Мъжете, които постоянно искат разни материални неща от вас….

  • 14 648
  • 375
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 8 093
Ми, блок, бе. Блокираш използвачите. Кво сложно има? Ай беги на м@йна си и готово.

# 46
  • Melmak
  • Мнения: 9 299
Примадонна, мисля, че си се поамериканчила яко!

Летяла съм от Куба до София с прекачване в Истанбул с три бутилки в куфара - две с ром и една с вино, която един сервитьор във Варадеро ми подари. Стигнаха невредими.
Увих ги в хавлиени кърпи.

Донесох и други неща и единственото счупено беше едно магнитче.

Аз винаги нося подаръци на близките, поне един магнит. Българското вино е хубаво и качествено, има доста малки винарни, които правят хубави вина. И също нося на приятели в чужбина.

Имам двама приятели, художници са. Това са учили, единият спря да го работи, другият е графичен дизайнер вече. Амии да ти кажа ли за колко гаджета рисуват? И за тях това е време и материали, но като е за някоя мадама не чакат тя да си поиска.

Да ти кажа мм ми предложи с обикновен сребърен пръстен. И никога не съм мислила, че това е някаква липса на стойност. Не съм гледала цената, нито съм чакала диамант. Както и той не е чакал да му върна жеста.

Ти самата си обърнала внимание колко ти струва пръстена, отсреща се е обадило същото. Това с къщата на 30 км и тн винаги ще има някакви досадници, лепки или използвачи. Тях просто ги отбиваш леко и не обръщаш внимание.

Според мен си сметкаджийка и дребнава, съжалявам.

# 47
  • Мнения: 35 760
Казах ти, че истината не е приятна.
Не се опитвай да ме нападаш. Все ми е тая за теб и съществуването ти. Поиска мнение, написах го. Не ти харесва, но може пък да те отрезви.

Кой освен за часовника е поискал подаръци за хиляди? Видях някакви пасти за зъби, лекарства и вино....

За едните 300 долара съм - ДА!

Ами явно си си сметкаджийка и си го знаеш.

Да, билетите са скъпи. Ама не всичко е пари в този живот......

# 48
  • Мнения: 8 077
Нищо не ми подаряват сервитьорите в Куба Sad
На мен.
Даже и сервитьорките не ми подаряват, а сравнително често ходя.
Но Куба е различно. Ти трябва да даваш тип, и трябва да си много проклет да не даваш, щото за разлика от останалите караибски дестинации, тур агенциите яко скубят кубинците, огромната част от сумата за олл инклузива там отива за самолетния билет, тоест за канадската или испанската авиокомпания.
...........................
По темата : Бел ами на Мопасан.
Съгласявам се с Дебораната - подаръците са за жената. Ако мъжа си иска подарък, или той е голям гьотверен (по-честия случай), или жената много грозна. Но даже да е грозна жената, би трябвало поне да е умна и да не се хваща с такива мъже, на които им личи, че единственото качество което имат е добра физическа форма и гледат да я монетизират.

# 49
  • Melmak
  • Мнения: 9 299
Да, в Куба даваш тип, ако имаш очи да видиш реалността. Аз говоря испански и си говорих доста с хората там, включително и персонала. Моите приятелки на масата се чудеха какво е виното, понеже Куба не произвежда. Питах сервитьора, беше испанско, заговорихме се и човекът дойде с цяла бутилка за мен. Разбира се, че съм го типнала след това, и да нямах вино, пак щях. Но като съм си говорила с тях на техния език нещата са лесни.

Сори за офтопика.

Мнението ми се доближава до това на соул. Като цяло едно е да си правиш бюджет и да си финансово грамотен, друго е да си сметкаджия.

Това с пръстена много ме заби в сърцето. Грозничко е. Ако обичаш човека, няма да гледаш пръстена колко струва. Ако той те обича, няма да иска обратно да получи нещо скъпо. Но гърнето се е търкулнало и си е намерило похлупака.

