- Публикувана: 28 септ. 2024, 20:49 ч.
- Последно мнение: 14 май 2025, 18:37 ч.
Какво прави хората атеисти? Празнуват ли атеистите Коледа и Великден?
Една от тях почти сигурно сме я открили вече. Преди няколко дни, астрономи с новият революционен телескоп в космоса, Джеймс Уеб, откриха 2 много редки вида, специфичен газ, за които знаем че се отделят единствено, от морски планктон, и нищо друго, в атмосферата на планета, само на 100 светлинни години. Там със сигурност, има океан и има и живот в океана. Съседи са ни. Разбира се, не може да се разбере, заради разстоянието, има ли там и разум, освен живот, и съответно технология и цивилизация. Ако има може да е подводна, водата, да и естествена среда примерно, а не твърда почва и газове, каквато е нашата естествена среда.
Защо, непременно гравитацията да води до свиване на вселената, без противостоящи, мистериозни и неоткриваеми сили. Аз доколкото помня от училище, гравитацията зависи от две неща, разстояние и маса. Тя не е постоянна сила в пространството. Без материя, няма гравитация. Нейната сила варира в зависимост от фактори. За това и да речем за да бъдеш от погълнат от обекта с най силна гравитация, заради плътноста си, черната дупка, първо трябва да се приближиш до нея. Аз например ако се озова на 50 км. от земята, много бързо ще падна обратно, защото съм близо, ама ако се озова на 50 светлинни години......Е друга история, защото гравитацията там е друга история, на 50 светлинни години от земята, в сравнение с 50 км. Мен простата ми математическа логика ми казва, че щом нещо варира като сила и интензивност в зависимост от фактори, то непременно, в даден момент в тази скала на интензивност, в зависимост от маса и разстояние, в даден момент трябва да се появи и 0, щом зависи от тези фактори...... Ако правилно съм запомнил какво съм учил в у-ще за гравитацията.
Цитат
номера е, че ако не се разширява, заради гравитацията ще се свива
и накрая всичко в една точка
което не се наблюдава
и накрая всичко в една точка
което не се наблюдава
Обхвата на гравитацията е безкраен, отслабва с разстоянието, но обхвата е безкраен. Дори галактиките са групирани в купове и си взаимодействат през милиони светлинни години. И рано или късно... Тоест няма как да е статична вселената, макар и бавно ще се свива (или разширява). Дори и да не е стигнала до нулата все още. Едно от двете се наблюдава на практика, няма нужда да си измисляме фантасмагории за червеното отместване.
Пп между другото, червено и синьо изместване има при всички вълни, например звуковите. Така се мери скорост на движение на кръвта с ултразвук например, или скорост на автомобила с доплеров радар. Тоест това го има и няма как да се избегне, остава да приемем, че не всичкото е толкова, колкото се измерва, а има още по някаква мистериозна причина, за да бърка сметката.
Пп между другото, червено и синьо изместване има при всички вълни, например звуковите. Така се мери скорост на движение на кръвта с ултразвук например, или скорост на автомобила с доплеров радар. Тоест това го има и няма как да се избегне, остава да приемем, че не всичкото е толкова, колкото се измерва, а има още по някаква мистериозна причина, за да бърка сметката.
Динчо, такива са ми спомените. Не е изключено съвсем и да греша, но моят спомен е такъв, че в понеделник не ходехме на училище, а от вторник. Петък до преди петнайсетина години си беше работен ден.
Ако Великден не е бил официален празник защо вторият му ден да е почивен?
Веднага след 10 ноември 1989 Великден и Рождество станаха официални празници, вероятно затова се бъркаш.
Бъдни вечер, Рождество, Разпети петък и Великден винаги са се празнували в моето семейство. Е, тайно и със спуснати завеси, но такова беше времето.
Е,то има доказателства е СРЕЩУ Теорията за Големия взрив. В науката няма нито една теория доказана на 100%...
На мен не ми изглежда да се разширява. Не виждам примерно луната да преодолява гравитацията, и да се отдалечава от земята. Знам, тука гравитацията действа, на далечни разстояния някаква мистериозна и неоткриваема сила действа, но не откриваема и невидима за науката, и никой никога не може да е разбере. Все едно слушам за нова религия между другото, в която идолите са мистериозни сили, вместо мистериозни божества.....
Което напрактика си е едно и също, но казано с различни думи.
Което напрактика си е едно и също, но казано с различни думи.Знаеш ли как звучиш? Все едно някой да ти говори за движението на тектоничните плочи и да даде за доказателство издигането на планините, а ти да погледнеш към Стара планна и да обявиш, че не ти изглежда да се издига.
