контракциите ми леко намаляха, вдигнах Магнерота на 4х2 плюс едно саше Диаспорал 400 мг. От оралния Утрогестан ми се приспива от време на време, но други странични ефекти нямам. Песара изобщо не го усещам, добре е вече.

Ох, хора, съжалявам, ако не е за тук темата и е чувствителна, но не мога да си избия от главата случая на Биляна. Затова съм много благодарна, че имаме такава група, където всеки има възможност да сподели радости, притеснения, чувства.

Аз не съм, но таткото е 1.98

В 30седмица беше 1899кг и 32см ме знам дали е много

Le Strange, темата "след родилна депресия" е точно за тук (темата за случая с Биляна аз не се наемам да коментирам с толкова много неизвестни и объркана информация).

Искам да кажа на всички, независимо кое под ред дете ви е това, че да си родител е адски ТРУДНО. Трудно и тежко е, понякога е страшно, често е адски самотно. Това е едно особено време на съмнения, на търсене, на чудене, на гняв, на състезание с предишното ни Аз и предишния ни живот и най-вече на вина. Самообвинения, вина, усещане за неразбиране от околните- както заради някакви обективни неща, така и заради субективни усещания, лудуващи хормони и какво ли още не.
Ще се карате с мъжете си, ще ги обичате, ще ги мразите. Ще Има супер много конфликти с мъжете ви и това е най-нормалното нещо на света. Аз не познавам двойка, която не се е трансформирала след раждането на детето. И това е нормално, обаче винаги има начин двойката да се справи и да стане още по-силна и заедно.
Не е нужно да падате в това най-черно място на апатия и отчуждение към света, за да потърсите помощ. И не е срамно да поискаш помощ. Не може един човек да се справя сам с целия свят, а раждането на бебе отваря цял нов един свят.

И има още нещо, за което почти никой не говори, но през което много жени преминават - всички, които са родители за първи път си мислят,че като се роди бебето и оп, ражда се любовта към него. Ами не е вярно. Познавам не една майка, и аз включително, която не се е влюбила автоматично в детето си. Минава време, трябва време да се усетиш с това ново човешко същество до себе си. Тия приказки "обикнах те от първия позитивен тест" са по-скоро романтични фантазии. Аз се усетих майка и влюбена в детето си около 6 тия месец. Много жени минават от там и чувстват вина и самообвинения, а това е нормален процес.

Не че всичко това задължително ще се случи на всяка от нас, но ако се случи е нормално, човешко и със сигурност не е срамно.

Много добре казано .