Емоциите и настроенията на тийнейджърите са като въртележка, която често е объркваща и изтощителна. Както за самия млад човек, така и за неговите родители.
Склонни сме да се оплакваме, че нашият тийн е вечно "кисел".
Истината е, че в тази възраст подрастващите започват да изпитват много по-сложни емоции, типични за възрастните, и все още се лутат как да се справят с тях. Едва във възрастта между 17 и 21 години младият човек започва да развива по-софистицирани начини да отработва емоциите си.
Да са тъжни и с променливи настроения е донякъде нормално за тийнейджърите. Понякога обаче мрачните състояние могат да са сигнал, че е нужна помощ.
Точно такъв въпрос получи в темата си в BG-Mamma психологът Антоанета Георгиева.
В своя отговор към потребител тя ясно дава да разберем кога е добре тийнейджърът да се види с психолог. Защото за един забързан родител често е трудно да долови нюансите в поведението на детето си. Още повече когато сме приели, че "на тази възраст всички са такива" и сме много претръпнали към резките промени в настроенията, мрачните състояния и желанието за изолиране.
Ето какво съветва Антоанета за случаите, когато подозираме, че нашият тийн има по-сериозен проблем:
Тийнейджърите се движат на групи. От гледна точка на развитието, целта на този период от живота им е да станат независими, сами да организират и управляват взаимоотношенията си. Те не искат мама или татко да участват "толкова" както преди.
Така е, докато не се стигне до конфликти. Много тийнейджъри просто не са развили умения за справяне с конфликти, решаване на проблеми с приятели или за управление на трудна комуникация. И това е моментът, когато да предложите своята подкрепа, но след като бъде поискана.
6 умения на вашия тийнейджър за успешен живот
Тъй като тийнейджърското приятелство е организирано в социалните медии и текстовите съобщения, родителите са оставени извън комуникацията. За разлика от времето, когато са били в началното училище, сега няма да видите какво назрява. Вместо това Вашият тийнейджър просто ще бъде изключен от вериги с текстови съобщения или няма да бъде поканен на социални събирания и като родител вероятно няма да видите това, което се случва, докато не стане проблем, за който тийнейджърът да реши да Ви сподели.
Ако изолацията и отдръпването от приятели и социални дейности на Вашия тийнейджър е внезапна промяна в поведението, това може да е признак на депресия или тревожност. Ако се притеснявате, потърсете помощ от детско-юношески психолог психотерапевт. Изграждането на социални умения няма да работи, ако първо не се лекуват проблемите с психичното здраве.
Трябва да се обмисли професионално консултиране или терапия, ако забележите ясни и постоянни признаци, че Вашият тийнейджър се бори извън типичните тийнейджърски проблеми. Тези показатели включват:
1. Постоянна тъга или депресия: Непрекъснато изразяване на нещастие или безнадеждност, загуба на интерес към дейности, които преди са им харесвали, или продължаваща летаргия, която пречи на ежедневния живот.
2. Оттегляне: Значително намаляване на взаимодействието със семейството, приятелите или участието в социални дейности, които са им харесвали.
3. Промени в поведението: Драстични и необясними промени в поведението, промени в настроението или забележим спад в успеха в училище.
4. Безпокойство: Прекомерно безпокойство, нервност или страх, които нарушават ежедневното им функциониране.
5. Споменаване на самонараняване или мисли за самоубийство: Всяко говорене за самонараняване, самоубийство или изразяване на чувство за безполезност трябва да подтикне към незабавно действие!
Как да спасим отличниците от бърнаут
Как да подходите към темата?
Когато смятате, че професионалната помощ е необходима, подходете към темата с чувствителност и подкрепа, за да сте сигурни, че Вашият тийнейджър се чувства разбран, а не осъден. Ето някои насоки:
- Започнете с емпатия: Изразете притесненията си нежно, като се фокусирате върху наблюденията си върху поведението им, вместо да правите предположения за чувствата им.
- Предложете безусловна подкрепа: Нека знаят, че сте до тях, независимо от това, през което преминават, и че търсенето на помощ е знак за сила, а не слабост.
- Опишете консултирането положително: Определете терапията като възможност за тях да изследват чувствата си, да научат стратегии за справяне и да работят, за да се чувстват по-добре с подкрепата на внимателен и подкрепящ професионалист.
- Включете ги в процеса: Насърчете ги да бъдат част от процеса на вземане на решения, като например избор на терапевт или избор на вида терапия, за да ги овластите и да ги накарате да чувстват, че имат контрол.
- Осигурете поверителност: Уверете ги, че разговорите им с терапевт са поверителни, като им помогнете да се почувстват спокойни да се отворят.
Така ще можете да помогнете на Вашия тийнейджър да се справи с предизвикателствата си с правилната подкрепа и насоки.
Можете да задавате вашите въпроси към Антоанета Георгиева ТУК.
Към родителите на тийнейджъри - как се справяте в трудни периоди, когато детето ви е видимо потиснато и се затваря в себе си?
