Прощава ли се изневярата?

  • 10 007
  • 99
  •   1
Отговори
# 75
  • Атина
  • Мнения: 385
Изневерявали са ми веднъж ( поне за толкова  знам, всъщност.) Wink
Ученическата ми любов, след някакъв техен студентски купон. Колкото и странно да прозвучи- стана ми гнусно. Точно гнусно.
Останахме си приятели и досега, все още си говорим, но като го видя, избягвам дори да се ръкувам с него.

# 76
  • Мнения: 443
И жени, и мъже изневеряват. И хетеро- и гей- ориентираните изневеряват.
Просто женените мъже имат повече възможност да си консумират изневерите, докато майките на 2 деца не пърхат да създават лесно и просто нови отношения, леки изневерки, без оглед на последствията, защото се притесняват, че някой може да им се порадва, порадва и после да ги отхвърли, защото са с товар след себе си.  А и чисто времево няма как да си организират свободното време, така че да има достатъчно и за любовника.

Тук мога да кажа точно обратното. Дори бих казал, че майките изневеряват повече.
- следродилна депресия
- хормонална промяна след раждането
- бебето спи по 2+ часа и през това време любовника и е на гости
- избират кратки изневери, защото съпругът е стабилен и има бъдеще с него, удобен и е, но иска тръпка, нещо различно (това като да си хапнеш някоя тортичка, нищо, че си на диета)
- след като децата малко са "дръпнали" вече отношенията малко са "охладнели" между родителите
- жената изкарва повече време на работа отколкото вкъщи - (образно казано разбира се) - колко часа сме на работа? 9-10 ? Лафчета с колеги, те правят "интересни неща", а вкъщи е друго, и като се прибере до лягане, колко часа са всъщност? 5-6? И децата не отнемат ли повечето от това време.
и т.н.
и .т.н.

# 77
  • SF
  • Мнения: 26 327
Да, да... И как точно доказваш, че майките изневеряват повече от бащите?

# 78
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 957
Докато бебето спи… нямам думи.

# 79
  • Мнения: 443
Да, да... И как точно доказваш, че майките изневеряват повече от бащите?

Аз не казвам, че изневеряват повече. Аз казвам, че "А и чисто времево няма как да си организират свободното време, така че да има достатъчно и за любовника." е невалидно и всъщност съм виждал точно обратното.

Хайде да погледнем реално на нещата. Изказвания като:
- ще се видя след работа с една колежка/приятелка
- ще мина през един кой си магазин
- ще мина през лекар/зъболекар
- ще забавя, че трябва да предам един проект
- ще отида до мола
- имаше задръстване, или станала катастрофа" и т.н.

Всички тези изказвания важат и за двата пола. И искаш да ми кажеш, че "чисто времево" не може да бъде използвано това време за изневяра? Че аз познавах една, която изневеряваше в обедната почивка. Какво значение дали е с 1, 2 или 3 деца? Никакво. Повечето (и мъже и жени) са таланти, когато измислят начини.

Докато бебето спи… нямам думи.

Или спи, или му е пуснато детско на телевизора и то след ядене се "хипнотизира" в него.

# 80
  • Мнения: 2 179
Изневерявали са ми веднъж ( поне за толкова  знам, всъщност.) Wink
Ученическата ми любов, след някакъв техен студентски купон. Колкото и странно да прозвучи- стана ми гнусно. Точно гнусно.
Останахме си приятели и досега, все още си говорим, но като го видя, избягвам дори да се ръкувам с него.

Каква е връзката с ръкуването? Нали разбираш, че това е предрасъдък на психологическа основа и с вреда за теб от такова възприятие.
Тези неща и ситуации ти нямаш влияние върху тях, отговаряш за себе си само, но е важно как ти приемаш и преработваш. случващото се.
И като попрочетох написаното, прошката е за вас, не за другия, защото ще се "самоизяждате" цял живот, за чужди действия, вместо да преработите случилото, да се освободите и да продължите без гняв, омраза и предрасъдъци напред. Слушах едно видео, на една психоложка по повод тежки болести и се оказва, че те започват обикновенно след някакви травматимни ситуации и в основата е гнева, токсичността  и цялата палитра от самоунищожаващи негативни емоции. Имам познати които с години тъпчат в отдавна отминали "отровни" отношения, разделени от 20 г. и стане ли въпрос за това се почва...., в такъв разговор това ни "залива" с негативна енергия. Случило се е, минало е, остави го, съответно това е изцяло фокусът им и ги спира, за нови връзки и радост.

