Помощ, задушавам се на тази работа, не излизам от вкъщи.

  • 4 708
  • 80
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 696
Нямам такива проблеми аз. При нас бърза работа рядко има. Преди като се занимавах с киберсигурност специфично си беше доста по- напрегнато, но далеч не заради работата. По- скоро кофти (според мен, де) мениджъри. Като почнаха да "натискат" и си заминах, не е кой знае кво. Нищо лично, ама 2.5к не са достатъчно, че да се пръскате от работа тикет след тикет Grinning фирмата няма да фалира, ако си починете 2 часа. Пък и работата ви реално е да мислите. Дали ще мисля, докато се спускам с колелото или ще мисля на лаптопта - все тая.

# 31
  • София
  • Мнения: 19 468
Според мен единственият ти шанс е да си намериш приятелки покрай децата. И аз мисля, че самотата е проблемът, не работата. Ясно е, че нямаш опция за работа в офис, мъжът ти също не мисля, че прави нещо лошо, просто такива са му в момента работните обстоятелства.
 Жена без близки приятелки трудно даяни. Аз съм голям интроверт, но въпреки това си имам няколко приятелки, без които би ми било много трудно в живота. И аз работя от вкъщи и не излизам много, но като ми се съберат няколко седмици без нещо интересно и се посдухвам и аз.
Според мен трябва да си промениш нагласата от "трябва да си сменя работата" с "трябва да си намеря приятелки". От моя опит, покрай децата става най-лесно.

# 32
  • Мнения: 413
Аз пък мечтая за такава работа, но езиците ме затрудняват, а и на 40+ някак ми е късно..
Няколко дни в офиса ще ви се отразят като свеж въздух, нямате ли роднини, които да поемат детето за малко?

# 33
  • Мнения: 690
Изкарай една квалификация и стани учител по ИТ. Даже и без може да те наемат.Ще имаш време и за детето.

# 34
  • Melmak
  • Мнения: 8 672
Петя, и аз ще запея в хора с идеята за самотата.

Рано си станала майка, сега се сблъскваш с трудностите на семейния живот и се задушаваш. Не ти е крива работата, а това, че си заета с детето и нямаш контакти, а си едва на 25 години.

На твоите години мноого от нас са били по цял ден на работа, после на дискотека и пак, и пак.

Ти се чувстваш задушена в малък град и без контакти, с разработващ се бизнес на мъжа ти, който явно работи много.

Бих те посъветвала да си намериш нови приятели покрай детето, да излизаш повече и също да не губиш контакт със старите си приятелки от София.

# 35
  • Мнения: 14 629
Аз се чувствах така, когато бях в майчинство. Бях 5 години с малко прекъсване, първо едното дете, после другото, бях издивяла. А ти поне работиш, все е някакво интелектуално упражнение, а и пари докарваш.

След като не можеш да намериш друга работа, детето малко, мъжът не може да се мести - не виждам друг полезен ход, освен да се запознаваш активно с хора, с които да общуваш извън работа. Добре, интроверт, но нали искаш да имаш познати и приятели? С малко зор ще си ги намериш! Все пак сте в малък град, не в овчарник навръх планината! Ето: съседите, майки на детската площадка, на мъжа ти познатите, които сякаш не харесваш, но може би просто си негативно настроена и не искаш да опознаеш.

Изкарай така, докато детето стане на пет години и вече бъде по-самостоятелно и тогава вече ще можеш да предприемеш някакви други стъпки за допълнителна квалификация и какво ли не още, а дотогава да си обмисляш варианти.

# 36
  • Мнения: 1 429
Аз бих предложила след като парите не са ви проблем, да помислиш какво ти се работи и да запишеш да учиш някаква магистратура задочно. Хем ще можеш да ходиш на очни и изпити и да се социализираш, хем ще ти е плюс още една професия. Иначе аз работа не бих напуснала, след като в момента не ти е опция да пътуваш за присъствена работа. Ако ви е трудно с работа, учене, бизнес на мъжа ти в грижите за детето, може да ползвате платена външна помощ за детето за по няколко часа, в по-натоварените периоди. Докато завършиш, детето ще е по-голямо и може да си потърсиш и работа в офис в съседния град и дори с някакви командировки.

# 37
  • София
  • Мнения: 19 468
Е, тя ако можеше да пътува (за очни и изпити), щеше да може да пътува и до офиса. Явно живеят далече от София и това не е опция.

# 38
  • Мнения: 10 361
Петя,
нова работа няма да оправи нещата, защото:
1. Пак ти ще трябва да прибираш и взимаш детето от градина.
2. Пак ще си заета само с детето между 18 и 22 часа и сама.
Аз тук виждам проблемите. Нали сте в родния ти град или в неговия роден град? Не можете ли да уговорите свекървата/майка ти /друга роднина 1-2 пъти в седмицата да взема детето от градина и да го гледа да речем до 19-20 часа, пък ти през това време да си организираш някакво свободно време?
Така можеш и примерно 1-2 дни да работиш в съседен град в офис, ако се налага. Дори да си организираш някакви мероприятия с приятелки извън твоя град.

