Дракон на ски. 
Запомнила съм, че е голям фен на ските.
Запомнила съм, че е голям фен на ските. - Публикувана: 3 окт. 2024, 13:38 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2024, 01:20 ч.
Жените не разбират.
Кво разбираме ние, нищо!
Само на сестра ми дадох акъл преди няколко месеца как да ражда. За нея е второ раждане, ама първото беше преди 22 години, та може да не се брои.
Та първото й е секцио (по спешност) и нашата си беше навила да ражда естествено сега. Докторът й не беше много съгласен.
Аз само цветно й разказах, как големият го родих без упойка, но за шиенето ме приспаха и после един месец не можех да си седна на задника, а придърпване и дискомфорт при секс усещах поне година и отгоре.
Бързо размисли и реши да послуша доктора за плановото секцио.
Бебка си е супер, яде като звяр и за първите два месеца е наддала по кило и половина. Нагоди се и кърмене и всичко.
Само на сестра ми дадох акъл преди няколко месеца как да ражда. За нея е второ раждане, ама първото беше преди 22 години, та може да не се брои.
Та първото й е секцио (по спешност) и нашата си беше навила да ражда естествено сега. Докторът й не беше много съгласен.
Аз само цветно й разказах, как големият го родих без упойка, но за шиенето ме приспаха и после един месец не можех да си седна на задника, а придърпване и дискомфорт при секс усещах поне година и отгоре.
Бързо размисли и реши да послуша доктора за плановото секцио.
Бебка си е супер, яде като звяр и за първите два месеца е наддала по кило и половина. Нагоди се и кърмене и всичко.
Чакайте да се изкажа пък. Именно защото имаме тренинг с цикъла и раждането, обикновено жените понасяме и разни интервенции много по-леко и положително. Говоря за разни гадости от типа рак, жлъчка, абе всякакво рязане и последствия.
Режат ни, лежим, ставаме и продължаваме и дори "забравяме".
Докато повечето мъже, ако им се случи някоя голяма интервенция в живота, го обръщат на "крайъгълен камък", разказват, драматизират, обвиняват околните в знайни и незнайни грехове.... И става страшна досада и тегло.
Режат ни, лежим, ставаме и продължаваме и дори "забравяме".
Докато повечето мъже, ако им се случи някоя голяма интервенция в живота, го обръщат на "крайъгълен камък", разказват, драматизират, обвиняват околните в знайни и незнайни грехове.... И става страшна досада и тегло.
И аз това съм го забелязала. Ако някой мъж претърпи нещо гадно, той е готов книга да напише, филм да направи, на трибуна да се качи с мегафона да го изкаже по всички медии, да го говори в следващите 20 години. Като че ли е първооткривателя на проблема. Жената просто го изтърпява, кръсти се че е оживяла и продължава напред.
Да споменавам ли колко бащи изоставят децата си?
Артисте, много глупости написа.
Артисте, много глупости написа.
Аз като ви казвам, че болен мъж е свършека на света не го казвам случайно.
Мъжете били по- благородни. А- ха.
Съгласна, но много малка част от тях. А такива, които се изтъкват, че без тях и Слънцето няма да изгрее са ми фаворит.
Мъжете били по- благородни. А- ха.
Съгласна, но много малка част от тях. А такива, които се изтъкват, че без тях и Слънцето няма да изгрее са ми фаворит.
И аз това съм го забелязала. Ако някой мъж претърпи нещо гадно, той е готов книга да напише, филм да направи, на трибуна да се качи с мегафона да го изкаже по всички медии, да го говори в следващите 20 години. Като че ли е първооткривателя на проблема. Жената просто го изтърпява, кръсти се че е оживяла и продължава напред.
Сега се сещам една история дето баба ми я разказваше. Защо жените имали цикъл, а не мъжете. Дал Господ менструацията на мъжа и той си проснал кървавите гащи в средата на селото да се "оплаче" на всички. Хванал се за главата и казал: "Ау не! Какъв позор! Защо да не дам цикъла на жената? Тя е свита и търпи."