Скандинавска литература - тема №2

  • 12 234
  • 186
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 11 784
Точно това е интересното в тези книги, да опознаеш типичните шведски черти, да погледнеш как се чувстват наистина хората там, а не да пречупваме през призмата на нашия светоглед.

# 151
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 599
Не знам, аз не ги намирам сладникави, до някъде са ми като нещо, което човек научава с времето, един вид базисен опит. Харесвам ги, винаги ме уцелват по някакъв начин. Затова и нямам колебания дали да си ги купя или не.

# 152
  • Мнения: 19 213
По отношение на Брит-Мари, бабата и Уве съм си мислила, че за да ги харесаш, може би трябва донякъде да познаваш Швеция и шведите
Аз написах по-горе, че книгата за Уве е първата, която прочетох от този автор и ми хареса.  Но следващите (след Бьорнстад) бяха разочарование.
И да, мисля, че доста познавам Швеция и като цяло скандинавските държави. Изобщо не е това проблемът в книгите. А че пробва на всякаква цена да пуска лафчета, да философства и да е оригинален.  Малко стил "Удхаус" ми идва, а на мен не ми е по вкуса.
Но да, хората са различни, вкусовете също.

#BGMammaЧете

Последна редакция: чт, 29 май 2025, 00:18 от diziler

# 153
  • Sofia
  • Мнения: 1 542
Всичко прочетено дотук на Бакман на мен много ми харесва. Под уж сладникавата тематика обаче, аз откривам доста сериозни теми. Чела съм всичко, без "Сделката на живота ти" и, разбира се, новата книга. "Брит Мари беше тук"даже ми е от любимите. А най- много ме трогна "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг"- доста си поревах, тъй като лично съм се сбъсквала с Алцхаймера в семейството ми.

Нямам време да чета тези дни, но до параира ще отида, ако ще да падат камъни от небето...

# 154
  • Мнения: 11 784
“Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" много ме докосна, но пък други читатели не са я харесвали. Наистина е до читател и светоусещане.

# 155
  • Мнения: 19 213
В България много издателства подкарват на един автор всички книги. И когато този автор има пикове и спадове, остава някакво разочарование у хората, които отначало са трогнати от въпросния автор.
Скрит текст:
Да речем Елиф Шафак, доста спорна. Едни казват, че е прекрасна, че суфизъм, че не знам какво. Други я хейтят яко. След романа "Любов", другото беше тотал щета, по мое мнение. Но издават на български всеки нейн следващ роман.
Има една арменка Нарине Абгарян, супер отзиви за първата книга "Три ябълки паднали от небето". И на мен ми хареса. И купувам втората й книга "Манюня", още под влиянието на първата... ми то това не се чете. Коренно различен стил, все едно "Емил от Льонеберя" в арменски вариант. Някакви тъпи смешки, на които не знам дали и децата биха се смяли... Как "баба ни подгони с точилката, след като разсипахме брашното" и от сорта. Уж да има хумор, ама толкова пресилено и с толкова много прилагателни и определения, с цел да е хумористично, а то става натруфено и чак нереално. Удхаус репи да яде.
Затова при някои писатели трябва да се спира, че не всичко им е върхът. И ще има разочаровани със сигурност.

#BGMammaЧете

Последна редакция: чт, 29 май 2025, 00:19 от diziler

# 156
  • Мнения: 11 784
Малко ще се отклоня от конкретната тема, извинете, но не всичко от един автор е задължително да се хареса
Скрит текст:
Например някои творби на Сандерсън много ми допаднаха, но неговата книга “Спиращия войната” никак не ме впечатли.
За Бакман не мога да кажа за разочарования, защото не всичко негово съм изчела, няколко подбрани, но пък достатъчно добри за мен бяха.