Една от тях почти сигурно сме я открили вече. Преди няколко дни, астрономи с новият революционен телескоп в космоса, Джеймс Уеб, откриха 2 много редки вида, специфичен газ, за които знаем че се отделят единствено, от морски планктон, и нищо друго, в атмосферата на планета, само на 100 светлинни години. Там със сигурност, има океан и има и живот в океана. Съседи са ни. Разбира се, не може да се разбере, заради разстоянието, има ли там и разум, освен живот, и съответно технология и цивилизация. Ако има може да е подводна, водата, да и естествена среда примерно, а не твърда почва и газове, каквато е нашата естествена среда.
Има един проблем -
Цитат
"След откритията на сигнатурите на диметилсулфид (CH3SCH3, DMS) в комета 67P/Чурюмов-Герасименко, ние съобщаваме за първото откритие на този органосулфурен вид в междузвездното пространство, по време на изследване на ултра-дълбока молекулна линия, извършена към молекулното облаче в централната част на галактиката G+0.693-0.027 с телескопите Yebes 40m и IRAM 30m. Ние определяме молекулната плътност на този газ като N = (2.6 ± 0.3) × 10^13 см−2, което дава относителна концентрация спрямо H2 от около 1.9 × 10−10. Това означава, че DMS е около 1.6 пъти по-малко на брой в сравнение с неговия структурен изомер CH3CH2SH и около 30 пъти по-малко в сравнение с неговия кислороден аналог диметилов етер (CH3OCH3) в този облак, което съвпада отлично с предишни резултати за различни O/S двойки. Освен това, намираме забележително сходство между относителната концентрация на DMS/CH3OH в G+0.693-0.027 (∼1.7 × 10−3) и в кометата (∼1.3 × 10−3). Макар химията на DMS извън Земята да не е напълно разкрита, това откритие предоставя категорични наблюдателни доказателства за неговото ефективно абиотично (небиологично) производство в междузвездното пространство, като поставя под съмнение използването на DMS като надежден биомаркер в науката за екзопланетите."
Цитат
Знаеш ли как звучиш? Все едно някой да ти говори за движението на тектоничните плочи и да даде за доказателство издигането на планините, а ти да погледнеш към Стара планна и да обявиш, че не ти изглежда да се издига.
Цитат
Обхвата на гравитацията е безкраен, отслабва с разстоянието, но обхвата е безкраен. Дори галактиките са групирани в купове и си взаимодействат през милиони светлинни години. И рано или късно... Тоест няма как да е статична вселената, макар и бавно ще се свива (или разширява). Дори и да не е стигнала до нулата все още.
Карта на свръхкуповете и празнините около земята.
Аз никаква подредба на галактиките не виждам, ти ако е виждаш кажи, като гледам космически карти, и снимки от телескопи, а виждам характерната способност на мозъка, да открива модели навсякъде, дори и там където ги няма. По същият начин по който виждаме образа на Христос да речем, в някакво петно на стената примерно. Поначало във всяка система може да се открие модел. От всеки три произволни точки в пространството да речем, правиш триъгълник примерно. Това не значи че тоя триъгълник който виждаш се дължи на някакви тайнствени сили, извън способноста на собственият мозък, да открива модели навсякъде. Ясно е че при сложна система с безброй елементи, като Вселената, с невероятно количество информация в нея, някои две звезди ще са по близо от други, други така ще се наредят, около тях, че да приличат на някаква структура и прочие. Но то е същото като да разсипя една торба ориз на земята, няма равномерно и идеално математически да се разпредели ми ще оформи разни структури, купове, събирания на големи количества ориз в малки пространства, и по малки количества в големи празни пространства. Мисълта ми е че това че галактиките ни изглеждат подредени, не е доказателство, че нещо ги държи. Те както и да се наредят, ще открием модел в тях, така работи мозъка. Това е част от нашата интелигентност, да откриваме модели, дори и там където нищо не значат. Като да видиш образа на Христос в петно на стената.
Може би звуча като някакъв отричащ напълно науката, просто гледам критично да разсъждавам. Което всъщност е научният подход, вашият е религиозен, между другото в случая. Аз виждам една религиозна вяра във всяко твърдение на науката.
Цитат
Има един проблем -
Сигурен ли си че за същият газ става въпрос. Че не ми се рови, точните названия на газовете които откриха, и бяха 2 на брой, не 1. Защото учените казаха, че това е най голямата доказателство откривано някога до момента, че не сме сами, защото науката до момента не познава друг начин на производство на тези газове, освен от морски планктон. А излиза че те не знаят, че вече е открито, че е възможен и небиологичен произход на газа. Та за това питам.
