Бизнеса на мъжа ти не позволява ли да се разменяте, примерно две, три вечери или уикендите той да гледа детето, а ти да си на неговата работа? Ако е нещо в сферата на услугите, ако не друго поне ще създадеш и още някакви контакти извън приятелите му и майките от площадката.
- Публикувана: 7 окт. 2024, 12:35 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2024, 00:04 ч.
Помощ, задушавам се на тази работа, не излизам от вкъщи.
2.5К въобще не е високо заплащане за дългогодишен служител с инженерво образование в ИТ фирма.
Покрай мене разни младежи започнаха в бранша на по-висока заплати с някакво мижаво икономическо образование*. Работят само онлайн, спят до късничко, остава им време и за кафе навън... Честно казано, не знам кой луд им дава тези пари
Но не това е важното в случая.
Освен цялостното преразглеждане на начина на живот, може би трябва да свалиш и очакванията си. Приеми, че работиш не за да ти е забавно, а за да свършиш определени задачи, за които ти се плаща.
Отделно в киберсигурността има място за много нетехнически дейности, вкл. и психология. Ако тръгнеш да се развиваш в тази посока, в комбинация с техническото образование ще се превърнеш в много ценен кадър.
А след като не са ви толкова важни за семейния бюджет пари "тук и сега", може да пробваш да работиш като независим консултант. Ако не потръгне, няма да е фатално.
----------
*Нищо против икономическото образование. Аз също съм първо икономист. Но учех с желание. В примера визирам бакалавър, завършен от немай-къде с триста зора и двеста мъки.
Покрай мене разни младежи започнаха в бранша на по-висока заплати с някакво мижаво икономическо образование*. Работят само онлайн, спят до късничко, остава им време и за кафе навън... Честно казано, не знам кой луд им дава тези пари
Но не това е важното в случая.Освен цялостното преразглеждане на начина на живот, може би трябва да свалиш и очакванията си. Приеми, че работиш не за да ти е забавно, а за да свършиш определени задачи, за които ти се плаща.
Отделно в киберсигурността има място за много нетехнически дейности, вкл. и психология. Ако тръгнеш да се развиваш в тази посока, в комбинация с техническото образование ще се превърнеш в много ценен кадър.
А след като не са ви толкова важни за семейния бюджет пари "тук и сега", може да пробваш да работиш като независим консултант. Ако не потръгне, няма да е фатално.
----------
*Нищо против икономическото образование. Аз също съм първо икономист. Но учех с желание. В примера визирам бакалавър, завършен от немай-къде с триста зора и двеста мъки.
Жена с 2 годишно дете да се оплаква от хоум офиса, ми е странно.
Нас ни върнаха 3 дни в офиса, и е някакъв ад, ставам в 5 излизам в 6 , за да съм в 7- 7:15 . Отвартителна работа...Добре че е само 3 дни седмично.
Авторката, първо не прави пари, 2500лв не са кой знае какво за ИТ специалист, второ не осъзнава спокойствието и свободата с която разполага.
Съвета ми е, наблегнете в почивните дни да се разнообразявате. Илизайте вечер, макар и без таткото. С малко дете може да завържете контакти. Ползвай си отпуска, болничен всичко.
И не забравяй, че работата е източник на доходи, нищо повече, дори и да ходиш в офис, ще е схеми, интриги и излишно напрежение. Ненужно.
Нас ни върнаха 3 дни в офиса, и е някакъв ад, ставам в 5 излизам в 6 , за да съм в 7- 7:15 . Отвартителна работа...Добре че е само 3 дни седмично.
Авторката, първо не прави пари, 2500лв не са кой знае какво за ИТ специалист, второ не осъзнава спокойствието и свободата с която разполага.
Съвета ми е, наблегнете в почивните дни да се разнообразявате. Илизайте вечер, макар и без таткото. С малко дете може да завържете контакти. Ползвай си отпуска, болничен всичко.
И не забравяй, че работата е източник на доходи, нищо повече, дори и да ходиш в офис, ще е схеми, интриги и излишно напрежение. Ненужно.
Въпросът е защо си се върнала в родния град, щом ти харесва София? Съвсем спокойно можеше да си останеш хоум - офис тук. Няма ли някакви споделени офис пространства в твоя град? Дори в Банско има такова. Там можеш да се запознаеш с хора и да си правите компания, докато работите. Потърси
Жена с 2 годишно дете да се оплаква от хоум офиса, ми е странно.
Нас ни върнаха 3 дни в офиса, и е някакъв ад, ставам в 5 излизам в 6 , за да съм в 7- 7:15 . Отвартителна работа...Добре че е само 3 дни седмично.
Авторката, първо не прави пари, 2500лв не са кой знае какво за ИТ специалист, второ не осъзнава спокойствието и свободата с която разполага.
Съвета ми е, наблегнете в почивните дни да се разнообразявате. Илизайте вечер, макар и без таткото. С малко дете може да завържете контакти. Ползвай си отпуска, болничен всичко.
И не забравяй, че работата е източник на доходи, нищо повече, дори и да ходиш в офис, ще е схеми, интриги и излишно напрежение. Ненужно.
Нас ни върнаха 3 дни в офиса, и е някакъв ад, ставам в 5 излизам в 6 , за да съм в 7- 7:15 . Отвартителна работа...Добре че е само 3 дни седмично.
Авторката, първо не прави пари, 2500лв не са кой знае какво за ИТ специалист, второ не осъзнава спокойствието и свободата с която разполага.
