Ангажираността на бащата идва първо от това, че е участвал в акта на зачатие, после общото решение да се отгледа това дете, после информирането какъв пол е, информирането как се развива, как и къде ще се ражда, при кой лекар, взимането на решение как ще се казва, купуването на дрешки, количка, кошарка, обзавеждането на стаята. После чакане пред родилното, първо гушкане, първо къпане, първо сменяне на памперс и т.н. Това, че мъжът се чувствал неангажиран, защото не е определил по какъв начин да ражда жената, е просто оправдание. По тази логика трябва да се чувствам неангажирана към дома ни, както и към кредита ни, защото мъжът ми го ремонтираше и не съм участвала във всяка една подробност, нито съм решавала откъде да купим фибран.
- Публикувана: 3 окт. 2024, 13:38 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2024, 01:20 ч.
Жените не разбират.
Но и мъжете не разбират. Не само жените не разбират.
В началото на една връзка за мен беше важно какви ценности имаме. След това дали той би искал при проблеми и липса на деца, без значение, от коя страна, дали би искал осиновяване. Когато се стигна до раждане, аз исках цезарово. Защото имах скруполи за това, че ще се случат определени събития с тялото ми и в някои аспекти, няма да е качествен секса ни.
Мъжът ми ме посъветва просто да разбера какво е всъщност такова раждане - колко истински травми причинява на тялото. Аз имах и приятелка, която не можа да се оправи месеци наред от такава операция. При нея се бе наложило в последната минута, поради риск за живота ѝ. Една вметка - половинката ѝ и досега опява, че тя е можела (!) да роди естествено. Но пак казвам това е било по спешност решено от лекарите, в последния момент на самото раждане.
Аз се реших на естествено с уговорката, че после ако ме зареже поради някаква такава причина за промяна в анатомията ми, ще си има големи проблеми + и детето ще си остане при него.
След това кърменето - ММ ме молеше да кърмя, с оглед за здравето на бебето и като допълнение факта, че АМ ни излиза прекалено солено. Аз му казах, че не умирам от щастие едно бебе да ми се закачи за врата, колкото и да го обичам. Той потърси варианти и стигнахме до компромисен вариант за помпата.
Всъщност съм изненадана от това, че точно тези въпроси са в основата на темата. Би трябвало такъв въпрос да е - не мога да ставам през нощите да храня и сменям памперси, защото утре съм на работа и няма как да работя без да съм спал. Аз това винаги съм го преценявала и съм искала подобно по време на отпуски, уикенди, но не и когато ходи на работа. Съобразявам се и с други неща, но мога да кажа, че и ММ също се съобразявал с мен... Не само по детските въпроси, но и за всичко останало.
Смятам, че всичко започва от там, че в началото сме искали и двамата семейство, с деца и всичко останало... Много двойки не тръгват с тези знания, и в един момент когато дойдат децата или стане въпрос за деца, става ясно че едната половинка иска кариера, а не деца... А другата е настроена за деца.и семейство. Ние, когато се "разбрахме" че ще живеем заедно, аз поисках да минат няколко години преди опитите за децата. ММ се съгласи. И така всичко си беше наред по тези въпроси...
Не казвам, че не сме имали не малко скандали, при това сериозни, след които съм решавала за развод... Но все пак през останалото време се чувствам достатъчно ценена, обичана и желана, за да не се реша на развод....
В началото на една връзка за мен беше важно какви ценности имаме. След това дали той би искал при проблеми и липса на деца, без значение, от коя страна, дали би искал осиновяване. Когато се стигна до раждане, аз исках цезарово. Защото имах скруполи за това, че ще се случат определени събития с тялото ми и в някои аспекти, няма да е качествен секса ни.
Мъжът ми ме посъветва просто да разбера какво е всъщност такова раждане - колко истински травми причинява на тялото. Аз имах и приятелка, която не можа да се оправи месеци наред от такава операция. При нея се бе наложило в последната минута, поради риск за живота ѝ. Една вметка - половинката ѝ и досега опява, че тя е можела (!) да роди естествено. Но пак казвам това е било по спешност решено от лекарите, в последния момент на самото раждане.
Аз се реших на естествено с уговорката, че после ако ме зареже поради някаква такава причина за промяна в анатомията ми, ще си има големи проблеми + и детето ще си остане при него.
