Сътворение или еволюция? Дискусия за вярващи и невярващи.

Изчерпан е тиража  . Преди време проверих. Надеждата ми е да е залежала някъде. И това ми хрумна да пиша тук .

Аз имам друга книга на същия автор"Да отгледаш момчета-практически съвети и насърчение за онези,които формират следващото поколение мъже".
Издадена е от същото издателство.Може и тя да ти влезе в полза,ако не намериш другата му книга.

Това са думи от друга тема и отправката (понеже е активна) ще заведе в точния им контекст всеки, който я последва.
Но тъй като става въпрос за вяра и неверие, за преходност и смъртност, за крайност и безкрайност, много ми заприличаха на думи като за тукашната тема.

Да, РЕНИ.
И Земята, и Слънчевата система, и Галактиката ни сигурно ще изчезнат както ще изчезнат телата ни, които са материални.
Тук май не спориш с никого, най-малко с Библията например.
Въпросът е какво от всичко това е свързано с нашата личност. Тялото със сигурност е. Другото са умът ни (не мозъка) и спомените.

В тази тема твоите опоненти свързваха вижданията си за вечност и безсмъртие най-вече с енергия, някакъв дух, който също си представят като вид енергия.
Идеята за възкръсване обаче аз свързвам преди всичко с информацията.
С дублирането на информация.

Ако по време на човешкия живот става такова дублиране и съхранение на информация за всичко, преживяно от индивида (както например това се случва непрекъснато, на всеки няколко месеца, с всяка една клетка от тялото на човека при копирането на ДНК чрез транспортиращата и изграждаща РНК), тогава защо да е невъзможно възстановяването на личността след биологичната смърт.
Почти съм сигурна във възможността за биологично възстановяване на тялото на който и да е организъм. Бих казала, че го очаквам, макар и не точно утре, ако не се питах: щяхме ли да знаем, ако в някоя лаборатория вече е факт.
Въпросът обаче е в мисленето и в паметта.

Ти казваш - спомените ни умират с мозъка. Но кой откри мястото на спомените там? Кой обясни как човек мисли и помни?
Аз не съм чела научно откритие с отговори за това.
Разсъжденията ти са логични, но недоказани. Значи просто вярваш, че е така.
Какво прави твоята вяра по-"научна" от тази на вярващите в Библията?
Кое я прави по-доказуема от фантастичните (или фантасмагорични) истории за монах Алфредо Ернети и неговия "Хроновизор" например?

(Ако не изискваше толкова много уговорки за това какво мисля аз за тази "история" с Ернети, както и за сайтовете, където единствено може да се прочете тя, бих сложила веднага една отправка. Но дълго трябва да се оправдавам, че това би било само за онагледяване на идеята за дублиране на информацията, а не защото вярвам на самата история)

Аз лично смятам, че няма невъзможни неща.
Въпросът е от кого или от какво зависи те да се случват.

Кал, нали не значи само глина за теб?
В кал се превръща тялото ни след смъртта. То не е нищо различно като състав, от тази, на пръстта.

Холограма и аз разсъждавам по подобен начин. И според мен става въпрос за съхраняване на информацията, но все още не знаем какъв е носителя, по-точно от какво се състои. А, иначе, в Библията пише за дух и душа...Къде и как, още не ни е дошло времето да разберем...

имам предвид, че грънчарството е за жени и самои те могат да работят с кал и глина

Това не го знаех. Миналата година сина ми 6г. ме попита кой е първия човек и кой го е родил. Разказах това, което е описно в Библията. В крайна сметка малкото човече заключи филосовски "Не може Бог да не е имал майка, която да му помогне".

макар че е смешно да искаме Бог да има пол ...... но защо му казваме "той" ...по- правилно е "То" ..като за нещо неопределено, непознато, безполово 

Не филосоФ, а умно дете имаш, разсъждава логично.

и защо го пишете с главна буква - име ли е, що ли? Дори и местоименията - Той, Него и т.н. пак са с главни, нали не иска да Го имаме за идол, пък го слагаме голям, пред всички останали.

Тук се подписвам!
И пак ще кажа - много искаме да знаем, но не можем още да го смелим /аз включая/.
Правя аналогия с темата от "Нашите деца".
Все още не можем да обясним феномените на собственото си същество, та какво остава за това на Бог, че и логиката на Бог при сътворението....
Ако задълбочим, ще стигнем и до сътворението на силите и законите..... Но само до задаването на въпроси, защото съм скептична що се отнася до истинността на отговорите. И все пак, нищо не ни пречи да ги задаваме.

Сигурно е някаква уважителна форма.
Другият вариант е да приемеш, че ти е непознат.
Тука си пишем на "ти" (с малка буква).
Ама дори на молбата си за отпуска сигурно пишеш на "Вие" до "господин Президента" си.

Да когато е обръщение, т.е. 2-ро лице мн.ч. - да, пиша го с главна буква, ама за трето лице само за бог съм виждала да се пише така.

"До Президента", До Директора", "до Управителя"... - 3л., ед. ч.
Дребнавите заяждания водят до опорочаване на ДИСКУСИЯТА и я превръщат в махленски спор.

А не си ли чела как говорят за себе си кралските особи например.

За първи път това ме обърка, когато като малка гледах филм за френските крале, които непрекъснато оповестяваха: "Ние" решихме това, "Ние" казахме онова...

Във всеки случай едва ли Бог лично е редактирал Библията. 

Не знаех, че и съществителните имат лице
А как е президент в първо лице?
И мерси за забележката, ама не е уместна в случая!