Августовски бебета 2024

Аз съм на 28, но родих на 27!

Нашата бебка все още не можем за я определим. Когато се роди майка ми каза, че е мое копие като бебе и после гледах снимките от моето изписване и наистина може да се обърка човек. Роди се с дълга кестенява коса, както съм се родила и аз, но и двамата с ММ сме руси, очаквам да изсветлее. Очите все още са ѝ мътни. Неговите са кафеви, моите синьо-зелени (стискаме палци да са като моите)
Мисля, че трябва да мине още някой месец, за да преценим хубаво. От негова страна всички казват, че прилича на него, от моя - че прилича на мен.

Аз съм на 30. Бебо прилича страшно много на  баща си,  след раждането, за около 10-15 дни 😃. След това според всички стана почти изцяло мое копие, по точно на баща ми, на когото приличам аз. Аз честно казано от всеки виждам по нещо и различно, но като го гледам по кривия характер баш на мен си прилича 😀. Шегувам се, но дано стане по-уравновесен като баща си.

 Против физическото насилие съм, особено у дома, аз самата съм поступвана и наистина е травмиращо. Но считам, че трябва да се взема отношение и децата да не се оставят на произвол, да се оправят сами, когато се плюят и целят с камъни и недай си Боже стане някоя беля, едва след това да се реагира. Ставам свидетел ежедневно на всякакви ситуации в парка до нас. Деца ритат животни, целят се с топка умишлено в бебешки колички и всякакви други гадории и родителите им седят отстрани и пушат цигари пият бира. Не ме разбирайте погрешно, нямам проблем с последните две, но определено имам с невъзпитани деца и още по-зле възпитаните им родители.

Моето момче е абсолютно мое копие. Единственото, което е взел от баща си са дългите мигли и излъчването. Външността обаче е моя. Дано характерът обаче да не е

Вятър и мъгла, 🤣 при баткото баш характерът е мой...няма да е лесно на околните, но пък ще се оправя в живота.
И двете ми момчета са копие на баща си - дядо си - прадядо си. Ако направя колаж на децата от раждането или ще си помислите, че са близнаци, или че е едно и също бебе. Баткото ми е с разкошни мигли, малкия има красиви устни.
В баткото откривам себе си в усмивката му, виждам себе си и в усмивката на племенника. Декември ставам на 34.

И аз съм от възрастните 😀, на 38 станах преди да родя, пътят ни към бебка беше мнооого дълъг! Не мога още да преценя на кого прилича, взела е от всички по-малко. Има трапчинка на брадичката, баща ми имаше такава, аз и мъжът ми нямаме. Цветът на очите и незнам дали ще се промени, но и той е по различен от нашите. Челото, устните, миглите са на мъжът ми, а нослето, форма на очите, веждите ми се струва, че са мои. Според мен ще се променя още. Маги, гащеризончето го слагам на 18-19 градуса, каквито са температурите в момента, но си е ветровито при нас на морето. Отдолу е само по тънко ромпърче и не слагам капака на количката за да не и стане прекалено топло. Много съм благодарна на мои две приятелки (бивши колежки), които ми подариха доста дрешки, якенца, пелени, чаршафчета, играчки, майка ми донесе също доста дрешки. Те са носени, но пък са запазени. Аз също съм купувала малко, ако ми харесва нещо. За родилното всичко ми беше новичко, но голяма част от дрешките останаха нови и дори не облечени поне 1 път. Нямам търпение да почне да носи нормални дрехи, защото тези бебешките за мен са голямо мъчение. Определено е хубаво да има кой да ти даде, защото наистина се носят даже и за часове само. Аз също ще ги подарявам после. За дрешките не ми е проблем да са втора ръка, за момента мисля, че не бих направила компромис за втора ръка с обувките. И тях ги израстват бързо, но при обувките ми се струва, че износването им е по специфично.