Започваш малко фанатизирано да звучиш. За всички тия неща (разпространение на вълни, гравитацията) има теории, достатъчно доказани и проверени на практика, нещата са използват във всекидневния живот. Космологията е следствие, което не може директно да се провери, но то си следва от същите проверени теории. Не са една или две. Аз не съм физик и не мога да ги докажа всичките, но се интересувам на популярно равнище и съм доста добре запознат.
Не казвам, че не може да има и друга теория, ама тя трябва да включва всички тия работещи неща.
Не казвам, че не може да има и друга теория, ама тя трябва да включва всички тия работещи неща.
Това, че ще обясним едно чудо, не го прави по-малко чудо. Примерно самата Земя. Как така е разположена точно толкова удобно от Слънцето, че водата й да е в удобно състояние за зараждане на живот? Ами ей така....
Ами причинно следствената връзка е на обратно. В безбрежната вселена, в която до тук наблюдаваме трилиони галактики, с милиарди звезди в тях, е нормално статистически да има поне няколко планети, които са на точното място, с точната големина, точната орбита, точните спътници и пр. И затова точно на тази планета се е зародил живот. Нищо мистично - скучна статистика.
Цитат
Знаеш ли как звучиш? Все едно някой да ти говори за движението на тектоничните плочи и да даде за доказателство издигането на планините, а ти да погледнеш към Стара планна и да обявиш, че не ти изглежда да се издига.
Сигурен ли си че за същият газ става въпрос. Че не ми се рови, точните названия на газовете които откриха, и бяха 2 на брой, не 1. Защото учените казаха, че това е най голямата доказателство откривано някога до момента, че не сме сами, защото науката до момента не познава друг начин на производство на тези газове, освен от морски планктон. А излиза че те не знаят, че вече е открито, че е възможен и небиологичен произход на газа. Та за това питам.
Ти даваш някаква хипотеза, която оспорва причините за червеното отместване и оспорва Големия взрив. Ама тази хипотеза не обяснява разни други неща, които съвпадат с теорията за Големия взрив, предвидени са теоретично, изчислени са и чак след това са засечени и потвърдени на практика. Как са се образували протони и неутрони, за това са необходими огромни температури и налягане, след това от тези протони и неутрони да се синтезира водород, който пък е необходим за да се образуват звезди? Какво е това поле от което се образуват частиците в статичната Вселена?
Как тази хипотеза обяснява наличието на фоново лъчение, което в теорията за Големия взрив се обяснява с етапа в който ранната Вселена няколкостотин хиляди години след началото все още е била сравнително равномерно плътна и гореща? Това фоново лъчение също е било предварително предвидено, че трябва да съществува и чак после го откриват.
Изобщо тази хипотеза първо трябва да обясни тези неща и чак след това може да бъде разглеждана сериозно.
За фоновото лъчение също има алтернативни теории науката. Чел съм преди време, че са открити необясними разлики в излъчването, наблюдавано към различни посоки във вселената. А би трябвало да е равномерно, и да спада равномерно, ако произхода му е от големият взрив, а се наблюдават аномалии в това отношение. И не е изключено след 100, 200 години наблюдение, на интензивността, и разпределението на това лъчение, да се докаже, че нищо общо няма с големият взрив, и не е от него произхода. Иначе аз не твърдя че вселената е вечна и статична, защото и в това не съм сигурен. Но не съм изобщо убеден, че не Предстоят революционни открития, и че ще се запази завинаги сегашното състояние на нещата с тия мистериозни и неразгадаеми енергии и материи. Защото ние не знаем как например се разширява вселената. Не може да откриеме енергията зад този процес. Дотогава, не може да се твърди, че е доказано, че вселената се разширява. Защото всички останали улики за това, могат да се обяснят и по друг начин.
Иначе, аз изпитвам антипатия към разширяващата се Вселена, не ми харесва тая теория, защото предрича много тъжен и безсмислен край на всичко във вселената, и се губи смисъла изобщо, на съществуването на всичко във вселената, защото в един момент безкрайното ускорение на разширяването, ще направи невъзможни каквито и да е процеси и взаимодействия във вселената. Накрая когато ускорението стане плюс безкрайност, когато мистериозната и неоткриваема сила стояща зад това, достигне пика си, вселената просто ще умре. И да е останал живот до тогава ще приключи. Нищо няма да се случва завинаги, всичко ще изчезне, когато материята заради разширяващото се ускорение, ще спре да се групира, да създава тела в космоса. Вярно е че всичко, което има начало, има и край, и е нормално, теория с начало на вселената, голям взрив, в нея да я има и смъртта на вселената, че дори тя ще умре, дори тя не е вечна.