# 50
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 297
Наистина съм се поамериканчила, но в такава обстановка няма как да не се. Защото като дойдеш с БГ нагласата за брак по любов и мъж ще се грижи за теб защото това било мъжка работа, в ЮС, единственото което можеш да си докараш е мъжленце, което да те използва за безплатна влюбена слугиня и касичка, докато той си чеше знаеш кое и не разбира какво се изисква от него. Тук социалистически принципи и любов няма - има експлоатация до дупка, защото живота е скъп и средно статистическите семейства не могат да се оправят на една заплата докато жената седи вкъщи и се прави на майка. Така че льольовци които очакват да си делите сметките - бол.

И не, не си рисувам гаджетата за без пари, тъй като нямам нужда да ги баламосвам че ще се събличат с художествена цел. 😂

# 51
  • Мнения: 8 093
Аз явно съм тъпа ама не я схващам тая тема. .. мъж ще ми каже да му купя нам си кво и аз. .. ще пускам тема във форум .. wtf ай бай, купи си квото искаш и не ме занимавай, wtf
Мъжете правят подаръци на жените,не обратното... За трети път wtf

# 52
  • София
  • Мнения: 44 822
Примадона, сори, сама се поставяш в ситуации и сама палиш. Аз, примерно, го играя малко "тъпата блондинка, която не знае как да се оправя с пари и поради това никога няма".
Никой не ми иска нищо...

# 53
  • Melmak
  • Мнения: 9 299
Амии примадонна, може и човек да не се поамериканчи. Има всякакви хора. Мои приятели са в сащ от 20 години. Мъжът взе документи с брак срещу пари. Просто даде едни пари на една американка, подписаха се и така получи документи. Никога не е живял с нея, не се е правел на загрижен съпруг.

Има семейство с българка и две деца. Без сметкаджийство.

Хора и съдби всякакви, много ми е неприятно да чуя, че българка е с такива разбирания.

Колкото и да е различен американския свят, със сигурност си се поставила в кофти среда.
Приятелят, който рисуваше на гаджето си, нарисува картина с коне, не я е събличал да я рисува. Жената просто обожавала коне.

# 54
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 297
Да приятеля който рисувал на гаджето и е бил гадже, а не ухажор на 2ра среща.

БГ двойките където и да отидат са като херметическа капсула от България закарана в чужда почва и там динамиката си е БГ. Няма как Ганьо да го научиш да бъде Робърт.

И Ганьо за гражданство  се е оженил за някаква тукашна, а тя за няколко хиляди ( не от социалистическа любов) та обстановката не подтиквала към меркантилизъм. 😂 на мен ми мяза на чиста уговорка.

Темата е написана защото от години наблюдавам тази динамика и вече се чудя побърквам ли се, аз ли нещо не съм наред, това новата норма ли е, или пък си е било нормално и аз не зная.
Мъжа на майка ми е БГ и е същия галагалчо - дай та дай, и като ида у тях му съобщава цените на всичките шишета вино с които иска да ме налива… и как всички им носели подаръци ( все едно аз не, или все едно моите не са кой знае какви).
Отишла съм да видя майка си, веднъж в годината за 3 дни/2 нощувки, и братче чувствам се по- неудобно от колкото да отседна в хотел. Като че ли съм му длъжна на него с нещо.
Ей това е. За това пиша, за да видя кой как живее и дали е подобно положение.

# 55
  • Melmak
  • Мнения: 9 299
Ами виж сега, аз съм ти дала пример. Както той е подписал брак за документи, така американката е взела парите.

Тук ти се виждаме Ганьовци, ок. Обаче ти си тази в друга среда. Нормално е в различни държави културата да е различна. На мен комерсиалното отношение в семейството не ми харесва.

Не казвам, че в бг не можеш да срещнеш женчо, ама да кажем, че са по-малко тук. На балканите има друг манталитет - за добро или за лошо.

Ако зуум аутнем картината, каквото и да прави човек среща себеподобни. Явно и ти по гръб не падаш, нахакана си ама ти пука за 300$.

Помисли какво привличате с майка ти.

# 56
  • Мнения: 1 786
Никога не са ми искали подаръци от чужбина, когато пътувам. БНД ми се сърдеше като си купя нещо, а на него не съм купила също. Например купувам си маратонки, защо и за него няма? Това брои ли се?

