Зорно ще е, като всяко ново начало, но начин винаги има! Честито и късмет занапред!
- Публикувана: 6 окт. 2024, 12:31 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2025, 09:26 ч.
Лотария "Зелена карта" 2026
За английския потвърждавам, без него забравете за мечтите. Но, добрата новина е, че имате време да се подготвите, че и децата си.
Записвате интензивен курс, слушате нон стоп он лайн уроци, четете и гледайте видеа.
Постижимо е за някакво начално ниво.
Най големия зор според мен е намирането на платена работа в момента. Другото е полемика.
Записвате интензивен курс, слушате нон стоп он лайн уроци, четете и гледайте видеа.
Постижимо е за някакво начално ниво.
Най големия зор според мен е намирането на платена работа в момента. Другото е полемика.
Както казва Lucky започвате да наблягате на езика, колкото се може повече, трябва базов английски, после постепенно ще се усъвършенствате. Аз така дойдох, с малки познания, но понеже обичам да чета книги, започнах да чета и да си превеждам. Направих си тетрадка речник и постоянно си преговарях наученото. Знам, че не говоря много правилно, но нямам проблеми изобщо вече. Така че всичко зависи от вашата упоритост. Мога да кажа, че не ми е било трудно тука, намерих си работа веднага, после сменях всяка година за по добре платена и по добра. Четете форуми, има много полезна информация, интернет е необятен. Ще ви е полезно за стъпките, които следват. Успех!
Със това електронно обявяване на резултатите скъсиха много периода на надежда за участниците в лотарията. Аз спечелих по времето, когато се получаваше "големият бял плик" по пощата. И писмата пристигаха от началото на юни в продължение на два месеца. Моето дойде на 20-ти юли, може би от последната вълна за годината. След седем години участие.
Сега, ако ме върнат 20 години назад не знам дали бих участвал. Но така е било писано. Печеленето на "Зелена карта" е винаги съпроводено със загубата на нещо друго в живота. За съжаление това се вижда доста по-късно.
Сега, ако ме върнат 20 години назад не знам дали бих участвал. Но така е било писано. Печеленето на "Зелена карта" е винаги съпроводено със загубата на нещо друго в живота. За съжаление това се вижда доста по-късно.
Ако можех да върна времето, нямаше да кандидатсвам никога. Щях да си идвам на туризъм само. Но както казва Абуто, писано било!
Ако можех да върна времето, нямаше да кандидатсвам никога. Щях да си идвам на туризъм само. Но както казва Абуто, писано било!
След като минат няколко петилетки се получава един вид sunk cost и връщането е трудно, особено когато са замесени членове на семейство, които вече са пуснали корени/родени в САЩ.
Един (непоискан) съвет - елате подготвени с идеята за какво го правите и с план.
Здравейте, и аз да дам мойте 5ст, мнение 
. Света вече е различен, хората вече пътуват в цял свят. През 90-те години имаше един познат, който разправяше когато изпращали негов приятел да работи в Италия. То си е било направо сбогуване. Сега веремената са такичва, че хората летят за един уикенд и се пребират. САЩ също вече не е чак толкова недостижима дестинация. Така че света е много по - мобилен. Като не ти харесва едно място, няма смисъл да се мъчиш там, но определено те променя не самата имиграция, а с пътуването мирогледа се променя дали ще имигрираш или често ще обикаляш света, определено променя човек.
. Света вече е различен, хората вече пътуват в цял свят. През 90-те години имаше един познат, който разправяше когато изпращали негов приятел да работи в Италия. То си е било направо сбогуване. Сега веремената са такичва, че хората летят за един уикенд и се пребират. САЩ също вече не е чак толкова недостижима дестинация. Така че света е много по - мобилен. Като не ти харесва едно място, няма смисъл да се мъчиш там, но определено те променя не самата имиграция, а с пътуването мирогледа се променя дали ще имигрираш или често ще обикаляш света, определено променя човек.
Когато си в САЩ се усеща физически голямото разстояние. Има разлика дали си в Европа или Америка. И не е чак толкова лесно - хоп, и си в БГто. Особенно ако си семеен. За сам човек картината е коренно различна. Но сложете две деца в картината, не толкова блестящи финансови възможности, ограничени дни отпуска и пейзажа става съвсем друг. Като дойдат празници и в България роднините и приятелите ви започнат да постват снимките с масите - а вие сте на 10000 км от родителите си или в някои случаи от децата си... не е най-приятното усещане. Има си неща, които няма как да знаете тръгвайки с дивия ентусиазъм. Дай боже всичко да се нареди и да се устроите бързо, но шибаната носталгия си стои някъде дълбоко. И колкото по-възрастни тръгнете, толкова е по-силна. Но най-шибано е с малки деца. Ние бяхме с едно, на 3 години. Не искам да си спомням първите две години, и не пожелавам на никой да мине през подобни преживявания.
Късмет на спечелилите.
Късмет на спечелилите.
Когато си в САЩ се усеща физически голямото разстояние. Има разлика дали си в Европа или Америка. И не е чак толкова лесно - хоп, и си в БГто. Особенно ако си семеен. За сам човек картината е коренно различна. Но сложете две деца в картината, не толкова блестящи финансови възможности, ограничени дни отпуска и пейзажа става съвсем друг. Като дойдат празници и в България роднините и приятелите ви започнат да постват снимките с масите - а вие сте на 10000 км от родителите си или в някои случаи от децата си... не е най-приятното усещане. Има си неща, които няма как да знаете тръгвайки с дивия ентусиазъм. Дай боже всичко да се нареди и да се устроите бързо, но шибаната носталгия си стои някъде дълбоко. И колкото по-възрастни тръгнете, толкова е по-силна. Но най-шибано е с малки деца. Ние бяхме с едно, на 3 години. Не искам да си спомням първите две години, и не пожелавам на никой да мине през подобни преживявания.
Късмет на спечелилите.
Късмет на спечелилите.
- Физически голямото разстояние се усеща: как физически го усети - 8 или 12 часа полет ли те мори?
- Не толкова блестящи финансови възможности: ами направи ги да са блестящи, аз щом си позволявам всяко година по един месец да си ЦЪКАМ с жена ми и детето ми в САЩ от БГ, а ти в САЩ не можеш, значи има бъг.
- Носталгия по масите: тук не те разбирам. За мен такива маси с репертуара (заколено прасе, и меню от свински зурли, пача и т.н.) не са ми ок. (мое мнение)
Ако за толкова години в САЩ и те натиска тази носталгия, аз не те разбирам защо се измъчваш. Билет, терминал и си в София.
Няма да го разбереш.
Цъкай си по схемата. Като емигрираш ще говорим. Сега е безмислено.
Цъкай си по схемата. Като емигрираш ще говорим. Сега е безмислено.