Успявате ли да го предразположите да споделя? Как подхождате?
Склонни сме да се оплакваме, че нашият тийн е вечно "кисел".
Истината е, че в тази възраст подрастващите започват да изпитват много по-сложни емоции, типични за възрастните, и все още се лутат как да се справят с тях. Едва във възрастта между 17 и 21 години младият човек започва да развива по-софистицирани начини да отработва емоциите си.
Да са тъжни и с променливи настроения е донякъде нормално за тийнейджърите. Понякога обаче мрачните състояние могат да са сигнал, че е нужна помощ.
Точно такъв въпрос получи в темата си в BG-Mamma психологът Антоанета Георгиева.
В своя отговор към потребител тя ясно дава да разберем кога е добре тийнейджърът да се види с психолог. Защото за един забързан родител често е трудно да долови нюансите в поведението на детето си. Още повече когато сме приели, че "на тази възраст всички са такива" и сме много претръпнали към резките промени в настроенията, мрачните състояния и желанието за изолиране.
Ето какво съветва Антоанета за случаите, когато подозираме, че нашият тийн има по-сериозен проблем:
Тийнейджърите се движат на групи. От гледна точка на развитието, целта на този период от живота им е да станат независими, сами да организират и управляват взаимоотношенията си. Те не искат мама или татко да участват "толкова" както преди.
Така е, докато не се стигне до конфликти. Много тийнейджъри просто не са развили умения за справяне с конфликти, решаване на проблеми с приятели или за управление на трудна комуникация. И това е моментът, когато да предложите своята подкрепа, но след като бъде поискана.
6 умения на вашия тийнейджър за успешен живот
Тъй като тийнейджърското приятелство е организирано в социалните медии и текстовите съобщения, родителите са оставени извън комуникацията. За разлика от времето, когато са били в началното училище, сега няма да видите какво назрява. Вместо това Вашият тийнейджър просто ще бъде изключен от вериги с текстови съобщения или няма да бъде поканен на социални събирания и като родител вероятно няма да видите това, което се случва, докато не стане проблем, за който тийнейджърът да реши да Ви сподели.
Ако изолацията и отдръпването от приятели и социални дейности на Вашия тийнейджър е внезапна промяна в поведението, това може да е признак на депресия или тревожност. Ако се притеснявате, потърсете помощ от детско-юношески психолог психотерапевт. Изграждането на социални умения няма да работи, ако първо не се лекуват проблемите с психичното здраве.
Трябва да се обмисли професионално консултиране или терапия, ако забележите ясни и постоянни признаци, че Вашият тийнейджър се бори извън типичните тийнейджърски проблеми. Тези показатели включват:
1. Постоянна тъга или депресия: Непрекъснато изразяване на нещастие или безнадеждност, загуба на интерес към дейности, които преди са им харесвали, или продължаваща летаргия, която пречи на ежедневния живот.
2. Оттегляне: Значително намаляване на взаимодействието със семейството, приятелите или участието в социални дейности, които са им харесвали.
3. Промени в поведението: Драстични и необясними промени в поведението, промени в настроението или забележим спад в успеха в училище.
4. Безпокойство: Прекомерно безпокойство, нервност или страх, които нарушават ежедневното им функциониране.
5. Споменаване на самонараняване или мисли за самоубийство: Всяко говорене за самонараняване, самоубийство или изразяване на чувство за безполезност трябва да подтикне към незабавно действие!
Как да спасим отличниците от бърнаут
Как да подходите към темата?
Когато смятате, че професионалната помощ е необходима, подходете към темата с чувствителност и подкрепа, за да сте сигурни, че Вашият тийнейджър се чувства разбран, а не осъден. Ето някои насоки:
- Започнете с емпатия: Изразете притесненията си нежно, като се фокусирате върху наблюденията си върху поведението им, вместо да правите предположения за чувствата им.
- Предложете безусловна подкрепа: Нека знаят, че сте до тях, независимо от това, през което преминават, и че търсенето на помощ е знак за сила, а не слабост.
- Опишете консултирането положително: Определете терапията като възможност за тях да изследват чувствата си, да научат стратегии за справяне и да работят, за да се чувстват по-добре с подкрепата на внимателен и подкрепящ професионалист.
- Включете ги в процеса: Насърчете ги да бъдат част от процеса на вземане на решения, като например избор на терапевт или избор на вида терапия, за да ги овластите и да ги накарате да чувстват, че имат контрол.
- Осигурете поверителност: Уверете ги, че разговорите им с терапевт са поверителни, като им помогнете да се почувстват спокойни да се отворят.
Така ще можете да помогнете на Вашия тийнейджър да се справи с предизвикателствата си с правилната подкрепа и насоки.
Можете да задавате вашите въпроси към Антоанета Георгиева ТУК.
Към родителите на тийнейджъри - как се справяте в трудни периоди, когато детето ви е видимо потиснато и се затваря в себе си?
Успявате ли да го предразположите да споделя? Как подхождате?