Помощ, задушавам се на тази работа, не излизам от вкъщи.

Е хайде сега. Аз не съм млада, след два месеца ставам на петдесет, пък навсякъде, където съм работила съм си намирала приятни хора, с които ми е удоволствие да общувам. Дори с хора, с които съм работила преди повече от 25 години, още ми е приятно да се срещна и има какво да си кажем. Да, има и такива, пред които трябва да внимаваш какво говориш, но са по- малко от другите. Хората са различни, едни харесват хоум офиса, други едвам го изтърпяват, когато се налага. Едни обичат да живеят на село на тишина и спокойствие, други обичат да са в центъра на лудницата в големия град. Това, че една жена е майка на двегодишно дете, не означава, че трябва да мечтае да работи работа, която й позволява да поеме пълните грижи по него. Може да мечтае да има повече помощ с детето, за да работи, каквото й е на сърце. Аз съм имала много помощ, когато беше малка дъщеря ми и го оценявам. Като чета при авторката май няма много възможност за помощ, така, че е хубаво да се възползва от наличните опции. На 25 ти е времето да научиш нещо ново, да направиш някаква промяна (обмислено разбира се и може и не веднага, особено щом имаш и дете), аз тези дни съм на един конкурс за работа и видях голям зор със запомнянето на материала. На 49 не е като на 29 и определено е много по-трудно.

Съвсем нормално е да се създават приятни контакти на работното място. Аз от нито едно работно място не съм излязла с приятели тип до гроб, няма да изляза и сега. Но пък другата крайност с дърпането ми говори за проблеми при човека и тогава със сигурност няма да искам да правя опити за сближаване.

Petya_74, има ли как да се включиш в бизнеса на мъжа ти - хем ще му помагаш, хем ще сте заедно, вероятно така ще общуваш и с повече хора.

Приятелства на работното място, е много "хлъзгава" тема. По-скоро близки отношения, но много премерено, защото това може да се окаже "нож с две остриета".

Здравей, моя съвет е да си намериш приятни хобита и време за тях. 1 час четене на книга, или 2,3 пъти посещение на танци, уроци - във всеки малък град има такива места. Може да не ти хареса , но дай шанс на нещо лично за теб. Ако си човек, които обича динамичен живот с излизания - направи си график за всеки ден - оставяш детето в някои детски кът или вземи бавачка за 2 часа и отивай на танци, на уроци по рисуване, пеене, потърси какво има ( във всеки малък град има!! Просто няма много реклама и може би не знаеш) Ако искаш напиши в кои град си и може и от тук да получиш препоръки. Ако обичаш да си в природата - това много ще те зарежда , хармония, баланс, щастие, спокоиствие. Ти си жена - помисли за своята женска енергия. Щом имаш хубава заплата - промени интериора вкъщи , сега е есен - сложи свещи, тикви, нови завеси , възглавнички. Поглези мъжа си - оставете детето при баба или бавачка, идете на хотел, или вкъщи - свещи, вино, вкусна храна , музика , любов, филмчета. Направи си график на удоволствията според възможностите ти. Все ще се намери час два и 20/30 лева. Дори веднъж седмично ще ти е разнообразно, така и работата ти няма да е фокус. Щом ти носи добри пари - не го мисли, има хора дето и това си нямат. Дано съм ти помогнала. Но действай , иначе от едно безобидно безлично чувство може много да задълбаеш. Не ти трябват нови дрехи, а преживявания. Дори някъде в околностите може с детето да ходите на разходка, на сладкарница. В един момент и на мъжът ти ще му е по-хубаво да има интересна и щастлива жена у дома.

За мен е нормално човек да намери нормални контакти на работа. Тук малко се пише вечно за двете крайности - или приятели до гроб, или подлизурковци, дебнещи да ти намажат ските.

