Августовски бебета 2024

Още не сме финализирали, но съм свела избора на килимче за мъжа ми до три и сега го юркам да избере. Че детето ше проходи, докато се натуткаме. 

Евала ви правя, момичета, аз едва успявам да напусна жилището веднъж на ден, за кратща розходка по това време. Паркът ми е през пътя буквално.

Аз излизам, виждам се с хора предимно навън, у нас са идвали приятели и роднини. Не се тревожа особено стига да не се навират при бебето. Аз гледам да излизам всеки ден, поне докато е хубаво времето.

 И аз изкарах някаква настинка и още съм леко хремава, за сега бебето е добре, гледам да го пазя и се ослушвам и за неговия нос.

Мами, при вас как протича приспиването, при мен е страшно ходене по мъките, един час дондуркане, носене на ръце понякога и пак при почти всяко оставане в кошарата се буди след буквално 10 мин., става време за следващото хранене. Не знам защо толкова много време не иска да заспи, уж следя интервалите за будуване, не го преуморявам, но в повечето случаи ми отнема минимум час… едвам свършвам нещо в нас.

Аз започнах да го оставям в кошарата(в гнездото) и да заспива сам. Ако не стане номера го оставям да спи в люлката.До сега бяхме все на ръце, но от както имаме люлката го оставям, за да мога да свърша нещо. Втори ден ми прави номера в количката навън, истеричен рев, докато не го взема да го държа ...направо не ми се излиза вече. Спи не повече от 40 мин. през деня. В момента спи и за целия ден ще му се съберат малко повече от 3 часа, а будуването отново над 8 часа.Вечер също намали съня напоследък,заспива докато суче и явно бързо огладнява след това.

Аз пък имах една чудесна бременност, никакви проблеми, почти никакви притеснения, само последния месец вече повечко ми натежа и ми беше дискомфортно, но юли месец в София беше като в пещ. Е, последния месец се напрегнах и заради седалищното предлежание, но някак си до последно имах надежда, че ще се обърне..

Обаче след раждането се чувствах ужасно, и физически и психически няколко седмици. Психически още имам кризи от време на време, особено като се присетя за стария си живот, безгрижие и рахат, никакви отговорности…
 Скоро ще станат 2 месеца и белегът от секциото още ме боли, кожата на корема ми е отпусната, бедрата са ми с поне 1-2 см над преди да забременея, скоро едва ли ще си влезна в старите панталони. Хроничната умора си казва думата.  Не знам кога и изобщо дали ще си възвърна старите форми, то си трябва яко тренировки + стабилен сън, каквито са мираж…Единствено мога да влияя чрез храната, но естествено нямам време да готвя, най-много да нарежа салата или да забъркам яйца. А едно време обожавах да готвя! Имам страхотно бебе, но съвсем искрено ви признавам, че не ми харесва да го обгрижвам 24/7, нито да се притеснявам за всяко нещо, да се чудя правилно ли го гледам, да гадая дали е яло достатъчно или го прехранвам, защо недоволства, дали ще се справя и тн. Докато беше в корема беше супер, някак си изобщо не си давах сметка какво предстои 😂 Помрънках, извинявайте, май съм голяма лигла.

Дайте съвет за килимчета за игра като сте зачеркнали темата. Какво ще кажете за такъв тип, от ХРЕ пяна? Някой има ли? Не ми се ще да взимам стандартен килим, че събират прах.

https://www.ozone.bg/product/dvustranno-kilimche-za-igra-sonne-m … 180-h-200-h-2-cm/

Герка, не си лигла, напълно те разбирам. Колкото и желано да е едно дете, докато не се сблъскаш с първите седмици с бебе, няма как да имаш ни най-малка представа какво те очаква. Обожавам малкото човече, но наистина от време на време мисля, че цял ден приспивам и кърмя и нищо друго, напълно нормално е да ти липсва безгрижието на ергенския живот . От няколко дни се опитвам да правя упражнения поради същите причини, но безсънието си казва думата, силата я няма и бързо капвам, но ще му дойде времето за всичко. Трябва да им се радваме сега, бързи бързо ще пораснат като гъбки.

Оставям го сам да се приспива, обикновено с шишето /три вида залъгалки ги плюе/.

