Жените не разбират.

Няма да кърмя. Тялото си е мое. Еднолични решения.- Заблуда е, че гърдите увисват от самото кърмене. Много са факторите, но бременността е по-решаващият, както и остаряването, размерите, ген и т.н. Има жени, които не искат да го правят по разни психологически причини, които ако се пренебрегнат може да доведат до по-сериозни последствия. Ако мъжът е от тези, които наистина се интересуват, четат, имат база за информиран избор, могат да предложат на жена си помощ от психолог. В живота съм попадала на друг мотив от страна на мъжа - по-добре да кърми, за да не ме занимава. Защото когато бебето е на гърда, то е залепено за майката. Когато е на шише, храненето може да се сподели и с бащата, както и грижата за шишетата, финансовите разходи за мляко и т.н. Така че е малко относително какво точно стои зад едно или друго решение.

Ще раждам секцио. Тялото си е мое. Еднолично решение. - за съжаление риск има при всяко раждане. Дори най-леката бременност може да завърши с тежко раждане и никой не може категорично да каже - вагиналното е по-доброто! Има много жени с наследствени проблеми след раждане, които смятат, че могат да се избегнат със секцио. Съвременните операции са достатъчно безопасни за бебето, избягват се дори някои опасности, които не могат да се предвидят при нормалното. Те пък си имат други подводни камъни. Но няма раждане без риск. Не очаквай, че тъща ти или бабите на жена ти ще седнат да ти се обясняват за проблемите, с които се борят всеки ден от 40-50-60 г. Те считат, че това не е работа на мъжете и си ги понасят стоически. Има и много други нюанси, но ще трябва да пиша до утре. С една дума, стига жената да си следи стриктно бременността и да избере кадърен лекар, няма нищо лошо да избере. Защото после не мъжът ѝ, а тя ще минава през нови операции и ще живее с един куп ограничения.  
 
Майката е по-важна за детето. Еднолично решение. - да, с това клише и аз не съм съгласна, но както казах, ако двамата имат еднакви разбирания за живота, това не е проблем. Моят баща, например, беше изненадан, че с мъжа ми се грижим заедно за бебето. Разказваше, че едно време са ги възпитавали, че децата са си грижа на майките и те нямат работа там. В интерес на истината, нашият модел му допадна. Той реално е бил лишен от много радости, както и аз от неговите грижи, които до някаква степен сме наваксали, но не можем да върнем времето назад. Но си има мъже и жени, които продължават да вярват, че е така и ако събереш един мъж от този тип с жена, която смята, че и двамата са еднакво важни, той ще е крайно недоволен, защото тази "важност" е не само на книга, а иска много работа. Той си иска стария живот, да ходи на работа, да не взима болничен, за да бърше повърнато и да утешава болно дете, да се прибира след като е заспало и да спи в отделна стая, та нищо да не нарушава комфорта му.

Мъжете не умеят ......... да. Еднолично решение. - това съм го чувала основно от жени, които живеят с мъже с горните убеждения. Когато мъжете им открито или прикрито избягват отговорностите си като баща и домакин, единственият начин да оцелеят психически е да му повярват, че той това не го може. Страх го било от бебето, не смеел да го къпе, че ще го удави, било по-спокойно, ако майка му му смени памперса или го приспива и т.н. В такива двойки на този, в/у когото е стоварено всичко, му е трудно да признае истината или знае, че ако се опита да промени нещо, това ще доведе до ескалиране и дори раздяла. Затова навеждат глава и поемат всичко, а пред другите обясняват, че така е редно или че той не може. И друг път съм писала, първия ден, когато останах сама с дъщеря ми, умрях от страх. Дотогава не бях виждала новородено и мисълта, че в следващите 8, примерно, часа цялата отговорност за живота му е изцяло моя, направо ме стресна. Но се стегнах и я поех. Няма друг начин, който иска бебе, ще го гледа и ще понася всички последствия от това - и приятни, и тежки.

Аз знам какво е добре за детето. Еднолично решение. - същото. Ако бащата от ден 1 е показал, че ще бъде баща в пълния смисъл на думата, няма да се стига до разногласия. Но ако излиза с номера (реално познавам такива хора) - то сега е много малко, не знам какво да правя, не ми е интересно, това си е женска работа и т.н., а като поотрасне, тогава ще се включа... Ами няма как да стане. Не можеш да възпитаваш човек, когото не познаваш. И да, в този случай този, който го е гледал, ще знае кое е добре конкретно за това дете. Защото няма всевалидни инструкции за деца, подходът и решенията са индувидуални за всяко.

Аз ще направя аборт. Тялото си е мое. Еднолично решение. - тук съм на мнение, че ако по някаква причина бащата е показал с действията си, че не иска дете, или че няма да се грижи за него, или ще е забавният чичко за събота и неделя, или тя има някакви здравословни проблеми, въобще не трябва да му казва. Да направи аборт и да вземе по-сериозни предпазни мерки, ако въобще реши да остане с него. Но да, тялото е нейно, както и всички последствия, която една бременност може да остави. И на нас не ни е кеф, но природата е такава. Имането на деца не оставя никакви физически следи в/у мъжкото здраве.

Знам че ще ме нападнете и че вие сте съвършенни. - не съм съвършена, но с мъжа ми имаме същите несъвършенства. Въпреки че сме много различни като характер, имаме еднакви ценности и разбирания за семейство, деца, отношения, дребни и по-мащабни въпроси, които изискват решения. По някои от тях сме с тотално изкривени представи от всеобщоприетите, но двамата сме на едно мнение. Та един за друг сме си напълно съвършени. Във връзка с трети човек, бихме били кошмар.