За картините я разнирам напълно авторката. Това е труд и време като всяка друга работа. Ако всеки си поиска по нещо да му направиш, къде ще ти излезе края. Мъжът не и е бил гадже.
Първото ми образование е отчасти художествено. Ползвам си го в известна насока, но художник никога не съм била (в смисъл да се издържам от това). Рисувам или правя някакви неща за удоволствие и когато имам време, тоест рядко, но най-често за скъпи мои хора или за поводи за хора, които искам да жегна тематично и сантиментално с нещо, които имат всичко и нямам какво да купя.
Често ми се е случвало познати да си искат нещо (не приятели и близки), сякаш няколко дни работа си е ей така, нищо.
Най-фрапантния случай ми е позната, която ми досаждаше за съвет за картина за юбилей. Полазваше ми принтове на цени от 300лв. Негативна бях, това е просто принт, не картина. Помоли ме аз да нарисувам и после ще се разберем. После ми предложи пари за материалите само. Не и взех и за тях. Може би нямаше
да и взема и за картината, но не си направи даже устата, а щеше да даде 300лв. и нагоре за принт. Това е обидно! Капакът беше, че попита дали не бих нарисувала и на още двама гости на юбилея, че много им харесала. Отрязах.

Научих се да режа просто.

# 57
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 297
Сорсча, да точно за това мрънкане става дума. “А на мен маратонки няма ли” - настръхвам…. Той пикльото не се е сетил да ти подари маратонки но не го е срам да зине че ти не си му направила подарък.

Да Хечисера, 300 кинта са си една доста добра дневна надница на един работник и с тия пари се плаща тока и едно маникюрче и педикюрче. Аз не мога да си представя да поискам на някого да ми работи за без пари, защото това за мен е неуважение към този човек. Все едно не му ценя времето.

Последна редакция: ср, 18 сеп 2024, 23:32 от PriMadonna

# 58
  • Melmak
  • Мнения: 9 299
Аз не обичам мрънкане и просене. Ако чувстваш, че ти просят нещо е гадно.

То и тук 300 кинта не са малко пари. Дори в лева. Но ще ти кажа и малко позитивни неща. Счупи ни се пералнята преди 2 г. и питах едни приятели от къде си купиха, че знам скоро сменяха. Купихме и ние от там и момчето дойде да я върже безплатно. Приятел на мм от цял живот, черпих го ракия. Пари ако му дам ще ми се обиди и ще избяга. Отдели си от времето, за да дойде да ни работи безплатно.

Две приятелки ми направиха всички принт материали за сватбата - едната дизайна, другата принтирането. На страшно много неща. И това е жест. Не съм искала, не съм натяквала.

Аз лично съм такъв човек, че щях да си платя сигурно 300 кинта на някого да ги направи. Ама те си отделиха от времето и ресурса и го направиха за да ме зарадват.

Човек не може вечно да мисли колко е дал. Разбирам да не рисуваш за всеки срещнат и това е нормално. Но и възрастен човек в сащ да го бутнат 300 кинта не вярвам. Ако не ти е пукало за онзи мъж, ок де. Тогава ясно.

Мм свири на няколко музикални инструмента. Представям си да ми каже “няма да ти свиря на китарата, че ми губиш времето само, а и ми е фендер, скъпа е”. 😁

Тук ни лепваш етикети, че сме Ганьовци и че сме в капсула, обаче ти явно се различаваш от средата, която те заобикаля. Ако около теб си цепят стотинката и гледат прайс тага на подаръка, ти го забелязваш.

Сякаш искаш да си глезена и галена от мъжете, но средата около теб не го предполага. Може би трябва да я смениш.

# 59
  • Мнения: 12 300
И аз съм художник, цял живот се занимавам с приложно изкуство. И аз се дразня, когато някой ми поиска нещо безплатно, защото с това си изкарвам хляба и абсолютно не подарявам ей така, на когото срещна. Понеже нещата ми са женски, мъже не са ми искали да им подарявам. Ядосвах се на майка ми, която много обичаше да подарява мои неща, главно за да се похвали какво правя. Предпочитам да й дам пари, за да купи някакъв подарък. Моите неща отнемат доста време за работа, а и материалите са скъпи.
В тази връзка, когато говорим за американски манталитет, бих попитала само мъжете ли си искат подаръци? Според мен, след като нещата са толкова материални, би трябвало и жените да искат подаръци от мъжете.

Общи условия

Активация на акаунт