Анонимис, доста хора разчитат точно на това оправдание, ноо...е така и не е така. Обикновено този, който поема ежедневната грижа и битовизми, особено пък и в случай на разделени родители, винаги е считан за по-досадния и лош родител, защото той обира "черната" работа. То възпитанието също и не е само галене с перце и угаждания. Понякога трябва да направиш забележка, да изискаш от детето да направи нещо ( в зависимост от възрастта) и този, който се занимава активно в един момент става лош, а другият, който е с по-малка ангажираност - той става милият и добрият, защото се намесва в картинката само за приятните неща. В доста семейства, в които няма развод и раздяла също е така пък заради отсъстващ по работа татко.
- Публикувана: 3 окт. 2024, 13:38 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2024, 01:20 ч.
Жените не разбират.
Явно тук са се събрали най грижовните мъже на света... Навън са лошите.
При една раздяла децата почти на 100% остават при майката и бащата я ги вижда я не. По-тихо там. Не познавам една разведена жена, която да е спряла достъпа до децата си - просто оня като го "отвържат" и много често забравя, че освен съпруг е бил и баща.
Но мисля, че там свекъра и свекървата много са се месили, не че я оправдавам, де.
Просто няколко пъти съм чувала бащата на нашия познат, демек дядото - свекър, как се държи и със сина си, и меко казано, не е особено мил човек...
Все си мисля, че си им личи на мъжете, които са грижовни, и които не са. Аз не съм попадала на втория тип, но знам, че има. Знам, че има и мъже, които грам на барват нищо в къщи, ама пак не съм попадала лично на такива. Може би понеже съм мързелива и мога да давам само любов и домакинстване само до санитарния минимум, и никой не очаква кой знае какво от мен в битов план и сам си се оправя 
)))) И не съм оставала без мъж, даже на по-стари години повече взеха да се навъртат. Та има и свестни, но според мен подсъзнателно се търси някакъв социален идеал, а не половинка и партньор, ама не знам.
)))) И не съм оставала без мъж, даже на по-стари години повече взеха да се навъртат. Та има и свестни, но според мен подсъзнателно се търси някакъв социален идеал, а не половинка и партньор, ама не знам. 
Личи си, ако знаеш какво да гледаш. Ако си имала пример от баща си.
И лошият пример помага. Гледаш какъв мъж да НЕ вземеш😁
Аз очаквам с нетърпение да видя каква ще бъде динамиката при нас. В момента, може да е смешно, но съдя по отношението му към кучето ни, което взехме, защото аз адски исках куче, а той като цяло се дърпаше. Сега чисти след него, къпе го, играят си, под едно одеало спят и още преди мен е готов с ежемесечното хапче за обезпаразитяване и с капките за външно обезпаразитяване. Като писано яйчице го гледа. Това ми дава някаква база на спокойствие, че щом е така с кучето, ще е така и с бебето, но ще видим.
Аз очаквам с нетърпение да видя каква ще бъде динамиката при нас. В момента, може да е смешно, но съдя по отношението му към кучето ни, което взехме, защото аз адски исках куче, а той като цяло се дърпаше. Сега чисти след него, къпе го, играят си, под едно одеало спят и още преди мен е готов с ежемесечното хапче за обезпаразитяване и с капките за външно обезпаразитяване. Като писано яйчице го гледа. Това ми дава някаква база на спокойствие, че щом е така с кучето, ще е така и с бебето, но ще видим.
Аз очаквам с нетърпение да видя каква ще бъде динамиката при нас. В момента, може да е смешно, но съдя по отношението му към кучето ни, което взехме, защото аз адски исках куче, а той като цяло се дърпаше. Сега чисти след него, къпе го, играят си, под едно одеало спят и още преди мен е готов с ежемесечното хапче за обезпаразитяване и с капките за външно обезпаразитяване. Като писано яйчице го гледа. Това ми дава някаква база на спокойствие, че щом е така с кучето, ще е така и с бебето, но ще видим.
При мен например така се получи, че за разходка с детето от порядъка на 1,5 - 2 км, ми е нужна тройно повече енергия, отколкото за разходка с кучето на 8-10 км разстояние пеша.
Също така имай предвид, че като се появи бебето, всичко останало ще ви е на заден план. Така любимото куче, може и да започне лееко да идва в тежест за мъжа ти, особено ако е загрижен за хигиената и чистотата.
Всичко е супер, ама след куче в апартамент не бих ходил.
То да беше само грижата за кучето. И както обичам да ми е винаги чисто, и не търпя, не ми се ходи и след куче. Апартамент и кола ми е достатъчно, и себе си.
Отчитам плюсовете иначе, но за мен са повече минусите.
Гугълче, каква порода е сладурът?
То да беше само грижата за кучето. И както обичам да ми е винаги чисто, и не търпя, не ми се ходи и след куче. Апартамент и кола ми е достатъчно, и себе си.
Отчитам плюсовете иначе, но за мен са повече минусите.
Гугълче, каква порода е сладурът?
Леле, помня "периода с трохите". Върви с бисквити или хляб и ръси трохи навсякъде няколко години подред..
Аз очаквам с нетърпение да видя каква ще бъде динамиката при нас. В момента, може да е смешно, но съдя по отношението му към кучето ни, което взехме, защото аз адски исках куче, а той като цяло се дърпаше. Сега чисти след него, къпе го, играят си, под едно одеало спят и още преди мен е готов с ежемесечното хапче за обезпаразитяване и с капките за външно обезпаразитяване. Като писано яйчице го гледа. Това ми дава някаква база на спокойствие, че щом е така с кучето, ще е така и с бебето, но ще видим.
Кучето беше първото ни дете, тогава видях колко е отговорен. Всичко ще е наред.
Аз съм родила и отгледала две мои деца, плюс че имам опит с чужди (племеници и деца на много близки приятелски семейства), и пак не смея да влизам смело и безотговорно в тези подраздели, защото са минали години и информацията ми може да не е актуална, или най-малкото неуместна. Някои от въпросите, разисквани в тези подраздели са ми наивни и дори смешни, но по един много мил начин - защото съм минала през подобни страхове и съмнения, и знам какво е да ти минават какви ли не мисли през главата. Затова е добре там да се влиза с чисто сърце и истинско желание за помощ, а не за самоизтъкване и избиване на комплекси. Особено когато някои от майките са на годините да ти бъдат дете.
Щом приравнявате изказванията си с тези на компетентния по всички въпроси потребител от мъжки пол, така да бъде.
Продължавам да твърдя, че мненията му са неактуални, неуместни и в повечето случаи - подигравателни и заядливи. Затова и написах, че според мен в тези подфоруми трябва да се влиза чистосърдечно. На питания за осолявания и други опасни неща не съм попадала, само на съвсем обичайни притеснения. Може би защото съм от скоро тук и нямам достатъчно наблюдения. Но и глупост да е написана, начина не е да се напише "ахаххахххахаха", защото тогава следващият път питащата няма да пита, а направо ще действа. Не виждам защо да няма малко повече женска солидарност и емпатия.