# 81
  • Атина
  • Мнения: 385
Сефора, напълно съм наясно, че е на психологическа основа. А иначе съм му простила напълно, чуваме се, виждаме, говорим, просто ми е гнусно да го пипна.
За всичко останало - права си.
Наистина трябва да се прощава и забравя. От киселото грозде става калпаво вино.

# 82
  • SF
  • Мнения: 26 327
Чудесно е, когато се намери личната формула за справяне със стрес ситуации, но тя ме е обща панацея и не работи за всички еднакво бързо и еднакво качествено.
Естествено, че не всеки иска да прости и непростимото, за да се  отърве от токсичността на другите.

# 83
  • Мнения: 8 245
Сефора, напълно съм наясно, че е на психологическа основа. А иначе съм му простила напълно, чуваме се, виждаме, говорим, просто ми е гнусно да го пипна.
За всичко останало - права си.
Наистина трябва да се прощава и забравя. От киселото грозде става калпаво вино.

Обаче пък от киселото вино какъв добър оцет става, да си оближе човек пръстите.
Wink

# 84
  • Мнения: 447
Аз лично не мога да прощавам.
Евала, съвсем чистосърдечно, на хората, които могат. Явно аз не мога да съм духовно извисена.

# 85
  • Мнения: 8 245
Интересното в тази тема е, че всички отговорили се поставят от страната, поставяща си въпроса - Да простя или да не простя. Даже съвсем виртуално да е, без никакъв реален повод.
Ще ви изненадам, има и друга гледна точка - да ми прощават ли или да не ми прощават? Simple Smile
Най-честият отговор обаче не е да или не. Най-често е - Чак пък толкова да ми дреме, надали Wink
-----------------
Иначе, да, от наблюдения съм разбрал, че е силно галещо егото ако можеш да прощаваш или да не прощаваш.

# 86
  • София
  • Мнения: 16 192
Не съм изневерителен тип, затова и не се поставям от "другата" страна. И не, нямам никакво желание и не ми гали егото да бъда в позиция да прощавам или не. Надявам се никога, ама никога да не ми се случи.

# 87
  • Мнения: 443
Аз лично не съм сигурен какво ще рече да простиш на себе си. Единственото, с което го свързвам, би било - да простиш на себе си какво би могъл да направиш. Но да се върнем на темата.
Чувал съм "божествено е да прощаваш" - супер, само че аз не съм Бог и не искам да ставам.
От друга страна е ясно какво е станало с Юда, дори и като му е простено. Но от друга страна, ако не беше Юда, Исус нямаше да стане Исус (или поне това е общото мнение).
В крайна сметка, има и други възможни варианти:
- човек приема случилото се за урок, да научи някакви неща. Но, за мен, пътищата на двамата трябва да се разделят. Такива неща не се забравят. Важното е за хората, да освободят мисълта си, че не всички са такива.

# 88
  • Мнения: 2
Хмм. Децата нямат общо със скандалите на родителите, така е. Аз само казвам,че те все пак усещат, дори без думи,ако има проблем в двойката. И страдат от това. Проблем може да е ,че тати пие, или че тати е изневерил, а мама не може да прости. В този ред на мисли ако отношенията не могат да продължат нормално и хармонично след изневяра, по-добре да не се стои във връзка само заради децата. Това имах предвид. Защото такова стоене само заради децата, пречи на самите деца.

 Стори ми се,че потребителката има колебание  дали да не прости заради децата, затова споделих,че аз като дете съм усещала отровените отношения на нашите, дори и когато не е имало явни скандали. В момента, в който най-накрая бракът се разпадна, ни олекна на всички ни (след първоначалния шок). В пъти по-спокойна бях аз самата.

Иначе жената доколкото виждам е поставила и тема дали ние бихме простили изневяра,  аз знам,че не успях (когато се случи на мен), и от наблюдения на други хора, май-май им е трудно истински да простят, без натякване,без горчилка и т.н.
Извинявай ако го пиша объркано.
[/quote
В случая проблема е,че детето ми е на 5 години и знам,че не трябва да е част от всичко това,но уви - то е част от нас]

# 89

Общи условия

Активация на акаунт