На 34 ще стана другият месец . Детето като се роди беше едно към едно баща си, даже единия доктор не спря да се изумява колко мн прилича. После гледахме снимки на баткото, който е негов син от бившата му съпруга и са направо като близнаци, само че Калоян е с по-светла кожа, коса и очи. Сега започва да придобива мои черти и такива на баща ми, поне според някои хора. Очите минаха различни нюанси, но започват от сини да стават зеленикави, на баща му и дядо му са пъстри зелено-кафяви, мойте кафяви и се надявам да са като техните , но каквито станат.
Мен майка ме е била няколко пъти , но баща ми беше достатъчно да викне и се разплаквах. Не ме е бил, но веднъж като тийнейджърка не се прибрах навреме от дискотека и беше толкова ядосан , той е голям силен мъж и така удари касата на вратата че се напука , а аз се самонаказах в стаята за дни да не излизам 😁 Но съм твърдо против насилието, според мен води до травмиране на детето.  Като изключа този и още няколко случаи на викане, макар и сам родител баща ми се справи чудесно в отглеждането на две деца основно с разговори и обяснения.
Относно дрешките , някои сме купували, доста ни подариха , но свекърва ми е запазила дрешки от баткото точно за тези месеци, който бяха доста запазени, дори имаше някой нови и си носим сега.

Нашият бебок на мен не ми прилича на никой. Някои хора казват, че приличал на мен, аз не откривам прилика 😅.
Давали са ми дрешки за каката като беше бебе, но много малко. Бих обличала иначе “стари” дрешки. Особено бебешките се носят толкова кратко, не им личи, че са носени.
На каката купувам само боси обувки. Взимала съм й и носени обувки, съвсем запазени не им личи че са обувани. В началото не ходят  много с обувки и няма как да се износят или деформират, а крачето израства бързо.
Купувам си и за мен дрехи втора употреба. Не е въпрос на пари, просто наистина има хубави неща, които заслужават носене.

Против това съм да се бият децата. Вярвам, че има други методи и се опитвам да ги прилагам с дъщеря ми. Понякога направо ме подлудява с исканията си, тръшка се и реве като не е на нейното. Ако трябва да решавам нещата с бой, ще ме заболят ръцете 🤣. Сигурно ще имам дете войниче, което от страх няма да смее да гъкне, но какво от това? Ще стане ли уверен възрастен, способен да отстоява себе си?

Lallzz относно зареждането в къщи с всичко необходимо какво имаш впредвид, дай пример при теб с какво е заредено. Аз освен детски панадол, термометър и кул пач нямам нищо друго за бебка, а и не знам какво трябва да имам под ръка, ако се наложи.

И аз имам само тези неща, плюс лепенки и стерилни марли (въпреки че още е рано за тях. Предполагам като проходи ще са артикули от първа необходимост). Понеже аз съм основния беберазносвач внашето семейство, абсолютно всички транспортни артикули са в моята кола - кошница за кола, всички части и аксесоари за количката, коплект дрехи за преобличане и СИНЯТА ЗДРАВНА КНИЖКА на детето - в случай, че се наложи спешно ходене до болница, да не се налага да я търся вкъщи - държа я винаги в чантата на количката и не мърда от там.

Пропуснах по предишния въпрос да уточня: забременях на 36 и родих седмица преди да навърша 37. От съвсем друго естество са ми здравословните проблеми - не репродуктивни, но пък принципно напълно несъвместими с бременност. Чудото обаче стана. Гледам сина си и не вярвам какво ми се случи, всеки ден съм благодарна. Знам, че възрастта ми е късна за първо майчинство, но твърде късно открих половинката си.

Lallzz, благодаря!

По повод подготвката за спешни случаи, може ли мамите от София да споделите къде бихте завели болно бебе? Денонощно, събота и неделя? Педиатърката не е опция, тя работи почти само с часове.

Аз съм на 33.

Бебето според повечето хора прилича на мен, особено във формата на лицето и носа. От баща си аз виждам само веждите и миглите…Но той си променя физиономията много често, така че ще видим. Мислех, че момченцата приличат повече на татковците, отколкото на майките.

Кукличка, нямам думи за тази случка. Аз определено бих се разправяла с тези гамени, то бива бива пакости, но това да заливаш новородено с вода е много сериозно! Не съм фен на саморазправата, но на тези олигофренчета бих им раздала няколко шамара (да, в случая са съвсем на място!) + да си поговоря сериозно с родителите им.