Нещата не са черно-бели. Срещала съм много добри приятели през годините. С моя колежка от 2016 работим заедно, с две години прекъсване. Вече сме в различни екипи, станахме много близки. И никога не е имало някакви напрежения за повишение и подобни. Обаче това е рядкост. Поддържам контакти с доста и бивши вече колеги, с които нищо чудно пак да работим някой ден. И не са ми най-най-близките като хора, с които съм израснала, но смея да кажа, че сме приятели. Просто за мен е лесно да поддържам контакти и да създавам приятелства. Ако приемем, че ние (със семейството) сме в центъра на една концентрична окръжност, нататък са най-близките приятели, после по-далечни и така до познати. За мен не е ок да си темерут. Всеки контакт е важен, просто различно важен. Като видя съседката да не може да си отвори вратата, защото е с торби и бебешката количка ще й помогна. Не, защото ми е най-близка приятелка, а защото така е редно. Със стар колега ще поговоря, ще сменим контакти, ако сме се загубили. Не разбирам защо трябва да сме темерути.

hechicera_  не всички хора са еднакви и не за всеки контактите са нещо лесно. Някои много се вживяват и приемат лично дреболии , други ги виждат като дреболии. Всеки може различни неща от друг и сме различни.

Да, така е, за това в работа често има комуникационни проблеми. Такъв е и проблемът в екипа ми в момента. Мениджърът е читав, но му е трудно да намери път към всеки индивидуално.

Наскоро имахме Lego Serious Play workshop и мисля, че повлия позитивно, но в екипа ми хората са силно интровертни и при някои избива на темерутщина.

С такива хора се работи трудно, защото аз не държа да сме приятели с всички, но дори ежедневните задачи може да куцат ако имаш комуникационен проблем с колегите си.

hechicera_ и защо се опитвате да ги превърнете в себеподобни? Защо не ги оставите да са самте себе си? Защо си мислите , че вие сте пример за подражание, а не те?

А къде написах, че се опитвам да ги превърна в себеподобни?
Написах, че ежедневните ни задачи страдат от липса на добра комуникация.

hechicera_  Самоизчеткването ти не ми звучи добре на мен спрециално. Аз се съмнявам , че недоразуменията в екипа ви са само заради "темерутите" . Така като те чета ми изглежда , че екипа ви се дели на вие, комуникатовните и разбиращите усилията на мениджъра и темерутите, некомуникатовните , зарди които проектите не вървят и спъват усилията на мениджра  ...
Така ми се вижда отстрани като чета.
Аз познавам некомуникативни хора, страшно добри . И те отварят на съседката вратата ако е натоварена с торби и т.н.

Те нека пак си отварят. Аз пак казвам, че не държа да съм приятел с всички. Ако имам късмет от екипа да ми стане някой по-близък, продължавам контакти с него и след като вече не сме в един екип/фирма. Работя доста време на това място и съм сменила 3 екипа за дълъг период от време, имам доста познати. Няма как да сме близки всички и това е нормално. За мен не е нормално липсата на комуникация да води до проблем в работата. Понеже нали там сме да сме професионалисти. И добрината няма много общо. В екип от акаунт мениджъри е от ключово значение да се комуникира добре. И когато това липсва, пак да си бъдат добри хора, обаче с мълчание и липса на диалог не става.

Не е зора да се изчеткам, аз не съм се омъжила за фирмата. Но искам работата да върви. Не да се правим, че не виждаме слона в стаята.

Аз прочетох твоите мнения и честно да си кажа - вероятно и аз не бих искала да приказвам с теб. Обвинения , сочене с пръст на виновници, тупане в гърдите, ние правите срещу тях, кривите ...
Вземете си медиатор. Някой неутрален и да не е назначен от пряк началник за да е независим. Може би , ако имате всички желание ,  и ако наистина работата стои над всичко за вас , ще се разберете един друг.

Хах, ами съжалявам, че ти е прозвучало като интроверти срещу екстроверти. Защото не е това проблема. Не е въпроса да си лепнем етикетите, но пак казвам, че без комуникация работата не върви. Като гледам аз нямам проблем с комуникацията, убий ме с камъни сега, че се тупам в гърдите. То не е при мен проблемът, че не комуникират с мен. Комуникират. Обаче не комуникираме добре на общо ниво и това води до проблеми с работата ни. И когато работата не е приоритет за всички, тогава ситуацията е още по-неприятна. Не всеки работи с желание, някои го правят през куп за грош. Това не вярвам да се случва само в 1 единствен екип в света, във всяка фирма има и не толкова мотивирани хора.

hechicera_ според мен помолете някое ниво нагоре да наеме медиатор .