Иначе, аз изпитвам антипатия към разширяващата се Вселена, не ми харесва тая теория, защото предрича много тъжен и безсмислен край на всичко във вселената, и се губи смисъла изобщо, на съществуването на всичко във вселената, защото в един момент безкрайното ускорение на разширяването, ще направи невъзможни каквито и да е процеси и взаимодействия във вселената. Накрая когато ускорението стане плюс безкрайност, когато мистериозната и неоткриваема сила стояща зад това, достигне пика си, вселената просто ще умре. И да е останал живот до тогава ще приключи. Нищо няма да се случва завинаги, всичко ще изчезне, когато материята заради разширяващото се ускорение, ще спре да се групира, да създава тела в космоса. Вярно е че всичко, което има начало, има и край, и е нормално, теория с начало на вселената, голям взрив, в нея да я има и смъртта на вселената, че дори тя ще умре, дори тя не е вечна.
Сложни са нещата и все още много основни понятия не са изяснени напълно. След едно откритие следват поне 10 нови въпроси и загадки. Откриват се частици, полета, и не е ясно как са се появили, защо съществуват в този си вид и как си взаимодействат. Познанията за всичко са частични, непълни.
Изглежда че няма статични и постоянни неща във Вселената възможно е например едновременно разширяване в едни места и свиване в други. Възможно е да съществуват многомерни пространства със особена геометрия неподдаващи се на измерване и изчисление със човешките възможности. Не е ясно даже на нашата Земя какво точно се случва и за какво иде реч като цяло .
Но опитите продължават, и аз съм за.
Изглежда че няма статични и постоянни неща във Вселената възможно е например едновременно разширяване в едни места и свиване в други. Възможно е да съществуват многомерни пространства със особена геометрия неподдаващи се на измерване и изчисление със човешките възможности. Не е ясно даже на нашата Земя какво точно се случва и за какво иде реч като цяло .
Но опитите продължават, и аз съм за.
Разликите във фоновото излъчване се обясняват с плътността на материята и съответно доста точно отговарят на клиповете от галактики, които наблюдаваме. А за край - има няколко варианта, не се знае кой ще е. Имам една книга (електронна) The end of everything на Katie Mack (космолог), ако някой иска да я прочете ще му я пратя. Освен за края пише и за началото.
За фоновото лъчение също има алтернативни теории науката. Чел съм преди време, че са открити необясними разлики в излъчването, наблюдавано към различни посоки във вселената. А би трябвало да е равномерно, и да спада равномерно, ако произхода му е от големият взрив, а се наблюдават аномалии в това отношение. И не е изключено след 100, 200 години наблюдение, на интензивността, и разпределението на това лъчение, да се докаже, че нищо общо няма с големият взрив, и не е от него произхода. Иначе аз не твърдя че вселената е вечна и статична, защото и в това не съм сигурен. Но не съм изобщо убеден, че не Предстоят революционни открития, и че ще се запази завинаги сегашното състояние на нещата с тия мистериозни и неразгадаеми енергии и материи. Защото ние не знаем как например се разширява вселената. Не може да откриеме енергията зад този процес. Дотогава, не може да се твърди, че е доказано, че вселената се разширява. Защото всички останали улики за това, могат да се обяснят и по друг начин.
Иначе, аз изпитвам антипатия към разширяващата се Вселена, не ми харесва тая теория, защото предрича много тъжен и безсмислен край на всичко във вселената, и се губи смисъла изобщо, на съществуването на всичко във вселената, защото в един момент безкрайното ускорение на разширяването, ще направи невъзможни каквито и да е процеси и взаимодействия във вселената. Накрая когато ускорението стане плюс безкрайност, когато мистериозната и неоткриваема сила стояща зад това, достигне пика си, вселената просто ще умре. И да е останал живот до тогава ще приключи. Нищо няма да се случва завинаги, всичко ще изчезне, когато материята заради разширяващото се ускорение, ще спре да се групира, да създава тела в космоса. Вярно е че всичко, което има начало, има и край, и е нормално, теория с начало на вселената, голям взрив, в нея да я има и смъртта на вселената, че дори тя ще умре, дори тя не е вечна.
Иначе, аз изпитвам антипатия към разширяващата се Вселена, не ми харесва тая теория, защото предрича много тъжен и безсмислен край на всичко във вселената, и се губи смисъла изобщо, на съществуването на всичко във вселената, защото в един момент безкрайното ускорение на разширяването, ще направи невъзможни каквито и да е процеси и взаимодействия във вселената. Накрая когато ускорението стане плюс безкрайност, когато мистериозната и неоткриваема сила стояща зад това, достигне пика си, вселената просто ще умре. И да е останал живот до тогава ще приключи. Нищо няма да се случва завинаги, всичко ще изчезне, когато материята заради разширяващото се ускорение, ще спре да се групира, да създава тела в космоса. Вярно е че всичко, което има начало, има и край, и е нормално, теория с начало на вселената, голям взрив, в нея да я има и смъртта на вселената, че дори тя ще умре, дори тя не е вечна.