Аз имам и 4 годишна и моята аптечка е по-пълна. Няма да затормозявам с нейните. За бебето : Панадол(на каката не и действаше), Ефералган свещички и вече Нурофен - задължително консултация с педиатър преди това, за да не разчитате само на листовка( имат различни активни съставки и трябва да знаете как се редуват). Пишете си кое как се дава на един лист и го залепяте на хладилника примерно. Така ако се наложи няма да четете в последния момент да си образувате нерви. Разбира се, трябва да го променяте с качване на кг, понеже дозата се сменя. Задължително инхалатор и физ разтвор. За тези, които нямат препоръчвам да си харесате и да си вземете- и на нас големите ни върши работа. Вземете обаче такъв, който става и за лекарства -компресорен, мисля че се води.
+ два термометъра.
Когато пораснат вече се включват и други неща, но за там има време, не се затормозявайте.

Момичета, благодаря ви за споделеното относно кърменето. Определено се намерих във вашите разкази и това ме успокоява. Да, случва ми се от голяма заетост да не внимавам колко пия и какво ям. А също и да нямам апетит. Тъпченето при мен продължава. Бях свалила до 2,5 кг над начашлните, а сега вървя към 5+ на тези. И на мен не ми пречи, освен че нямам дрехи. Старая се и ще се старая да се храня по-качествено, защото някои тежки дни направо съм бедствала, но като се храня добре и приемам достатъчно течности, в къщи е щастие. За момента изпитвам намаляванв на кърмата следобед, откъм 16:30 до 19-20ч и тогава им давам малко АМ. Ще се опитам да преборя и това, да видим дали е възможно. Явно засега кърменето няма да върви от само себе си. Буквално 2-3 часа по-късно се усеща, ако не съм се погрижила добре, а си имам две мечета да храня. Давид стабилно си спи нощем и се очертава да има спокоен сън, щом отсега спи по 10 часа непробудно и се налага да го будя, за да не си пропусне храната. Светослав е като закачен за мен. Спи по 2-3-4 часа най-много в леглото си и след това е при мен до сутринта. Суче се на интервали. Сутрин до обяд са изпили изцеденото през нощта и откъртват до обяд. Няколко пъти излизаме сутрин на разходка. Много ми хареса, особено както още е слънчево, но често съм уморена да се организирам и да излезем преди обяд. Много се усмихват и гукат двамата, усмихват се и на непознати. Давид седи много стабилно по корем с вирната глава, така беше почти от самото начало. Свети кльощава върлина и все още му е проблем да си държи изправена главата в тази поза, но пък е много гъвкав. Спи по гръб в поза жабка. В банята е ухилен до уши. И двамата обичат водата. Давид онзи ден за пръв път посегна към играчка и от тогава все с лявата ръка. Снимки правя много, но съм пропуснала месечната традиция. Ще пробвам да наваксам. Направихме прекрасна фотосесия като бяха на 10ина дни. Снимам и видеа. Давид по характер прилича на татко си и като физика също. Светослав прилича на него в лице, а по бебешки сниимки уникално много прилича на батко си и това всички независимо един от друг го казаха. Очите са тъмносиви, на единия един нюанс по-тъмни, но се чудя колко ще се променят още. На таткото са доста светлосиви. Беше болен 5 дни преди ваксините и не ги ваксинираха. Никой така и не се разболя, за успокоение на Герка, дано и при вас.

Добре дошла на Божур!

Аз не се презапасявам с лекарства, защото в Б-я по аптеките като цяло има лекарства с къс срок на годност, но знам къде са денонощните аптеки, които са ни удобни. Взела съм само още едно шише Биозин бебе и ще го започна преди ваксинацията. Спешен лекар за нас е в 20 ДКЦ, това се знае.

