Войната между половете

И кво ни казва статията, че анатомично са еднакви. За функционирането и връзките между невроните нищо не се споменава. Което по никакъв начин не оборва горната статия

По темата за шофирането тук има интересни статистики:
- For every 100 million miles travelled men have a crash rate of 2.1, while women have a crash rate of 1.3. Simply put, men are 61% more likely to get into an accident than women.
- More than three times as many male drivers were involved in fatal car crashes in 2020 compared with female drivers (39,393 motorists vs 13,033 motorists).
- Based on 2017-2020 data, men accounted for 73% of all traffic violations and 75% of speeding offenses.

Както казва човечето от Минута е много: ами сега???

rf22, човешкият мозък е сред най-сложните на света. "Връзки между невроните" е само процент от това, което конституира мозъка.

Жените и мъжете се възпитават различно, така че е нормално някои връзки да са по-развити при едните, а други - при другите. Така че не знам това какво би доказало, освен значението на средата.

Връзките между невроните зависят от дейността на човека. Например по рождение няма зона за четенето. Това не е нещо, за което сме били проектирани. Двуезичните хора имат различни връзки от едноезичните и хора, които работят с пространството (до скоро мъжки професии) имат по-добро представяне. Което ни връща на разликата в кохортите на егалитарните и патриалхалните общества

Писали едновременно с Лъвица

Как мислиш,защо момичетата си играят с кукли, а момчетата с камиончета? Поне болшинството, щото има изключения. Пробвали сме на моите да им дадем кукла от детството на майка им, някъде 3-4 годишни, да не казвам какво и се случи за отрицателно време на куклата. Никой не им е говорил, че трябва да си играят с камиончета, това искаха още от преди да проговорят. Мога още много неща да изпиша по тази тема, понеже съм се интересувал от нея още от преди да имам деца и съм имал възможност да го проверя нагледно чрез тях . Някои неща са закодирани в мозъка и се проявяват без значение от средата. Пак казвам на фона на мощната либерална и ЛГБТ пропаганда това са неудобни, но все пак факти.

Точно от дресировката/възпитанието идват разликите, а не от мозъка. От същата статия:


Това са изкуствено наложени от обществото различия.

3 годишните момиченца също разфасоват куклите. Но на тях им се казва, че не е редно, че трябва да ги галят и гушкат. После им се показва как да ги плеобличат и как да ги решат. Което развива фината им моторика. А на момчета просто им се усмихва. Нали са момчета.
Когато обаче има равни условия - в ясла, при бавачка и в ДГ -> децата си играят заедно и по еднакъв начин. Лично видяно

Аз пък си играех и с кукли, и с войничета, и с колички, и с пистолетчета, и с карти, и с шах... Може би защото мъжете в семейството ми ми отделяха време и внимание. Пък половите ми органи са 100% женски.

Агресията у момчетата се толерира, у момичетата не. Може би това влияе на някои неща, включително как се отнасят към играчките си

Никога не съм си играла с кукли, не ми бяха интересни. Особено бебетата ми се виждаха лишени от всякакъв смисъл.
За сметка на това имах пистолет, който гърмеше, колан с кобур и значка на шериф. Бях много горда с тези ми притежания

Това налагане на някакви роли (и при мъжете, и при жените го има) е много изкуствено. Изкуствено е, защото зависи от конкретното общество. Не може в едно общество да казват "жените не могат да правят това и онова, защото са жени," а в същото време в друго общество да няма такива ограничения и жените да се справят без никакъв проблем с уж нетипичното за тях.

Между другото, майка ми е машинен инженер и от нея съм наследила техническа мисъл, която изобщо не е сила на баща ми. По-добра съм от него в доста типично мъжки дейности, включително шофиране, сглобяване, математически казуси. Та ето и малко за унаследяването. На шах обаче, баща ми ме биеше доста (нетърпелива съм аз за тази игра ), на белот бяхме непобедима комбинация, например срещу вуйчо ми и братовчед ми (смесено срещу мъжко дуо). Вуйчо ми веднъж не ме е бил на шах, а бях дете, като играехме

Вместо да си гледам работата ме карате да се занимавам с вас.
https://chitanka.info/text/7021-zashto-myzhete-ne-chuvat-a-zhenite-ne-mo/104
Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния.

"
Обърнахме се към редица авиокомпании с въпроса „Защо няма повече жени пилоти?“ Отговаряха ни: „Не се записват да учат в този профил“ или „Жените не се интересуват от самолети“. Повечето отговорни служители в авиокомпаниите или само смътно си даваха сметка, или изобщо не отчитаха значението на способността за пространствено ориентиране при полетите"

Предполагам и тази книга вече е оборена от прогресивния либерализъм, но все пак има доста интересни неща в нея

Изкуствената дресировка на обществото, за която написах току-що. Сигурна съм, че "желанието" е много различно в различните общества.

Защото от малки им се казва, че не е за тях.
Толкова пъти са ме питали защо точно този професионален път съм избрала. Ама съм щяла да работя до късно с мъже, нямало ли да ме притеснява, това не е било професия за момичета, нямало да може да не работя в сряда, щяло съм да имам овъртайм АМИ ДЕЦАТА?! и други подобни. Първа година един от професорите погледна амфитеатъра и се учуди, че имало толкова момичета. И после каза нещо от рода, че до година-две сме щели да си намерим съпрузи и да се откажем. Мдааааа

Аз съм си играла само с Барбита, гримове, плюшки, дрешки. Не съм имала майчински фантазии с тях, разигравах любовни драми. 😁

Аз никога не съм имала типично мъжки интереси (ако не броим интелектуалните такива като математика, физика, философия и прочее), никога не съм се интересувала от мачове, коли, военно дело и така нататък. Има обаче много жени, които са запалени по тези неща и в това няма нищо лошо; аз много се радвам на всички хора, които преследват интересите си, без да им пука за предразсъдъците на другите.

Обаче много добре си спомням, че аз лично не исках да участвам в неща, където не виждах други жени. Не знам защо съм имала такава нужда. Баща ми например ме караше да гледам Хари Потър и Властелинът на пръстените, когато бях на 4-5, а аз мислех, че няма женски персонажи в тях и не исках; вече към 10-11 години ги прочетох.

Чувствах се добре приета в света на науката, например, защото родителите ми рано ме ограмотиха коя е Мария Кюри. В моето семейство се ценяха жените с умствен багаж, а не миските. Социализация.

Ако не бях жена, щях ли да обичам дългата си коса, розово, рокли на цветя, да нося високи обувки? Не знам. Може би не.

Ако знаех, че има жени автомонтьори и заварчици, щях ли и аз да проявя интерес? Възможно е. Любимата ми Дисни принцеса все пак беше и още е Мулан. 😀

Може би за едно дете е много важно да има примери, с които да се идентифицира.

rf22, точно преди няколко страници обясних, че жените не са добре приети в традиционно мъжки сфери. Лично съм виждала как учители разубеждават момичета да учат конкретна инженерна специалност, защото била много мъжка. Всичко е навързано.

Philomena, в коя сфера си, ако не е твърде лично?