Гери, мислиш прекалено много. Спи с него през деня /наспания човек е друг човек 😁/
Ако е гладно детето ще разбереш. Недоволстват, но често като ги гушнеш или разходиш млъкват. Разбира се, че се справяш чудесно.
Вместо да се вторачваш в детето, пробвай различни варианти. Поставяй си цели /за теб, несвързани с детето/. Примерно: докато си блее в тавана и е спокойно, сядаш да пиеш кафе и не те вълнува, дали пералнята чака да я проснеш или имаш съдове за миене, дори да са само 5 минути - отдели си ги. Прочети няколко странички книги /ако обичаш/, списание, вестник по същата схема било и за 5 минути.
Направи си маска за лице, с това не спира умората, нито се изглаждат бръчките, но мисълта, че правиш нещо за външния си вид е тонизиращо и така след месец примерно, всички неща за теб си ще ги правиш мимоходом, като част от ежедневието.
Ще има дни, в които няма да ти се занимава, или детето ще е по-кисело - всеки има такива.
Звучи може би досадно...но сега е лесното. Всеки период има влудяващи моменти, може би и след пълнолетие е така за родителите. Отделно имаме високи очаквания от децата, съдя по баткото, третирам го като възрастен, защото знам, че ме разбира и често ми съдейста...но е дете, тази вечер ми стана гузно, че все му се карам, препирам го, давам зор за нещо. Баща му тази седмица излиза по тъмно и се прибира по тъмно, съответно е по раздразнителен, въпреки, че той е уравновесеният вкъщи. Ами викнах баткото, попитах го иска ли да се гушкаме, каза да, дойде и така заспахме, не съм усетила дори кога баща му го е преместил в детската. По принцип в повечето случаи не желае да се гушка, а просто си лежи при нас.
Както и днес в градината ни наблегнаха може да са 20-30минути, но да са качествени /при прекарване време с децата/.

Извинете ме за лирическото отклонение.

Герка, всичко е напълно нормално! Особено като е първо дете, промяната е огромна! Аз след раждането на първото ми дете преоткрих майка ми, осъзнах колко много е направила, за да стана човек. Думите й “живота съм си дала за вас” вече имат друг облик.
Много ми беше трудно да свикна да се оправям с дъщеря ни в началото. То беше едно препускане докато спи, за да свърша всичко вкъщи и разбира се не винаги успявах. Почивах си като ида до супермаркета сама и същевременно бързах да се прибера, защото ми беше гузно, че съм си изоставила детето (извратен майчин мозък).
Сега с малкият пак ми е трудно, но по друг начин. По цял ден някой е гладен или трябва да спи в това число и аз, но мен не ме огрява 🤣.
 Мен много ме изнервя този вълчи глад дето го гони  моето момче, нищо не мога да свърша или да изляза. Яде 10-15мин. После половин час обличане оригване и т.н, после почвам да обличам кака му, събираме багажа за излизане и в най-добрият случай сме готови за един час. И “имаме” един час да се върнем вкъщи, защото почва рев и иска да яде. Изцеждам кърма само за едно хранене, най-накрая ще се предам и ще си носим АМ навън…

Ni_CI , аз носа АМ иначе ще полудея ,а да не говорим ,че идват и дъждовните дни
Момичета, като дойде цикъла нали не спираме с кърменето? Чудя се да питам ли лекаря ми, но ми звучи много тъп въпроса

Така е, отнема време да се пречупиш и да осъзнаеш, че животът ти вече не напълно твой. Чисто по човешки егото ни почва да страда, защото вече нямаме време и сили да се поглезим, да си обърнем внимание, да сложим себе си на първо място. Казвам ви го лично изстрадано - винаги слагайте себе си на първо място. Само в много напрегнати ситуации трябва да забравиш напълно за себе си и да се съсредоточиш изцяло в детето. За всички в семейството е най-добре мама да се чувства добре. Няма как да се избегнат безсънието и умората, може би като пораснат децата. Аз просто съм си приела, че сън скоро няма да видя и това е. Привикнах към безсъние. Гадно е, със сенки под очите съм, бледа.. но имам три човечета, които ми правят живота най-вече забавен
Симбо, не се спира кърменето, да, продължаваш си, както досега

Преживяването е дори когато ми е спокойно пак ми е напрегнато. Аз съм непрекъснато на педали - да върша всичко БЪРЗО, да мисля бързо, да решавам бързо. И мъжът ми, като ми каже, че иска да се мотае някъде и ми става много болно, че не разбира, че аз не правя нищо друго освен неща за бебето. Дори да съм си на телефона, аз чета/пиша във форума за бебето или съм по сайтовете да избирам бебешки неща. Ето сега се опитвам да купя неща за бебеносене за студено време. Защото то тая работа цяла наука ще излезе. При това не евтина. Щом съм се пречупила да си поръчам яке втора радост, смятайте. Изобщо аз бях голяма принцеса, малко крейзи при това - това не ям, онова на ям, това не нося, онова не нося. Сега ям каквото видя на масата и в хладилника.

Искам да измрънкам малко. Тази седмица Виктор яде през час и малко, направо се виждам в чудо. 🥲
Водихме го на гастро заради рефлукса. Били сме го прехранвали, много често ядял, нямал режим. Трябвало поне на 3 часа да се храни. Било вредно толкова много да се храни, натоварвал се коремът и повръщал. Понякога изяжда 100, 120, 140 - това от гърдите, защото го мерим и следим. Тя като го видя веднага каза: "Ама ти си много голям". 5200+ сега е, изписаха го 3160 на 9ти август.
Кърмя го до момента, в който не започне да ме блъска, но и плаче. После размразявам кърма и давам от шише, защото или е слаба струйката или вече и аз не знам. 😔 Но кърма има като се цедя, защото имам цял шкаф във фризера.
Вчера ми беше особено тежко и критично. Едвам ядох, за сън да не говорим.
Мъжът ми настоява да има режим, да се храни на 3 часа, така щяло да бъде най-добре за коремчето.
😔 Отчаяна съм.. Все имам усещането, че е гладен, защото плаче и когато и да му дам храна си приема някакво количество. После спира, след малко пак...
Какво да правя, момичета?