Здравейте, мами! Подхванали сте дългите теми, много хубави дискусии и истории са се заформили.
По въпроса с месечинките - не ни остава време за специални сет-ъп-и. На нейния ден от месеца си я снимам на леглото, върху не съвсем изпънатия чаршаф и това е. На първата месечинка я снимах с дрехите от изписването, за да се види колко е пораснала. За втория месец беше с моя блузка от новородения ми период, без да съм го планирала специално и това е. Нямам план за третия месец сега, не слагам цифрички и т.н., но така или иначе си остават за спомен за нас, не ги качвам никъде. По-нататък ще готвя детски албум и т.н., още нямам свободно време.
Аз родих на 32 и 2 месеца по-късно станах на 33, така че се чувствам една вече зряла и уравновесена мама. Въобще не се влияя от чуждото мнение, особено на хората покрай мен и правя това, което усещам да е правилно или съм преценила за такова.
По-назад коментирахме килимчетата - аз поръчах в крайна сметка такова от Тему, там имаше размер, който ще ми пасне на пространството. А и според мен всички са made in China, просто с различна надценка. Чакам го да пристигне, но го намерих за 54 лв, а в Тему на други места се предлагаше до 120 лв.
За столчето - още съм в чуденка. По принцип харесвам тези на Peg Perego, бих купила запазено втора употреба, само след като първо съм го видяла лично. Евентуално сестрата на мъжа ми може да ни даде нейно - друг модел, но ако ще купуваме - не знам към какво да се ориентираме, при все че ще пробвам и пюрета и ЗВБ.
Ще ми е интересно по-натам и за захранването да си поговорим, аз почвам да го мисля сериозно и ще трябва да попрочета.
Иначе нашата госпожица прилича мнооого на татко си, още повече на леля си, съдейки по старите снимки в албума. От мен има единствено сините очи, иначе баща й е със светли пъстри.
И аз се записвам в клуба с един минал месечен цикъл. Сякаш си усетих овулацията тогава и имах намаляло количество на кърмата в тези дни, но се възстанови бързо.

И питане от мен с молба за жокер - за раждалите нормално. На прегледа след раждането (около 40 ден) лекарят ми каза да отида на 6-тия месец, за да вземе проба
От влагалищен секрет за микробиология. Това ли е нормата? Приключили са лохии и е минал един цикъл, чудя се дали да не отида на преглед. Нямам оплаквания, но мъжът ми има, наподобяващи гъбички и се чудя дали аз съм му ги предала, лепнати по време на раждането

Водили сме каката на преглед в Поликлиника България, Болница “Здравето”-има денонощен педиатричен кабинет. Чувала съм добри отзиви за спешното на Пирогов.
Тотално не препоръчвам Токуда! Водихме там каката, когато беше на 1 годинка с 40градуса температура. Чакахме 30мин за преглед и като ни дойде реда ни казаха, че нямат педиатър на смяна и ни казаха да си ходим. Ей тогава колко яд ме хвана на Здравната ни система!
Имам Панадол, Нурофен и свещички Ефералган, течен аналгин.
Също се включвам със съвета за инхалатор, ползваме го всички вкъщи. Особено като бях бременна направо ме спаси!

Момичета, нещата при нас излизат извън контрол. Режима на спане на моето бебе тотално се проваля с всеки изминал ден. Ситуацията е следната: Сутрин се буди в 6 или 7 зависи кога е огладнял. Събуждане с адки плач. След това се успокоява и будува така до към 10. Заспива и спи към 2 часа. След това се събужда и е буден по 5-6 часа, хора. Лежи си спокоен, разглежда си, смее ми се, рита с крачета. После заспива то станало вече следобяд. Задрямва за 40-50 минути и се започва кошмара. Пак е буден, като към 8 вечерта задрямва пак за мноого кратко въпреки усилията ми да му е спокойно и тишина и след като се събуди до 1 2 през нощта не запсива, като към 11 се започва или звески плач или седи и се ококолил и сън не го вълнува. Две вечери под ред от 11 до 2 часа  е непрестанно реване и нищо ама нищо не помага. Бебе на 2 месеца и няколно дни не спи по 6 часа на ден. Аз съм в ужас и потрес. ПОМОЩ, моля със съвети или споделете как са вашите бебета или ако някой е имал проблем и нещата са се подобрили да сподели как. Вече мисля да се обърна към консултат по съня, защото съм отчаяна казвам ви. Опитвам се да го приспивам да кажем на 2 часа от какво е станал, но той изобщо не поддава и така... стои си човека с големите ококолени очи или започва да плаче от недоволство, че го карам да спи. Та ПОМОЩ!