Мисля, че по-скоро става въпрос за болката, огорчението, съжалението и т.н. които блокират съзнанието и пречат да се продължи.
Вероятно, но не съм сигурен, бих простил, когато другата страна си понесе наказанието.
- Публикувана: 25 септ. 2024, 18:56 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2025, 14:25 ч.
Прощава ли се изневярата?
Мисля, че по-скоро става въпрос за болката, огорчението, съжалението и т.н. които блокират съзнанието и пречат да се продължи.
Вероятно, но не съм сигурен, бих простил, когато другата страна си понесе наказанието.
Хич не е готино да си в позицията на прощаващия, нито за егото, нито за емоционалното ти здраве. Доста гадно е да те предадат и тази “власт” да прощаваш не се усеща като такава. По-скоро е с чувството … слаба ли съм че не искам да захвърля всичко, заслужава ли си, тъпа ли съм да му повярвам сега..
Хич не е готино да си в позицията на прощаващия, нито за егото, нито за емоционалното ти здраве. Доста гадно е да те предадат и тази “власт” да прощаваш не се усеща като такава. По-скоро е с чувството … слаба ли съм че не искам да захвърля всичко, заслужава ли си, тъпа ли съм да му повярвам сега..
Да добавим: страх ли ме е, какво всъщност искам, дали ще се повтори, какво ме държи, защо, и най-важното да стигнеш до основите си. Т.е. да погледнеш дълбоко в себе си, да погледнеш живота си, да проведеш разговор със себе си, дори и да не ти харесат отговорите и т.н. и т.н.
Защо не поставиш въпроса на масата и да разбереш изневерява ли ти или не? В съмнения не се живее. Дали се прощава или не зависи и от двамата.
Защото изневеряващите нямат достойнството да погледнат в очите и да кажат истината.
а аз не разбирам защо изневеряващите седят в в брака/ основната връзка. Очевидният отговор е от удобство и изгода. Но това ми се вижда много изкривено, даже болно. Може би изневеряващите са тези, които имат нужда от психологическа подкрепа. Те са тези, които са били разклатени, неуверени, и са постъпили доста незряло, лъгали са, мамили са. Може би те са в истинската слаба позиция...
а аз не разбирам защо изневеряващите седят в в брака/ основната връзка. Очевидният отговор е от удобство и изгода. Но това ми се вижда много изкривено, даже болно. Може би изневеряващите са тези, които имат нужда от психологическа подкрепа. Те са тези, които са били разклатени, неуверени, и са постъпили доста незряло, лъгали са, мамили са. Може би те са в истинската слаба позиция...
Или може би просто са искали да се глезят, защото са егоисти и не ги интересува, че могат да наранят някого, щом са си направили кефа. Айде да не се опитваме да призоваваме спасителя у хората, на които са им изневерили
а аз не разбирам защо изневеряващите седят в в брака/ основната връзка. Очевидният отговор е от удобство и изгода. Но това ми се вижда много изкривено, даже болно. Може би изневеряващите са тези, които имат нужда от психологическа подкрепа. Те са тези, които са били разклатени, неуверени, и са постъпили доста незряло, лъгали са, мамили са. Може би те са в истинската слаба позиция...
Естествено, че е удобно, хем на канапе, хем на фотьол. Но всеки един от тях знае какво прави и какво може да се случи. Дали ще следва раздяла, развод или ще пипне някаква болест, няма никакво значение, всеки от тях е чувал и виждал от други хора какво се получава. Другият вариант е, когато изневеряващия така си е "оплел кошничката", че да си мисли, че неговият партньор или партньорка няма друг избор освен да приеме какво се случва. Тези са от най-лошия вид.
Човек трябва да се опита да спре да оправдава и извинява другия. Преди да се направи нещо такова, е можело винаги да се седне и проведе, откровен и честен разговор.
Защо не поставиш въпроса на масата и да разбереш изневерява ли ти или не? В съмнения не се живее. Дали се прощава или не зависи и от двамата.
Защото изневеряващите нямат достойнството да погледнат в очите и да кажат истината.
Повечето са свикнали да те гледат в очите и най-нагло да лъжат, така че и да те гледат пак в очите, полза никаква.
При такива разминавания, водещи до изневери, има едно убеждение, че не е възможно другият (в основната връзка) да те разбере. Толкова са големи различията или моментното положение/ моментната нагласа, че нямало смисъл да се говори изобщо.
Разбира се, това е много индивидуален/ егоистичен подход, също така много моментен. Обикновено браковете/ дългосрочните връзки би трябвало да са стабилни и с ясна переспектива, а такова предпоставено "неразбиране" говори за сериозни различия.
Може би и затова повечето хора след изневяра се разделят (макар че е трябвало преди нея).
Разбира се, това е много индивидуален/ егоистичен подход, също така много моментен. Обикновено браковете/ дългосрочните връзки би трябвало да са стабилни и с ясна переспектива, а такова предпоставено "неразбиране" говори за сериозни различия.
Може би и затова повечето хора след изневяра се разделят (макар че е трябвало преди нея).
При такива разминавания, водещи до изневери, има едно убеждение, че не е възможно другият (в основната връзка) да те разбере. Толкова са големи различията или моментното положение/ моментната нагласа, че нямало смисъл да се говори изобщо.
Разбира се, това е много индивидуален/ егоистичен подход, също така много моментен. Обикновено браковете/ дългосрочните връзки би трябвало да са стабилни и с ясна переспектива, а такова предпоставено "неразбиране" говори за сериозни различия.
Може би и затова повечето хора след изневяра се разделят (макар че е трябвало преди нея).
Разбира се, това е много индивидуален/ егоистичен подход, също така много моментен. Обикновено браковете/ дългосрочните връзки би трябвало да са стабилни и с ясна переспектива, а такова предпоставено "неразбиране" говори за сериозни различия.
Може би и затова повечето хора след изневяра се разделят (макар че е трябвало преди нея).
( Ако обичате, обръщението на ти да не се приема буквално, става въпрос за въображаем разговор на ти с лиричния герой)
Това и аз съм го чувал от други хора, само че това е поредният начин за оправдание. Имам предвид, че хората са различни и имат различни мнения, това всички го знаят. Една дълготрайна връзка, се гради на доверие и комуникация, дори и на различни мнения, в крайна сметка при желание се намира средно решение.
"не е възможно другият (в основната връзка) да те разбере" - за какво да те разбере? че не искаш да си с него, че не си доволен и т.н. ? Ами тогава казваш разделяме се и това е. А и защо другият да те разбира?
"нямало смисъл да се говори изобщо" - а да се изневерява има смисъл?
Ако не можете да си говорите има 2 варианта:
- дава се толеранс във времето да се успокоят нещата, според ситуацията, в крайна сметка всичко се случва (напрежение, болест, работа и т.н.), да кажем няколко седмици, и се опитва пак. Ако не стане пак, значи тегли се чертата и това е.
- че вие ако не можете да говорите за сериозни неща, то тогава каква сериозна връка може да имате? - То тогава си е само познат/приятел връзка, да си говорите дребни неща.