Нашата бебка яде на два часа в редки случаи и мисля, че се падаха скокове в растежа. Тя повръща, когато преяде и това става, като се нахрани, но продължава да суче за успокоение, а гърдите продължават да пускат. Аз започнах да засичам минутки на гърдите и знам на колко минути се наяжда горе долу. След това оригвам и приспивам в леглото, в чувалче и давам залъгалка. Така вече бебка почти не връща. Понякога искат да цокат на успокоение без да са гладни и в този момент залъгалките вършат супер работа. Тук ще вмъкна и че не всяка биба става. Юлия не приема залъгалките на авент и нук, харесва на мам и кангору. Ако не се утешава и плаче търся други причини за плаченето: топло, студено, стегнат памперс, боцкащ етикет, нужда от прегръдка, от оригване и т.н. Дано нещо помогне.
Тук доста пишете да не се вглеждаме в режими и т.н., но поне при нашето бебче режимът много я успокоява. Яденето на 3 часа, интервалите на сън и будуване - всичко по таблиците ѝ се отразява чудесно, а за мен това е най-важното.
Последно да споделя, че откакто пия по два чая на ден и лактил колики вече почти няма или са съвсем слаби и бързо изкарва газовете. Освен за повече кърма, действат и за стомахчето на бебчето.
Едно отклонение: вчера бях на преглед и всичко е наред с мен след секциото. Лекарят дори се пошегува, че съм готова за второ. Докато ме нямаше обаче ММ размразил кърма от 04.09 и малката изяла 160мл заспала за половин час и събуди с писъци. Добре, че в този момент се прибрах и я кърмих 5мин и заспа за 2 часа. Явно съставът на кърмата доста се променя и не е това, което ѝ трябва в момента.

Маги, и аз започвам да оставам с впечатление, че бебе носенето ще излезе наука, а дори не съм започнала да чета 🤦🏼♀ Ти от къде черпиш информация? П.П Хареса ме коментара за крейзи принцесата преди 🤭пък сега както дойде 👏🏻👏🏻👏🏻 Какво да правим!? Ще я караме както можем!

Kuklichka, какъв е чаят, който пиеш по 2 пъти на ден, който е добре и за коремчето на бебето, нали така 🤔 Много полезни препоръки, особено за режима на бебето, в този ти коментар 👏🏻👏🏻👏🏻

Надя, при тези кг на Виктор, спокойно можеш да се отпуснеш и да не се притесняваш, че ще остане гладен. На мен не ми се струва фатално да си хапва повече, няма такова нещо като прехранване с кърма. Така са ти казали, защото ти отиваш с проблем, т.е. рефлукс или поне така мислиш. Те са ти дали становище по проблема. Просто можеш да се отпуснеш и да не правиш междинни дохранвания, да речем. А и за всяка промяна е нужно време, за да се интегрира в 'графика'. Ако държиш в мислите си какво искаш да постигнеш, то ще се случи плавно. Аз изобщо не виждам поводи за притеснение при вас. 😊

Моите момченца са почти изцяло на кърма. Давам малко АМ вечер или като излизаме вземам шишенца, но по-скоро е за подсилване и за да си ги сложа вечер спокойно да спят. Виждам, че с времето притесненията ми отпадат. И аз съм кърмила едно бебе, което наддаваше с вашия темп, но сега са две, които един месец бяха на шишета. Страшно съм благодарна и се чувствам късметлийка да мога да си ги кърмя. Оставям ги на гърдите колкото си искат, те си търсят и се дохранват почти по всяко време. Почти нямам режим по тази причина. Все още както от самото начало плачат почти само когато са гладни, а като са сити спят добре, макар да имат някои по-неспокойни дни, най-вече следобед. Будуват си по няколко пъти, променят се и се развиват с по нещо всеки ден. Нощем след едно кърмене около полунощ, когато най-често още не съм легнала, после се будят към 4 - 5 часа. След това сутрин ги кърмя на през няколко часа, успявам да ги приспя на спалнята и да си доспивам с тях. Качили са по около 800 г и двамата във втория месец, но не се притеснявам. Не ги оставам гладни в никакъв случай.

Маги, отпусни се, да не си девичка? 😊 Иначе се разпознавам по завистта другите около мен как си правят нещо, от което не могат да се откажат, докато аз буквално се чудя как да се откопча, за да вляза във вц. 😁 И това ще мине. И аз страдам от моя си перфекционизъм като си наумя нещо, а не успея да го свърша в срока, в който ми се иска, направо създава голям смут и хаос в главата и в душата ми и усещането, че нищо не е наред. Но с годините се научих да паркирам някъде тези мисли и вместо тях първо да намеря начин да разпусна, после избутвам някоя лесна задачка мимоходом, а с малко късмет + настроение се справям и с по-трудните и времеемките.

Привет, Наде! Ние утешавахме плача с храна, но от няколко дни си дадох сметка ,че прави големи интервали на будуване , а изобщо не опира до храна този истеричен плач. Сега спи повече и е по-спокоен за щастие