Какви са вашите импулсивни хрумки и смятате ли, че зад всяка от тях има някаква много по-дълбока причина/травма, която по този начин подсъзнателно "лекувате"?
Начертахме набързо и в еуфория маршрута. Естествено имаше места където трябваше и с автобус да се придвижваме, но не бяха много. Изобщо не знам как сме си го представяли и сме си мислили, че ще се случи. Абсолютно импулсивна и необмислена постъпка. Тръгнахме след два дена с по над 20 килограмови раници и помъкнали палатки, спални чували, въдици, дрехи за планина, дрехи за море, купища храна. То бяха години, когато не знаехме дали и хляб може да намерим в някой магазин по пътя, а за в планината изобщо не говоря. С рейс до х. Мальовица отидохме и от там започна истинското приключение. След четири дена на пълна изнемога, ходене по 8ч. на ден с този товар, спане по заслони и хижи успяхме да се доберем до Пловдив ни живи, ни умрели и директно се натоварихме на влака. Малко безславно завърши
Препоръчани теми