Съвета ми е, наблегнете в почивните дни да се разнообразявате. Илизайте вечер, макар и без таткото. С малко дете може да завържете контакти. Ползвай си отпуска, болничен всичко.
И не забравяй, че работата е източник на доходи, нищо повече, дори и да ходиш в офис, ще е схеми, интриги и излишно напрежение. Ненужно.
Кой каквото си няма - ако я чанчеха по 12 часа да нарежда стока в Кауфланд или да е касиерка щеше да реве за такава работа. Подкрепям на 100% поста ти. Никога не съм била хоум офис. Бачкам на смени, не особено приятна работа. Не се разбирам с никой от колегите, ако можех да мина на хоум офис с удоволствие бих го направила.
Благодат си е хоум офиса, истински.
Сутрин да не стваш да се блъскаш в трафик недоспал, вчер да не бързаш като луд да насмогнеш с ежедневните задължения...
4 години работих от вкъщи и нито ден не са ми липсвали колежки. Те половината са в критическата със шефката в това число, не искам да ги виждам извън задължителните срещи и оперативки.
Човек осъзнава какво има, когато го загуби, и съветвам авторката да не мрънка че не излиза от вкъщи, а да започне да излиза. За удоволатвие, не по задължение.
В страната в която живея, римоут позициите вече са лукс, много фирми връщат служителите си в офис. Едно положително нещо излезе от тази пандемия и то си отива.
Сутрин да не стваш да се блъскаш в трафик недоспал, вчер да не бързаш като луд да насмогнеш с ежедневните задължения...
4 години работих от вкъщи и нито ден не са ми липсвали колежки. Те половината са в критическата със шефката в това число, не искам да ги виждам извън задължителните срещи и оперативки.
Човек осъзнава какво има, когато го загуби, и съветвам авторката да не мрънка че не излиза от вкъщи, а да започне да излиза. За удоволатвие, не по задължение.
В страната в която живея, римоут позициите вече са лукс, много фирми връщат служителите си в офис. Едно положително нещо излезе от тази пандемия и то си отива.
Хелоу Дарлинг, уелкъм ту дъ клуб. И аз съм/бях в това положение - в момента действам да се преквалифицирам и да изляза от затвора на моята работа. И аз съм откъщи от 5 години, и ставах по пижама и включвах лаптопа, но това е едно бавно убийство - имам нужда от хора. Имам нужда да се показвам да си нося дрехите сред хората а не само по пижама. Това си като развод, още ме искат да им помагам - аз ти чеша гърба, ти ми чешеш гърба, моля те стой че сме заринати и тн. Не съм ги зарязала съвсем но измъкването ще е поетапно. Готова съм да страдам финансово ако трябва, но да променя моето поприще защото не ми се отразява добре на физиката и психиката. Успех. Между другото с една приятелка си гледахме хороскопите и на мен сатурналии ми минава точно през 10 дом и това е точно свързано с промени в работата и кариерата. Ако искаш направи си една транзитна карта да видиш дали и твоя Сатурн не е там.
Провери дали това ти е наталния Сатурн или транзитния Сатурн и ето тук обяснява какво значи транзит в първи дом.
https://jessicadavidson.co.uk/2017/04/17/saturn-transits-1st-house/
https://jessicadavidson.co.uk/2017/04/17/saturn-transits-1st-house/
Благодат си е хоум офиса, истински.
Сутрин да не стваш да се блъскаш в трафик недоспал, вчер да не бързаш като луд да насмогнеш с ежедневните задължения...
4 години работих от вкъщи и нито ден не са ми липсвали колежки. Те половината са в критическата със шефката в това число, не искам да ги виждам извън задължителните срещи и оперативки.
Човек осъзнава какво има, когато го загуби, и съветвам авторката да не мрънка че не излиза от вкъщи, а да започне да излиза. За удоволатвие, не по задължение.
В страната в която живея, римоут позициите вече са лукс, много фирми връщат служителите си в офис. Едно положително нещо излезе от тази пандемия и то си отива.
Сутрин да не стваш да се блъскаш в трафик недоспал, вчер да не бързаш като луд да насмогнеш с ежедневните задължения...
4 години работих от вкъщи и нито ден не са ми липсвали колежки. Те половината са в критическата със шефката в това число, не искам да ги виждам извън задължителните срещи и оперативки.
Човек осъзнава какво има, когато го загуби, и съветвам авторката да не мрънка че не излиза от вкъщи, а да започне да излиза. За удоволатвие, не по задължение.
В страната в която живея, римоут позициите вече са лукс, много фирми връщат служителите си в офис. Едно положително нещо излезе от тази пандемия и то си отива.
Младите хора (дори и аз преди години) също като авторката мислят, че работата е място за сформиране на приятелства, ама то не е. Като осъзнаеш, че трябва да отиваш да си свършваш работата и да се прибираш ще се почувстваш много по-добре.
Това са пълни глупости. Съвсем нормално е да се сприятелиш с хората, с които прекарваш по 9 часа на ден. Не да се правиш на темерут. Много по-лесно и приятно минава работният ден сред хора, с които си близък. Къде иначе да си намериш приятели? В тролея напът за вкъщи?
Не бъдете наивни.
Това са пълни глупости. Съвсем нормално е да се сприятелиш с хората, с които прекарваш по 9 часа на ден. Не да се правиш на темерут. Много по-лесно и приятно минава работният ден сред хора, с които си близък. Къде иначе да си намериш приятели? В тролея напът за вкъщи?
Не бъдете наивни.
Или когато дойде време за съкращаване на персонал. Като си млад си мислиш, че всичко дето хвърчи се яде докато не си строшиш главата.