А фоновото лъчение си има флуктуации и именно с тези флуктуации обясняват зараждането на първите звезди. Зрънца с нищожно по-голяма плътност от околната и съответно с по-голяма гравитация са започнали да "засмукват" това около тях, плътността, масата и гравитацията им е растяла докато от това натрупване на водород накрая не са се запалили първите звезди.
Да върнем Бог тогава в темата. С една много интересна и провокативна статия по въпроса.
Скрит текст:
През следващите години следващото поколение космически и наземни телескопи ще бъдат онлайн, използвайки авангардни технологии и машинно обучение, за да изследват най-дълбоките предели на космоса. Това, което открият там, с малко късмет, ще позволи на учените да разгледат някои от най-старите въпроси за произхода на живота и самата Вселена.
Уви, един въпрос, на който може би никога няма да успеем да отговорим, е най-належащият от всички: ако Вселената е родена в Големия взрив, какво е имало преди това? Според нова статия на проф. Ейбрахам Льоб, наскоро появила се в Scientific American, отговорът може да е по-странен дори от най-екзотичните обяснения.
Както проф. Льоб твърди, космосът, какъвто го познаваме, може да е „бебе Вселена“, създадена от напреднала технологична цивилизация в лаборатория!
Като бивш председател (2011-2020) на катедрата по астрономия в Харвардския университет, директорът на Института за теория и изчисления (ITC - Institute for Theory and Computation) в Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън (CfA - Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics) и един от главните изследователи на проекта „Галилео“ (Galileo Project), Льоб не е чужд на „екзотични“ теории за напредналия интелект и произхода на Вселената.
Освен това проф. Ейбрахам Льоб е и председател на борда на националните академии по физика и астрономия, консултативния съвет за Breakthrough Starshot* и член на Съвета на съветниците на президента по наука и технологии. Той също така е автор на бестселъра “Extraterrestrial: The First Sign of Intelligent Life Beyond Earth,” („Извънземните: Първият признак на интелигентен живот отвъд Земята“), който разглежда възможността междузвездният обект Оумуамуа да е изкуствена сонда.
*Breakthrough Starshot е изследователски и инженерен проект на инициативата Breakthrough за разработване на доказателство за концепцията на флот от междузвездни сонди със слънчеви платна, наречени Starchip, които да могат да направят пътуването до звездната система Алфа Кентавър на 4,37 светлинни години.
Този път основите на самата Вселена (и дали може да са замесени извънземни или не), са привлекли интереса на Льоб. Като за начало, имаше много предположения за това какво може да е съществувало преди Големия взрив. Някои от по-известните примери включват, че Вселената е възникнала от вакуумна флуктуация или че това е цикличен процес с повтарящи се периоди на свиване и разширяване – Големият взрив (Big Bang), Големия срив или колапс (Big Crunch), Големият подскок (Big Bounce).
Според последната спомената хипотеза (Big Bounce) нашата Вселена е родена от материя, колапсираща вътре в черна дупка в друга вселена, която след това отскача, за да образува от другата страна на моста Айнщайн-Розен („червеевата дупка“), където е зачената нашата Вселена. Подобна версия на този аргумент гласи, че Големият взрив може да е свръхмасивна „бяла дупка“, която се е образувала от свръхмасивна черна дупка в нашата родителска вселена.
Друга хипотеза гласи, че нашата Вселена е следствие от тълкуването на мултивселената от теорията на струните, където съжителстват безкраен брой вселени и всяка възможност се изпълнява безкраен брой пъти. Според Льоб това може да означава, че можем да приемем възможността нашата Вселена да е създадена в лаборатория от напреднала цивилизация. „Тъй като нашата вселена има плоска геометрия с нулева нетна енергия, една напреднала цивилизация би могла да разработи технология, която да създаде бебе вселена от нищото чрез квантово тунелиране.
В контекста на квантовата физика, тунелирането се отнася до явление, при което вълнова функция може да се разпространява през потенциална бариера. То играе съществена роля във физическите явления, вариращи от ядрен синтез и тунелни електронни микроскопи до квантови изчисления. За съжаление, Стандартният модел на елементарните частици не може да реши как квантовата механика и гравитацията взаимодействат, следователно защо все още липсва Теория на всичко (ToE - Theory of Everything).