След това кърменето - ММ ме молеше да кърмя, с оглед за здравето на бебето и като допълнение факта, че АМ ни излиза прекалено солено. Аз му казах, че не умирам от щастие едно бебе да ми се закачи за врата, колкото и да го обичам. Той потърси варианти и стигнахме до компромисен вариант за помпата.
Всъщност съм изненадана от това, че точно тези въпроси са в основата на темата. Би трябвало такъв въпрос да е - не мога да ставам през нощите да храня и сменям памперси, защото утре съм на работа и няма как да работя без да съм спал. Аз това винаги съм го преценявала и съм искала подобно по време на отпуски, уикенди, но не и когато ходи на работа. Съобразявам се и с други неща, но мога да кажа, че и ММ също се съобразявал с мен... Не само по детските въпроси, но и за всичко останало.
Смятам, че всичко започва от там, че в началото сме искали и двамата семейство, с деца и всичко останало... Много двойки не тръгват с тези знания, и в един момент когато дойдат децата или стане въпрос за деца, става ясно че едната половинка иска кариера, а не деца... А другата е настроена за деца.и семейство. Ние, когато се "разбрахме" че ще живеем заедно, аз поисках да минат няколко години преди опитите за децата. ММ се съгласи. И така всичко си беше наред по тези въпроси...
Не казвам, че не сме имали не малко скандали, при това сериозни, след които съм решавала за развод... Но все пак през останалото време се чувствам достатъчно ценена, обичана и желана, за да не се реша на развод....
Раждането и кърменето зависят обаче не от желанието на мъжът и жената, и от общото им решение, а от лекарите. Те в крайна сметка взимат това решение, кое е най-добро за майката и бебето.
В този смисъл не разбирам темата изобщо.
В този смисъл не разбирам темата изобщо.
Никой лекар не може да те накара да раждаш секцио, ако не искаш.
Както и никой лекар не може да ти нареди дали да кърмиш или не.
Могат да посъветват, но зависи от жената.
На кой по-точно въпрос от всички искаш отговор? И продължаваш с агресивния тон. Както казах, това, което демонстрираш, не е дискусия, нито обсъждане. Ако мъжът ми действаше така, не просто нямаше да има обсъждане, а нямаше да ми е мъж 
И не съм ти мъж.
НО явно няма да стане дискусия.
Прехвърляме нещата на ниско персонално ниво.
Което не е моята идея.
Да си жива и здрава.
Vicky_P,
Подобни мисли и мен ми идват. Явно някои родители не са готови. И от там и този проблем с комуникацията и много други.
BasilA,
Никой не може да ти каже какво да правиш.
Ако си във връзка и взимаш решенията самостоятелно?
Дали за раждане дали за кърмене. Дали други важни решения.
Се очаква какво:
1. Другия партньор да е много доволен и да се чувства част от това което се случва ?
2. Другия партньор се чувства в странни от събитията. И много много не му пука.
Извиненията да не правиш партьора си част от важните решения.
Като това " ..него какво го засяга .." е малко незряло.
Според мен няма теми в които мъжа не може да участва.
Това е мое мнение.
Вие си имате мнение.
Демокрация.
Алегриq,
Пак минаваме на пресонално ниво. Разговора е принципен.
Но ще ти кажа.
до 3-4 месец моята жена не можеше да яде почти нищо и постоянно и се гадеше.
Хранил съм я с печен хляб и сирене. Ходихме заедно на всички прегледи. Получи най-доброт медицинско обслужване. Ходили сме на курса преди раждане заедно......
Ако пропускам нещо питай.
Ако питаш дали съм се грижил за бебето повече от жената.
Да така е. Ама бебето не може само да се грижи за себе си.
Когато вие мъжете започнете да раждате, тогава философствайте. Ами да, тялото си е мое. Еднолично съм взела решение да родя секцио, защото ако не бях родила секцио щях да ослепея заради висок диоптър. Но може би трябваше и в този случай да слушам мъжкото тяло. В случая послушах лекарското тяло какво казва.
Раждането и кърменето зависят обаче не от желанието на мъжът и жената, и от общото им решение, а от лекарите. Те в крайна сметка взимат това решение, кое е най-добро за майката и бебето.
В този смисъл не разбирам темата изобщо.
В този смисъл не разбирам темата изобщо.
Никой лекар не може да те накара да раждаш секцио, ако не искаш.
Както и никой лекар не може да ти нареди дали да кърмиш или не.
Могат да посъветват, но зависи от жената.