# 157
  • Мнения: 6 421
diziler, това не е само в България. По цял свят, когато някое издателство започне да издава даден автор, после продължава, стига да има индикации, че и следващите книги ще могат да се продадат поне горе-долу. Има автори, които са много печеливши за издателствата, Бакман е такъв автор. И което издателство го е "хванало", няма лесно да го пусне, но това не е само у нас. От друга страна, има автори, които се издават от различни издателства, макар че може да има някаква специализация и разделение по определен критерий между издателствата. Например поредицата за муминтроловете е издадена от "Дамян Яков", също и първото издание на "Лятна книга" беше на "Дамян Яков". Но после издателството реши да не продължава с книгите за възрастни, сметнаха, че няма пазар (то дори за муминските книги няма, доколкото съм чувала от тях), затова сборниците с разкази ги взе "Жанет 45". Сега правата за новото издание на "Лятна книга" пък са купени от трето издателство и предстои тя да излезе с лека редакция и с нова корица. Комиксите също са поделени между две издателства - "Жанет 45" издадоха няколко от цветните, "Пурко" издават черно-белите. С Марио Варгас Льоса се получи същото - "Колибри" издават книгите му за възрастни, но "Лист" започнаха да издават детските, вероятно "Колибри" не са проявили интерес към тях. Доколкото знам, когато издавалото най-напред автора издатерство спре да проявява интерес, тогава другите издателства са свободни да сключат договор за други книги на същия автор. И след като продължават да издават Елиф Шафак или Нарине Абгарян, явно книгите са им достатъчно печеливши. Аз лично не съм чела нищо от тези авторки.

Последна редакция: ср, 28 май 2025, 09:49 от Sol y Sombra

# 158
  • Мнения: 19 213
А някой чел ли е нещо на норвежеца Юн Фосе? Преди 2-3 години той получи нобелова награда. А у нас изд. "Лист"  май имаше само една издадена книга с негова трилогия. Той пише на "нюношк" (новонорвежки),  диалект, който се говори от едва 10% от населението на Норвегия. Останалите около 90% говорят "букмол", книжовния норвежки.
Доколкото знам, този "нюношк" е много близък до исландския език и тези, които говорят диалекта "нюношк" нямат нужда от преводач в Исландия Grinning

А ето и книгата. Някой има ли отзиви?



#BGMammaЧете

Последна редакция: чт, 29 май 2025, 00:19 от diziler

# 159
  • Мнения: 6 421
Не е близък до исландския. Исландският е много старинен език, с падежи, каквито в шведския, датския и норвежкия вече от векове няма. Nynorsk наистина е по-различен, той между другото е изкуствено създаден на базата на норвежките диалекти. Израз е на стремежа за откъсване от датското влияние, което личи много по-силно в bokmål. Но това не значи, че ако разбираш nynorsk, ще разбираш и исландски. Исландският е друга бира в много отношения, не можеш да го разбираш, ако не си го учил, от опит говоря.

Последна редакция: ср, 28 май 2025, 10:01 от Sol y Sombra

# 160
  • Мнения: 684
Новак съм по темата. Бихте ли ми препоръчали нещо? С какво да започна?
#BGMammaЧете

Зависи какво точно обичаш да четеш. По принцип най-добре за начало с Хари Хуле и Ю Несбьо. Но ги чети най-добре по реда на излизане и написване, защото има градация в героя.
Благодаря много. Утре ще си ги закупя и запретвам ръкави да чета.
#BGMammaЧете

# 161
  • Мнения: 19 213
@Sol y sombra, благодаря за отговора. Аз съм скаран с тези езици, но от две различни места чух (четох т.е.), че този новонорвежки е близък до исландския.

Та никой не е чел тази трилогия на Юн Фосе? След нобеловата награда изд. "Лист" не издават нищо негово повече.  Докато при търсене в Гугъл с двойно "с"... Юн Фоссе... излизат доста книги на руски.  Питам, за да знам дали да си купя книгата на български от изд. "Лист", тях и да ги питам, те ще я похвалят, разбира се, продажбите трябва да вървят.

# 162
  • Мнения: 6 421
Не съм чела Юн Фосе, но преводачката Стела Джелепова е добра, това мога да го потвърдя. А "Лист" подбират хубави и важни заглавия, така че според мен има смисъл да се прочете книгата.

# 163
  • Мнения: 19 213
В Италия виждам нова книга на Ю Несбьо. На български издадена ли е “Семейството”? И част от някаква поредица ли е?

# 164
  • София
  • Мнения: 1 222
Корицата ми напомня на "Кралството", а може да е продължението - "Blood ties".

Общи условия

Активация на акаунт