Но достатъчно напреднал интелигентен вид може вече да е разработил ToE и технологията за създаване на бебета вселени. По същество тази теория предлага възможна история за произхода, която може да доведе както до религиозната представа за създател, така и до светската представа за квантовата гравитация. Това предполага, че Вселена като нашата, в която има поне една цивилизация (т.е. ние) , е като биологична система, която се възпроизвежда от поколение на поколение.
„Това обяснява Големия взрив като безкрайна поредица от бебета вселени, родени една в друга, точно като пиленца, които се излюпват от яйца и снасят нови яйца по-късно през живота си. Ако нещо е предшествало тази поредица от поколения – щеше да е нещо друго, точно както в „дилемата кокошка или яйцето““, обяснява Льоб пред Universe Today.
Това напомня скалата на Кардашов, която характеризира цивилизациите по тип (I, II и III) въз основа на количеството енергия, което могат да впрегнат. Докато Тип I са в състояние да впрегнат енергията на цялата си планета (съвременната човешка цивилизация е достигнала ниво 0.7), цивилизациите от Тип II могат да овладеят енергията на всичките си звездни системи, а Тип III могат да впрегнат енергията на цялата си галактика. В този случай, казва Льоб, метриката е способността на цивилизацията да възпроизвежда астрофизичните условия, довели до тяхното съществуване.
За някои цялата тази теория за бебетата вселени може да звучи подобно на Хипотезата на зоопарка – предложено решение на парадокса на Ферми. Но както обяснява Льоб, има фундаментална разлика между двете:
„Зоологическата градина е място, където наблюдавате животните, но бебето вселена не може да бъде наблюдавано отвън според Общата теория на относителността, теорията за гравитацията на Айнщайн. Вътрешността на бебето вселена изчезва от полезрението на създателя и се отделя от пространството-времето на създателя. Ситуацията е аналогична на образуването на черна дупка, където цялата материя, която попада в нея, не може да бъде наблюдавана, след като влезе в хоризонта на събитията на черната дупка.
„В резултат на това създателят на бебето вселена никога няма да разбере кой тип цивилизация се е формирала в нея и също така няма да може да се намеси. Създаването на бебе вселена може да не консумира енергия, защото отрицателната гравитационна енергия отменя положителната енергия на материята и радиацията в нашата вселена, която се характеризира с плоска геометрия.
„Съдбата на нашата Вселена е напълно независима от бебето вселена, точно както историята на човек, който навлиза в хоризонта на събитията на черна дупка, няма влияние върху нас. Въз основа на всичко, което знаем, нашата собствена вселена ще се разширява завинаги".
Друга привлекателна характеристика на тази теория е начинът, по който тя е освободена от антропни разсъждения, което по същество гласи, че Вселената е избрана, за да съществуваме в нея. Официално известен като Антропен принцип, това е в опозиция на принципа на Коперник (или космологичния принцип), който твърди, че няма нищо специално или уникално за човечеството или пространството, което заемаме във Вселената. Въпреки това, самият факт, че леки вариации в законите на физиката биха изключили живота, изглежда показва, че сме късметлии.
През последните години се предполагаше, че теорията на мултивселената е възможно решение за Антропния принцип. Теорията за бебетата вселени е в съответствие с тази идея, тъй като предполага, че Вселената поражда напреднали цивилизации, които са двигатели на космически дарвинов процес на подбор. В момента човечеството не е достатъчно напреднало, за да възпроизведе космическите условия, довели до нашето съществуване.
Докато цивилизация, която би могла да пресъздаде тези космически условия (т.е. да създаде „бебе Вселена“ в лаборатория), би попаднала в клас А в този предположен космически мащаб, цивилизация от клас В би могла да коригира условията в непосредствената си среда, за да бъдат независими от нейната звезда. Като се има предвид настоящата ни ситуация, човечеството в момента е клас C или D, тъй като не можем да пресъздадем условията за обитаване на нашата планета (когато нашето Слънце умре) и небрежно унищожаваме планетата Земя чрез изменението на климата.
Но в крайна сметка човечеството може да стигне до точката, в която ще станем цивилизация от клас А и ще можем да участваме в хипотетичния процес на космическо възпроизвеждане. Кой знае? Може би дори ще успеем да създадем свое бебе Вселена, която е подобрена версия на нашата собствена. Льоб твърди, че подобни надежди може да са малко оптимистични, но че перспективата за космическо размножаване представя някои много вдъхновяващи възможности:
„Приближаваме се до производството на синтетичен живот в нашите лаборатории. След като разберем как да обединим квантовата механика и гравитацията, може да разберем как да създадем бебе вселена в лаборатория. Етиката на създаването на друга вселена би била подобна на създаването на друго човешко същество.........