Ронин не го разбирам. Всичко му е 6, разбира се с жена си, не е разведен. Има си приятели да им дудне какво мисли и да им казва как да живеят. Какво е тръгнал на непознати да се меси. И то на кои непознати и как - няма практически казус, ами просто така, по принцип...
За раждането се визира по скоро, че в БГ много жени раждат секцио по избор, а не поради медицински причини. При мен плода не се беше обърнал и нямах особен избор. Ако исках нормално трябваше да търся доктор, който да се навие и реално криеше много рискове и за мен и за детето. При вагинално раждане е по добре за плода - контракциите и преминаването през родилния канал подготвят детето за външния свят, за поемане на първи въздух и т.н. При нас не беше изплакал в първия момент, беше и на кислород и ни обясняваха, че е защото е секцио. Мисля, че затова автора би настоявал за естествено раждане.
Повечето хора също агитират и за кърмене, като по здравословно. Имам позната, която не искаше да кърми и още в родилното са и дали хапчета за спиране на кърмата. При мен кърменето беше трагедия и ако имам второ може би и аз щях да се откажа.
Моето мнение е, че за раждането и кърменето, при наличния избор, трябва да се гледат повече желанията на майката. Просто има хиляди неща, които ще влияят на детето за в бъдеще и е излишно вторачването точно в тези.
Повечето хора също агитират и за кърмене, като по здравословно. Имам позната, която не искаше да кърми и още в родилното са и дали хапчета за спиране на кърмата. При мен кърменето беше трагедия и ако имам второ може би и аз щях да се откажа.
Моето мнение е, че за раждането и кърменето, при наличния избор, трябва да се гледат повече желанията на майката. Просто има хиляди неща, които ще влияят на детето за в бъдеще и е излишно вторачването точно в тези.
Ронин не го разбирам. Всичко му е 6, разбира се с жена си, не е разведен. Има си приятели да им дудне какво мисли и да им казва как да живеят. Какво е тръгнал на непознати да се меси. И то на кои непознати и как - няма практически казус, ами просто така, по принцип...
Вероятно е от дъртозата, с най добри чувства го казвам... Пролетта ми дойде музата да садя храсти около блока, мъжа ми - "Ето, почна се, земята те вика"
Скрит текст: Не е вярно.
Никой лекар не може да те накара да раждаш секцио, ако не искаш.
Както и никой лекар не може да ти нареди дали да кърмиш или не.
Могат да посъветват, но зависи от жената.
Ами ако е секцио по спешност, как да не могат да те накарат? Раждането и кърменето зависят обаче не от желанието на мъжът и жената, и от общото им решение, а от лекарите. Те в крайна сметка взимат това решение, кое е най-добро за майката и бебето.
В този смисъл не разбирам темата изобщо.
В този смисъл не разбирам темата изобщо.
Никой лекар не може да те накара да раждаш секцио, ако не искаш.
Както и никой лекар не може да ти нареди дали да кърмиш или не.
Могат да посъветват, но зависи от жената.
Скрит текст:
Могат също да откажат да водят нормално раждане, ако е животозастрашаващо за родилката или бебето.
Ронин не го разбирам. Всичко му е 6, разбира се с жена си, не е разведен. Има си приятели да им дудне какво мисли и да им казва как да живеят. Какво е тръгнал на непознати да се меси. И то на кои непознати и как - няма практически казус, ами просто така, по принцип...
Ронин не го разбирам. Всичко му е 6, разбира се с жена си, не е разведен. Има си приятели да им дудне какво мисли и да им казва как да живеят. Какво е тръгнал на непознати да се меси. И то на кои непознати и как - няма практически казус, ами просто така, по принцип...
Освен това те дори да откажат да ти водят раждането, това няма да спре самото раждане, така че...
Крайното решение и за раждането, и за кърменето е на родилката.
Ронин не го разбирам. Всичко му е 6, разбира се с жена си, не е разведен.
Май не е точно така, ако съдим по собствените му думи:
А дали има жена?
В една тема го раздава ерген, в друга - женен......
В една тема го раздава ерген, в друга - женен......
Ами аз дори не знам дали бих искала свои биологични деца, съответно и дали ще раждам някога, но ми стана интересна темата.