# 39
  • Мнения: 1 429
Очни десет дни в семестъра, не са точно като два-три дена седмично в офис. Някак си не мога да приема, че след като роди жената трябва да си съобразява работата единствено с детето. Понеже моето е на почти 15 и близки и приятели още се опитват да ми вменяват вина, че не си търся работа, с единственото условие да имам максимално време за нея, без да ми пука за това дали ще е гадна, дали няма да е добре платена и какво на мен ми се работи, така, че я разбирам.                                                             Е ако е съвсем невъзможно при тях, ще трябва да търси други варианти за разнообразяване. Аз не бих си останала постоянен хоум офис заради здраво дете, това би ме изнервило и не бих била полезна и за детето си.

# 40
  • София
  • Мнения: 19 468
Но при нея не е заради детето, а защото живеят далече, няма нищо общо.
П. С. Последните очни на синът ми бяха 3 пълни седмици, включително съботите. Но пак да кажа, не й това проблема.

# 41
  • Мнения: 2 179
Не ти харесва работата, ами смени я, слагаш само ограничения и търсиш проблема, всъщност имаш квалификация и можеш да работиш и други неща от вкъщи, но все пак работата да ти допада. Много фирми предлагат хоум офис, каква ли не работа, търси какво искаш, а не какво не може да стане.  Дали си инж. , икономист завършил нещо си, няма никакво значение за някаква административна работа с хоум офис. Отвори интернет и търси обяви, обади се на големи посреднически фирми, и все ще намериш нещо, помисли и за 6 часов работен ден, пътувайки някъде за работа т.е. смени си мирогледа и начина на мислене, напиши какво искаш, какво търсиш, какви стъпки можеш да предприемеш, какво можеш да направиш. В този град със сигурност има читалище, народни танци, други дейности помисли и в тази посока.
Когато си в безизходица търси решението, а не още аргументи колко е зле.

Последна редакция: вт, 08 окт 2024, 22:16 от Sephora ❤

# 42
  • Мнения: 224
Защо не пробваш с човешки ресурси? С техническо образование и интерес за по-динамична работа и такава с контакти с хора, бих казала че ще си идеална за такава роля. Може би нещо свързано с подбор също? На 25, имаш подкрепа от мъжа си, мисля че е твърде рано да се отказваш от интересите си. Имаш доста варианти пред себе си - смяна на компанията, за да разбереш дали не е проблемът в нея (всяка позиция се различава много в отделните компании). Вариант 2 - оставаш в същата и започваш да ходиш в офиса поне 1-2 пъти месечно. Казваш, че нямаш проблем с шофирането, искаш да общуваш с хора, тогава кое те спира да ходиш? Сама ли работиш, без екип? Познаваш ли останалите хора във фирмата? Докато не се осмелиш, няма да ги опознаеш. Вариант 3 - сменяш професията и експериментираш. Аз лично бих дала още един шанс на професията и бих пробвала в други компании. В твърде началните нива си, за да разбереш колко всеобхватна е тя и наистина да прецениш дали тя е за теб или не. Сякаш проблемът не е в нея, а в усещането за заседналост и липса на социален живот. Искаш ли да се върнеш в София?

# 43
  • Мнения: 8
Точно това обмислям в момента, дали някаква магистратура (въпреки че имам вече, отново в техническия), дали някакви курсове. Имам възможност да пътувам, просто не всяка седмица регулярно, защото пътя е ужасен и ми е едно 5 часа общо време в деня, просто психическото натоварване е голямо след пътуването и работен ден. Иначе и това обмислях, да си търся работа с 1 ден в офис, но масово вече ИТ фирмите търсят 2-3 дни да си в офис, от февруари се опитвам да намеря друга работа, но не мога. Изобщо не стигаме до интервю заради моето изискване изцяло от вкъщи. Точно затова съм стигнала да пиша тук, защото търсех решения, но започвам да се отчайвам. Друг е и въпроса, че глада за кадри в ИТ сферата е намалял драстично, вече е много по-трудно да си намериш работа от преди.
Работя в екип, но никой не ходи в офис вече.
Искам да се върна в София да, там бих имала много по-добра работа, приятели, неща за вършене, но просто се примирявам. Мъжът ми няма такава възможност, детето ми посещава ясла тук и е свикнал вече, в София няма и да ни приемат за ясла и ще живеем под наем. Харесва ми динамиката на София много повече от малкия град, но просто трябва да се напасна с моята ситуация в момента и да измислям варианти.
Благодаря на всички за мненията, за сега мисля да опитам да излизам по-често и да се сближавам с познати и евентуално да си намеря някакво по-различно хоби. Да опитвам да пътувам дори и мъжа ми да няма възможност, да пътувам и сама.

# 44
  • Мнения: 1 629
Четейки постовете, явно наистина социалната изолация е проблема, защото ти искаш да общуваш на живо с хора, но не с колеги (щом държиш да си дистанционно и посочваш пътуването като проблем въпреки че обичаш да шофираш). Значи остава да търсиш контакти и хобита, не нова работа. Успех!

Общи условия

Активация на акаунт