Баща на 50

О, аз никого не осъждам. Просто напомням за опцията "старчески дом". Не е приятна, но се прилага, ако няма възможност за гледане. Затова не смятам, че трябва да ожалваме децата на възрастни родители, че ще са болногледачи. По-скоро никого няма да гледат.

Леле, до къде е стигнала темата. Не предричайте така и не погребвайте 50-годишните. До 80 може да са здрави, подвижни и без деменция. Тогава детето ще е на 30 - ехееее, отгледана работа! Ако нещо се сринат родителите, ще може да ги гледа даже по-адекватно, отколкото, ако са го родили на 20 и вече е станало 60-годишно.
Хора и съдби всякакви! Едни доживяват до късни старини, други си отиват рано. Няма ред, няма закон, който да подреди кой кога ще си отиде в семейство на 50-годишни родители и в семейство на 25-годишни родители. Да сме живи и здрави всички!


Баба ми е разказвала за нейната баба. Били са богаташи, имотни и са имали животни. С появата на ТКЗС-та, минават и им отнемат всичко. Баба й застанала на вратата да я затиска, за да не отведат теленцето й, ревала, пищяла, дърпала го за рогата, те дърпали нея. След което, легендата разказва, че се разболяла от рак и починала преди да навърши 60. Не могла да преживее стреса.
Нейният син е бил хубавец, конник в царската полиция. Избирали са ги по ръст, коса, зъби, и разбира се интелект. Имаме неговите гени - хубави коси и бели, здрави зъби. След 44-та година заминава да се крие някъде в Тетевенския Балкан и е бил принуден да работи като бояджия, а е учил за психиатър. По-късно работи като помощник в Детска психиатрична клиника. Всъщност е изпълнявал длъжността на медицинска сестра, но понеже е мъж, казваше, че е помощник. Доживя до 85 години, а малко преди това загуби и първия си зъб. До 80 живееше като младеж. Правеше упражнения и си мърдаше мускулите на гърдите и на ръцете. Все ни показваше здравия си гръб. Но тогава не са им казвали бодибилдъри или фитнесари. Та ето в стреса - единият си отива на 50, другия се намества някак и кара в спортно тяло до 82-3 някъде.

Ще се повторя, но в началото на темата още дадох пример с брат на баба ми, на когото му се роди дете на 52. Всички бяха в потрес как горкото дете ще расте без баща евентуално, но стана така, че младата му жена почина преди детето да завърши училище, а той още е жив и здрав на 93 и вече има почти пълнолетен внук.
Майка ми ме е родила на 20 и миналата година почина на 68. На теория трябваше поне още 15-20 години да имам майка, но ето.
Вече тези, които произвеждат деца на 70 и отгоре имат малко шансове, но на 50 човек съвсем не е стар, нито е заумирал. Болен може да легне всеки на всяка възраст, но в наши дни спокойно хората си живеят 80-90 години и са във форма. Поне в големите градове.

Аз разбирам какво искат да кажат някои хора. Бояна, представи си майката ти да те беше родила на 50. Щеше да я изпратиш едва навършила пълнолетие. Което не значи, че родителите съжаляват, че са проимали деца късно, или че децата съжаляват, че са се родили. Просто с всеки избор идват и възможните негативи, не само позитиви. Както има рискове и негативи да родиш на 20, когато още не знаеш къде се намираш и е доста вероятно да се наложи родителите ти да ти гледат детето, докато си стъпваш на краката, така има рискове и негативи да чакаш до 40 да си подсигуриш живота и евентуално да попаднеш на принца/принцесата, така има и на 50+. Просто са различни. А дали ще се случат или всичко ще се развие по-възможно най-благоприятния начин, едва ли някой може да знае предварително. Всеки си преценява сам за себе си и децата докъде би рискувал.

Няма как да ти се съчетава, след като са написани от двама различни потребители...

Относно презрението, разбрахме те, няма нужда да го пишеш във всеки пост. Моето пък е насочено към хора, които намилат, че за горе ред няма и тайничко се надяват докато деца умират по света, щото нали ред няма, те да не са част от средното, да са изключенията, щото са специални, нали, да доживеят до 107, за да може някоя племенница да напише във форума "а пък мойта леля доживя до 100+". Гледа се средното за страната. Даже медианното, за да сме по- точни. Всеки се мисли за специален, докато се окаже, че не е.

Caprice, по твоя коментар - от болен до болен има разлика. Ако ще се влача инвалид с години, по- добре да ме няма. Това е моят начин на мислене, дали ти вярваш или не. Има достатъчно несретници на тази земя. Това живот ли е, не знам. Всеки да си отговори за себе си според зависи. Само че е препоръчително да не е теоретично, от топлото кресло, цъкайки из форума и привеждайки като аргументи изключенията на 90- годишни младенци.

А рак не се лекува - реже се. Ама да не задълбавам.

Именно. Когато нещо ти се случи на теб общите статистически данни не са важни, за теб е 100%. Рискът се преценява по общата статистика, а иначе всичко може да се случи. Дядо ми е починал на 30, баща ми е бил на 2, което не означава, че е късно да имаш деца на 28.
Хора разни, съдби също. Принципно на 50 човек не е чак толкова стар. На 70 вече е категорично, че шансовете да доживее пълнолетие на дето или да се грижи пълноценно за него не са големи. Това беше и основата на полемиката за 60 годишната родилка, чиято съдба, за жалост, потвърди негативните прогнози.

