Баща на 50

50 годишен, до 16-тата годишна на детето ще е дядо на пенсия. Възможно и с деменция и други болести.
Децата на възрастни родители, които познавам, бяха болногледачи и развеждащи по болници. Нямаше студентстване в чужбина и други подобни.
Родителите не са чувствали зле нито на 50 с малко дете, нито на 70 с гледач.
Но какъв е животът на детето?

Ау, какъв апокалипсис. Аз написах какъв е бил моят живот с по-възрастен баща. Не го заменям за нищо. Е, болногледач не съм била, така реши съдбата.

Майка ми е дете на много млади родители. Дядо се е оженил още като е завършил, на има-няма 23-24г и баба я е родила на 20г. Гледаха дядо ми 2 месеца на легло, а и се пенсионира рано за да си иде в България да ги гледа, че ореваха орталъка, че са сами. С мъжа ми сме деца на 36-38 годишни бащи и никого не сме гледали. Свекърът почина внезапно на 90г. Баща ми е още жив, но здрав и доскоро работеше. Свекървата и майка ми си се гледат сами и не ни щат за дълго. Повечето болни хора лежат и умират в болница. Няма гаранция за тези неща. Даже може да се случи да гледаме болно или инвалидизирано дете.

Много болнавите, хронично болните и грохналите никой ги не ще, камо ли да прави бебета с тях. Бебета в стара възраст правят здравите хора. И в млада, де.

Дъртите, дето се женят все за много млади жени, обикновено са си осигурили помощ с гледане и домакинство и жените им не само не ги гледат, ами и с домакинство не се занимават. Визирам някой като Тръмп или мъжа на Ана Никол Смит.

Не и в България. Като свърши пътеката, пращат живи трупове по домовете. Да си ги гледат близките.

А какво се случва с тези, които нямат близки? Едва ли ги изхвърлят на тротоара.

Имаме един съсед вече трета година е вкъщи на легло след поредица от инсулти. Когато се влоши го приемат в неврология за една седмица докато го закрепят и после пак го връщат вкъщи да го гледат близките. Жал ми е за хората, видимо са скапани от грижи.

Самоубиват се.
Не се бъзикам, има достатъчно случаи на хора, които не искат да се мъчат. Тъжно е, но това е реалността.

Търсят социални да ги настанят в институции. Има такива случаи.
Е, може и да ги убиват, де, то при тия апокалиптични постове по-нагоре...
Ако са що-годе в движение, ще си ги изпишат, де.

Ами, почти.
Повечето пенсионери са здравно осигурени. И както писа Маргарите чат-пат ги приемат в болница по една седмица.
Ако нямат близки, личният лекар им дава рецепти за елементарни лекарства и направления за специалисти, но трябва да могат сами да тичат по лекари.
Та общо взето, ако нямат близки - умират без изобщо да влизат в болница, вкъщи. Ако имат скъп имот - имотната мафия ги надушва и им помага да умрат по-бързо.

Два случая в нашия вход:
1. Преди години умря една самотна жена без деца. След няколко дена съседите казаха, че не са я виждали и мирише ужасно - викнахме полиция да разбие врата, констатираха смъртта и отнесоха трупа. На другия ден се появи нейна племенница да наследи имота.
2. Преди месец и малко почина самотен мъж. Университетски преподавател, но особняк. Съседът му пазарувал и още първия ден, в който не отворил вратата са викнали полиция. Няма близки роднини и още не е погребан. В България няма процедура, нито една институция не търси по-далечни роднини и наследници. Очаквам да бъде погребан служебно от общината и едва след това да цъфне имотната мафия с документи, че уж им оставил завещания за 4-стайния апартамент.

Бай Бабо, да нямаш близък, който е дементен или неподвижен, за да видиш от първа ръка колко са апокалиптични.

На който не му се е случвало, му е далечно и невъзможно.
Но понякога това е реалността.
Всички искаме да е само хубаво е то години наред, но не винаги това е реалността.
Това му е хубавото тук.
Много и различен опит. Кой каквото иска може да прочете и да почерпи опит.

И линейките, които пристигат след час и няма кой да натовари болния, а при по- старите блокове без асансьор, тичат и молят съседите да свалят човека.
Много неща, на които съм била пряк свидетел, мога и аз като Биборана да опиша, ама тук е по- удобно да си посипваме главата с пепел.

На конкретния въпрос какво правят болниците, когато изписват човек без близки, това е отговорът: търсят социалните, не го изхвърлят на тротоара пред болницата.

Как така съседите ще го свалят? А персоналът на линейката защо не го свали? Тук идва пожарна и си ги изнасят на носилка. Ако са много дебели и не минават през стълбището или стълбите са дървени и няма да издържат, викат екип да събори стена ако не става през прозореца, но само ако състоянието е спешно. Във Франция един 200кг човек беше паднал и живя легнал на пода над месец и май със счупен крак. Показваха какъв ужас е на пода и добре, че беше брат му! Брат му го обслужвал докато успеят да разбият стената и да го изнесат. Не знам как му е мил л*йната.

Тук повечето линейки отказват хора над 90 кила ако няма подходящ асансьор. Вика се пожарна, но и те отказват над някакво тегло, май 120 кила.

https://www.leparisien.fr/seine-saint-denis-93/la-malade-obese-p … 03-2004604133.php

Невена, проказата е бактериална инфекция.
При бързо търсене на лечението на кучешка тения виждам, че единственото радикално лечение, е хирургичното.
За имунотерапията съм чела достатъчно, за да зная, че помага при много малко видове рак и с цената на ужасни странични ефекти. Не зная какви били многото видове рак, които в 4-ти стадий се били лекували, аз се сещам само за един и то поради спецификата на самия рак. Статистиката показва, че смъртността съотнесена към промяната на състава на населението, е същата каквато през 50-те. Не искам да слушам за намаляване на смъртност спрямо 90-те, когато случаите на рак се увеличават заради пушенето и намаляването им заради ограничението му след това. Не искам и да слушам за удължаване на живота, като става въпрос за по-дълго живеене с диагнозата, просто защото е разбрана по-рано. Не искам и да слушам за лечението на рак, който така или иначе е нямало да убие пациента. Ако си си въобразила, че морето ще ти е до колене, ако се случи - добре. Всичките ми близки, заболели от рак, са мъртви, а на края се молеха просто да свърши. Малкото живи познати, са все още на ранен етап след лечение. При рака не се говори за излекуване, а за ремисия, все пак. Чувала съм хора да питат какъв бил проблемът при рак, нали щял се изреже. От страни е много лесно да се коментира, докато не ти стигне до главата.  Виждам, че говориш на изуст, само че аз достатъчно от близо съм видяла за какво става въпрос и повече не желая да коментирам този въпрос.
Няма лечение на Алцхаймер.
За ХИВ изобщо не съм се интересувала, но вирусните заболявания всички родители на малки деца много добре ги усещаме, а елементарният кокоши трън се лекува със замразяване на него и на кожата около него.

Бояна, да ти имам отличното качество на живот с хронична болест.