И бих се радвала авторът да отговори как би действал в хипотетична ситуация:
Какво се случва, ако с приятелката ти сте се събрали, без да изкоментирате предварително всеки от вас какво мисли за естественото раждане и секциото. Тя забременява и с напредване на бременността ти казва, че иска да роди секцио, защото така ще се чувства по-спокойна. Има страх от естественото раждане, от факта, че ще трябва да е активна страна в него, докато изпитва силен дискомфорт и болки. Наясно е с факта, че след секциото възстановяването може да бъде по-продължително и евентуално пак ще изпитва дискомфорт и болка, но предпочита този метод. Коментирате го, ти й предоставяш твоя куп с доказателства в подкрепа на твоето мнение (което, доколкото разбирам, е по-скоро за естественото раждане). Тя те изслушва, прочита материалите, които си й дал. Съгласява се да посетите повече от един лекар, които си казват становището, което мога да си представя, че би било: при неналичие на сериозни здравословни предпоставки по време на бременността и непосредствено преди раждането, че евентуално биха препоръчали естествено раждане, но в крайна сметка решението е на родилката и как тя ще се чувства най-сигурна.
В крайна сметка, тя ти благодари, че си отделил време и ресурси и си се поинтересувал по темата, придружил си я при специалистите и най-вече, че си й споделил какво мислиш и ти по въпроса. Но, от своя страна, ти споделя, че тя все още се чувства по същия начин и ще бъде по-спокойна да роди секцио въпреки изговорените и прочетени мнения и съвети. Тоест нейната позиция по въпроса не се е променила.
Ти какво правиш тогава? Отговори честно, ще продължиш ли да дълбаеш, да търсиш още доводи в подкрепа на своята теза: "ама нали прочете какво ти показах..."; "ама нали докторът ти каза, че не е страшно..."...? Или ще приемеш, че вие сте го изкоментирали, всеки си е казал мнението и е бил изслушан, чули сте и специалисти, ти си бил съществена част от процеса по размисъла над решението... И така след участието и на двама ви в този процес, тя все още е на мнението, че би предпочела да роди секцио, съответно спокоен, че не си бил игнориран по време на обмислянето по въпроса, я оставяш да роди както ще се чувства по-добре тя?
И бих се радвала авторът да отговори как би действал в хипотетична ситуация:
Какво се случва, ако с приятелката ти сте се събрали, без да изкоментирате предварително всеки от вас какво мисли за естественото раждане и секциото. Тя забременява и с напредване на бременността ти казва, че иска да роди секцио, защото така ще се чувства по-спокойна. Има страх от естественото раждане, от факта, че ще трябва да е активна страна в него, докато изпитва силен дискомфорт и болки. Наясно е с факта, че след секциото възстановяването може да бъде по-продължително и евентуално пак ще изпитва дискомфорт и болка, но предпочита този метод. Коментирате го, ти й предоставяш твоя куп с доказателства в подкрепа на твоето мнение (което, доколкото разбирам, е по-скоро за естественото раждане). Тя те изслушва, прочита материалите, които си й дал. Съгласява се да посетите повече от един лекар, които си казват становището, което мога да си представя, че би било: при неналичие на сериозни здравословни предпоставки по време на бременността и непосредствено преди раждането, че евентуално биха препоръчали естествено раждане, но в крайна сметка решението е на родилката и как тя ще се чувства най-сигурна.
В крайна сметка, тя ти благодари, че си отделил време и ресурси и си се поинтересувал по темата, придружил си я при специалистите и най-вече, че си й споделил какво мислиш и ти по въпроса. Но, от своя страна, ти споделя, че тя все още се чувства по същия начин и ще бъде по-спокойна да роди секцио въпреки изговорените и прочетени мнения и съвети. Тоест нейната позиция по въпроса не се е променила.
Ти какво правиш тогава? Отговори честно, ще продължиш ли да дълбаеш, да търсиш още доводи в подкрепа на своята теза: "ама нали прочете какво ти показах..."; "ама нали докторът ти каза, че не е страшно..."...? Или ще приемеш, че вие сте го изкоментирали, всеки си е казал мнението и е бил изслушан, чули сте и специалисти, ти си бил съществена част от процеса по размисъла над решението... И така след участието и на двама ви в този процес, тя все още е на мнението, че би предпочела да роди секцио, съответно спокоен, че не си бил игнориран по време на обмислянето по въпроса, я оставяш да роди както ще се чувства по-добре тя?
Влезеш ли в залата, вече точно нищо не решаваш. То затова е екипа там.
Препоръката може да се последва, може и да не. Пак повтарям, майката, като възрастен индивид, има последната дума