„Но в крайна сметка би било ласкателно за нашия вид, ако способностите, които миналите поколения са приписвали на Бог, а именно създаването на вселена и създаването на живот в нея, ще бъдат на наше разположение като напреднала научна цивилизация. Ако друга цивилизация, която ни е предхождала с милиард години, вече е достигнала тази цел и ние ще се сблъскаме с нея един ден, тогава тази цивилизация ще бъде добро приближение към това, което нашите минали религии са считали............за Бог.”
Източник: Could our Universe be Someone’s Chemistry Project?, Universe Today.
Уви, един въпрос, на който може би никога няма да успеем да отговорим, е най-належащият от всички: ако Вселената е родена в Големия взрив, какво е имало преди това? Според нова статия на проф. Ейбрахам Льоб, наскоро появила се в Scientific American, отговорът може да е по-странен дори от най-екзотичните обяснения.
Както проф. Льоб твърди, космосът, какъвто го познаваме, може да е „бебе Вселена“, създадена от напреднала технологична цивилизация в лаборатория!
Като бивш председател (2011-2020) на катедрата по астрономия в Харвардския университет, директорът на Института за теория и изчисления (ITC - Institute for Theory and Computation) в Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън (CfA - Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics) и един от главните изследователи на проекта „Галилео“ (Galileo Project), Льоб не е чужд на „екзотични“ теории за напредналия интелект и произхода на Вселената.
Освен това проф. Ейбрахам Льоб е и председател на борда на националните академии по физика и астрономия, консултативния съвет за Breakthrough Starshot* и член на Съвета на съветниците на президента по наука и технологии. Той също така е автор на бестселъра “Extraterrestrial: The First Sign of Intelligent Life Beyond Earth,” („Извънземните: Първият признак на интелигентен живот отвъд Земята“), който разглежда възможността междузвездният обект Оумуамуа да е изкуствена сонда.
*Breakthrough Starshot е изследователски и инженерен проект на инициативата Breakthrough за разработване на доказателство за концепцията на флот от междузвездни сонди със слънчеви платна, наречени Starchip, които да могат да направят пътуването до звездната система Алфа Кентавър на 4,37 светлинни години.
Този път основите на самата Вселена (и дали може да са замесени извънземни или не), са привлекли интереса на Льоб. Като за начало, имаше много предположения за това какво може да е съществувало преди Големия взрив. Някои от по-известните примери включват, че Вселената е възникнала от вакуумна флуктуация или че това е цикличен процес с повтарящи се периоди на свиване и разширяване – Големият взрив (Big Bang), Големия срив или колапс (Big Crunch), Големият подскок (Big Bounce).
Според последната спомената хипотеза (Big Bounce) нашата Вселена е родена от материя, колапсираща вътре в черна дупка в друга вселена, която след това отскача, за да образува от другата страна на моста Айнщайн-Розен („червеевата дупка“), където е зачената нашата Вселена. Подобна версия на този аргумент гласи, че Големият взрив може да е свръхмасивна „бяла дупка“, която се е образувала от свръхмасивна черна дупка в нашата родителска вселена.
Друга хипотеза гласи, че нашата Вселена е следствие от тълкуването на мултивселената от теорията на струните, където съжителстват безкраен брой вселени и всяка възможност се изпълнява безкраен брой пъти. Според Льоб това може да означава, че можем да приемем възможността нашата Вселена да е създадена в лаборатория от напреднала цивилизация. „Тъй като нашата вселена има плоска геометрия с нулева нетна енергия, една напреднала цивилизация би могла да разработи технология, която да създаде бебе вселена от нищото чрез квантово тунелиране.
В контекста на квантовата физика, тунелирането се отнася до явление, при което вълнова функция може да се разпространява през потенциална бариера. То играе съществена роля във физическите явления, вариращи от ядрен синтез и тунелни електронни микроскопи до квантови изчисления. За съжаление, Стандартният модел на елементарните частици не може да реши как квантовата механика и гравитацията взаимодействат, следователно защо все още липсва Теория на всичко (ToE - Theory of Everything).
Но достатъчно напреднал интелигентен вид може вече да е разработил ToE и технологията за създаване на бебета вселени. По същество тази теория предлага възможна история за произхода, която може да доведе както до религиозната представа за създател, така и до светската представа за квантовата гравитация. Това предполага, че Вселена като нашата, в която има поне една цивилизация (т.е. ние) , е като биологична система, която се възпроизвежда от поколение на поколение.
„Това обяснява Големия взрив като безкрайна поредица от бебета вселени, родени една в друга, точно като пиленца, които се излюпват от яйца и снасят нови яйца по-късно през живота си. Ако нещо е предшествало тази поредица от поколения – щеше да е нещо друго, точно както в „дилемата кокошка или яйцето““, обяснява Льоб пред Universe Today.