Така е, но при нея проблемите са и от това, че е била единствено дете (и май внуче). Ако родителите и не се бяха вкопчили в нея, тя щеше да се ожени и да роди дете млада. Ако имаше братя и сестри, племенници, детето можеше да бъде гледано в семейството или поне рода. Както вече писах, 2 поколения единствени деца или липса на братя, сестри и братовчеди може да е по-голям проблем при осиротяване. Не оправдавам старческото майчинство и не бих станала майка след 35г, но около мене виждам мъката на сираците по-скоро като липса на близък род наоколо, а не стари родители.

caprice, не се виждам да живея парализирана, изкуфяла или в тежко състояние и болка, независимо дали в дома ми или луксозна болница или старчески дом. Не желая някой да ми мие насрания задник, да ме пипа и обръща. Бих предпочела безболезнена евтаназия и семейството ми знае. Надявам се докато стигна до там, евтаназията по собствено желание да е легализирано там, където живея. Засега само пасивната е законна, но не ми се иска да се разлагам жива със седмици и да воня. Предпочитам седация и евтаназия.

Аз имам позната, която е на 31 години и мъжът й е на 50 години. Миналата година станаха за първи път родители. Виждам, че се обичат и подкрепят, но видимо след 10 години тази разлика ще се усети както за жената, така и за детето. Ясно е, че човек не знае до колко години ще живее, но факт, че колкото по-възрастен си- шансовете ти намаляват.
Нейните родители са имали същата разлика в годините. В момента баща й е на 76 години. Е как си представяте да отдели време на внучето като той самият едвам ходи и сам не може да се гледа. Отделно майка й е имала не малко любовници, за които дори и аз знам, защото след като е станала на 40 години нещо мъжа й на 60 години не я е привличал така както преди. Оказва си влияние. В този ред на мисли тя върви по същия път. След 10-15 години определено друга песен ще пее. Но важното е да са щастливи. Не осъждам никого, просто това са си реални факти.

Е, то има и 50г грохнали мъже. Свекърът и баща ми на 76г припкаха, пътуваха, танцуваха. Свекърът до последно ходеше да плува всяка сутрин и почина на 90г. На 76г гледаше по цяло лято 5-10г внуци. Плаж, лодки, разходки, пикници навън, гори, водопади, всичко и по цял ден. С баща ми са набори.

Който си хойка, си хойка. Моят баща е с почти 10г по-стар от майка ми и той започна пръв с любовниците и не е било, защото майка е стара. Имам леля, овдовяла на няма и 30г с малко дете и новородено. Друг мъж не я е пипнал. Ходеше в черно докато завърших гимназия. Сега вече не носи черен шал. Имаше кандидати. Нито се ожени, нито приятел си хвана. Беше много красива жена. Децата и отидоха да учат в София и в чужбина и седеше сама и когато отлетяха. Сега гледа внучката. До човек е.

Вярно е, че при големи разлики вероятността младият да кръшне се увеличава експонентно, но понякога кръшка старият.

Моят баща тази година става на 78 г. и е в чудесна форма, пу да не му е уроки. Не само се разхожда с детето, но много обича площадките с фитнес уреди. Прави си гимнастика там. Това, че някой е грохнал на Х години, не значи, че всички са. Освен това баща ми е син на 52-годишен баща и 40-годишна майка (баба и дядо).

Да са живи и здрави, радвам се като видя хора на възраст, които още се държат. Но все пак това не променя статистиката. Баща ми е на 62 години, в чудесна форма, ходи на планина, спортува, но няма как да има същите рефлекси като човек  на 40 години, например. Да не говорим за мъже над 70 години. И той самият си го казва. Да си дядо е лесно, защото има родители, които си поемат основните отговорности. Ама ако трябваше да е родител на тези години, категорично казва, че няма да се справи и ще му е много трудно.

Те може и да са във форма, ама дали им се занимава с бебета и малки деца, които пък след известен брой години се превръщат в несговорчиви тийнове?! И майка ми на 70 години е свежарка, пътува, спортува, прави ремонти. Другите баба и дядо на сина ми са една идея по-млади и също толкова активни. На никой от тях обаче не му се занимава дори с внуци, при положение че внуците вече не са толкова малки. Прагът им на търпимост е 3 часа сами с тях, повече не.

Едва ли някой мисли, че на 70 г. е нормално да си имаш бебета.

Сещам се да добавя все пак, че наистина е различно, когато родителите са двама (не е нужно да са заедно), особено когато единият е сравнително млад. Слабо вероятно е и двамата да умрат преди пълнолетие на детето. Докато родилката на 65 г., която споменахте, е била хем възрастна, хем сама.

Именно, имаше наскоро тема, където сравнително млада потребителка се интересуваше от мнения/ опит на хора във връзки с голяма разлика. 80% от пишещите в темата обясняваха как няма проблем разлика 10+ години. Тази тема и историите от твоя коментар показват какви са реалните пречки. На хартия има само "ако се обичат, няма проблем" (разбира се няма проблем за обществото, ако мъжът е по-голям, абсурд обратното).

Според мен авторката сама трябва да си отговори на темата, чуждите мнения не са меродавни, тя ще трябва да се грижи за това дете.

Мисля, че разлика между партньорите до 15 години се ядва (в полза на мъжа, обикновено). Ако разликата е повече за мен са две различни поколения.