Това напомня скалата на Кардашов, която характеризира цивилизациите по тип (I, II и III) въз основа на количеството енергия, което могат да впрегнат. Докато Тип I са в състояние да впрегнат енергията на цялата си планета (съвременната човешка цивилизация е достигнала ниво 0.7), цивилизациите от Тип II могат да овладеят енергията на всичките си звездни системи, а Тип III могат да впрегнат енергията на цялата си галактика. В този случай, казва Льоб, метриката е способността на цивилизацията да възпроизвежда астрофизичните условия, довели до тяхното съществуване.
За някои цялата тази теория за бебетата вселени може да звучи подобно на Хипотезата на зоопарка – предложено решение на парадокса на Ферми. Но както обяснява Льоб, има фундаментална разлика между двете:
„Зоологическата градина е място, където наблюдавате животните, но бебето вселена не може да бъде наблюдавано отвън според Общата теория на относителността, теорията за гравитацията на Айнщайн. Вътрешността на бебето вселена изчезва от полезрението на създателя и се отделя от пространството-времето на създателя. Ситуацията е аналогична на образуването на черна дупка, където цялата материя, която попада в нея, не може да бъде наблюдавана, след като влезе в хоризонта на събитията на черната дупка.
„В резултат на това създателят на бебето вселена никога няма да разбере кой тип цивилизация се е формирала в нея и също така няма да може да се намеси. Създаването на бебе вселена може да не консумира енергия, защото отрицателната гравитационна енергия отменя положителната енергия на материята и радиацията в нашата вселена, която се характеризира с плоска геометрия.
„Съдбата на нашата Вселена е напълно независима от бебето вселена, точно както историята на човек, който навлиза в хоризонта на събитията на черна дупка, няма влияние върху нас. Въз основа на всичко, което знаем, нашата собствена вселена ще се разширява завинаги".
Друга привлекателна характеристика на тази теория е начинът, по който тя е освободена от антропни разсъждения, което по същество гласи, че Вселената е избрана, за да съществуваме в нея. Официално известен като Антропен принцип, това е в опозиция на принципа на Коперник (или космологичния принцип), който твърди, че няма нищо специално или уникално за човечеството или пространството, което заемаме във Вселената. Въпреки това, самият факт, че леки вариации в законите на физиката биха изключили живота, изглежда показва, че сме късметлии.
През последните години се предполагаше, че теорията на мултивселената е възможно решение за Антропния принцип. Теорията за бебетата вселени е в съответствие с тази идея, тъй като предполага, че Вселената поражда напреднали цивилизации, които са двигатели на космически дарвинов процес на подбор. В момента човечеството не е достатъчно напреднало, за да възпроизведе космическите условия, довели до нашето съществуване.
Докато цивилизация, която би могла да пресъздаде тези космически условия (т.е. да създаде „бебе Вселена“ в лаборатория), би попаднала в клас А в този предположен космически мащаб, цивилизация от клас В би могла да коригира условията в непосредствената си среда, за да бъдат независими от нейната звезда. Като се има предвид настоящата ни ситуация, човечеството в момента е клас C или D, тъй като не можем да пресъздадем условията за обитаване на нашата планета (когато нашето Слънце умре) и небрежно унищожаваме планетата Земя чрез изменението на климата.
Но в крайна сметка човечеството може да стигне до точката, в която ще станем цивилизация от клас А и ще можем да участваме в хипотетичния процес на космическо възпроизвеждане. Кой знае? Може би дори ще успеем да създадем свое бебе Вселена, която е подобрена версия на нашата собствена. Льоб твърди, че подобни надежди може да са малко оптимистични, но че перспективата за космическо размножаване представя някои много вдъхновяващи възможности:
„Приближаваме се до производството на синтетичен живот в нашите лаборатории. След като разберем как да обединим квантовата механика и гравитацията, може да разберем как да създадем бебе вселена в лаборатория. Етиката на създаването на друга вселена би била подобна на създаването на друго човешко същество.........
„Но в крайна сметка би било ласкателно за нашия вид, ако способностите, които миналите поколения са приписвали на Бог, а именно създаването на вселена и създаването на живот в нея, ще бъдат на наше разположение като напреднала научна цивилизация. Ако друга цивилизация, която ни е предхождала с милиард години, вече е достигнала тази цел и ние ще се сблъскаме с нея един ден, тогава тази цивилизация ще бъде добро приближение към това, което нашите минали религии са считали............за Бог.”
Източник: Could our Universe be Someone’s Chemistry Project?, Universe Today.