Помощ, задушавам се на тази работа, не излизам от вкъщи.

Доколкото разбирам на вас ви липсва работната среда на живо. Ако запишете дистанционно обучение или смените работата с друга дистанционно, няма да промените нищо.
По-скоро вижте какви са възможностите са недистанционна работа във вашия град и тогава преценете каква за преквалификация ще ви свърши работа. Или в близък по-голям. Но на този етап, ако мъжът ви не взима болнични и не е на разположение за водене/прибиране на детето от ясла и разходки след това, възможностите ви ще са много ограничени.

П.П. Аз също работя от вкъщи, но съм в голям град и съм интроверт, затова ми е идеално.

Тъкмо щях да ти кажа, че много ИТ фирми върнаха служителите в офис за няколко дни седмично, но виждам, че не искаш да ходиш в офис.
Не разбирам реално какъв е въпросът ти. Не ти харесва да работиш от вкъщи, но не искаш да ходиш физически или да смениш града. Явно и със заплатата не искаш да правиш компромис.

Как си представяш идеалната за теб ситуация?

Здравей, темата е деликатна и всеки ще си я види през своята призма.

За мен на първо място е да обичаш това, което правиш. Изобщо ли не можеш да намериш нещо положително в работата си? Нещо, което да ти носи удовлетворение? Помисли, хвани се за плюсовете. Хвани се за това, че можеш да се развиеш и да станеш още по-добра. В IT сферата за мен има доста интересни работи... честно да ти кажа, ако имах логиката и ги разбирах нещата, със сигурност бих се занимава с киберсигурност и етично хакерство – супер интересно ми е, но уви.. с програмните езици съм супер на Вие и нямам мисленето.

Нека не забравяме, че някъде там винаги има някой, който мечтае за работата, която ние имаме и за възможността да се развива в дадената сфера.

Според мен ако не си постоянно в срещи и имаш своите свободни моменти в работата, не ти пречи през деня да си отмяташ и други задачи – да излизаш с детето на разходка, да си пазаруваш, да се поглезиш с време за теб.
Също така предвид работата, която имаш, преспокойно с един лаптоп, щом си от вкъщи, можеш да работиш от всяко едно кътче, стига да имаш добър интернет.

 Аз когато съм била дистанционно – съм пътувала и съм работила, хем сменяш обстановката, хем реагираш когато имат нужда от теб, а през останалото време правиш това, което е необходимо да се свърши.  Плюс ми е било, че много институции като цяло работят през седмицата, а в събота и неделя – не. Имало е случаи когато си оставям работа за уикенда, за да мога да ползвам някой от работните дни и да отметна други ангажименти.


Вземи си отпуска, ако имаш нужда да се освежиш. Еднообразието винаги съсипва.

Аз в такива ситуации си правя разбор - взимам химикалката и си отбелязвам всички плюсове и минуси, и което е повече - ясно е решението...

Всъщност имаш две обстоятелства извън работата, които ти пречат да вземеш решение - детето и съпругът.
Септември мина. Това дете не е ли записано на градина поне?
Този съпруг с този бизнес не изкарва ли достатъчно, че да можеш да отдъхнеш малко?
Имаш право на отпуск за гледане на дете все още.

Точно в сферата на киберисигурността съм, не е толкова интересно, колкото звучи отстрани или поне в моята фирма е така. Дори и да намеря нещо, което да ми е интересно в нея, пак няма да се чувствам добре само вкъщи. На 25 години съм и имам чувството, че живота ми ще си мине така межди 4 стени.
Не ми е интересно, другите се развиват, защото им е интересно и учат, аз учих изкарах 2 сертификата, но беше зуберене по задължение, за да стане, а не защото имах желание.

Бих сменила града, дори държавата, бих направила и компромис със заплатата, но мъжът ми  не желае да се мести и да изостави бизнеса си (работи там всеки ден, без него няма да се получи).

Не знам и аз какъв е въпросът ми, по-скоро имах нужда да споделя на някой и евентуално някой бил в подобна ситуация да ме мотивира, че има шанс за промяна.

Мъжът ми няма да ме спре ако реша да напусна, ще се оправим, но там е работата, че искам да работя и да се развивам просто не това, което правя сега. Усещам някаква тежест в гърдите и нямам желание за нищо. Възможностите в града ни за работа са много малко и по-скоро проблемът ми е ,че търся нещо с възможност за понататъчно развитие, а такива трудно се намират.

Да остава ми свободно време ,мога да тренирам, мога да отида да си напазарувам, но ми липсва социалния живот и контакта с хора.

Какво искаш да работиш? Какво ти е интересно? Как изглежда този "контакт с хора", който ти липсва, може би просто ти липсват приятели там където си? Звучи ми сякаш проблемите са два - не си харесваш работата и нямаш социален кръг там където живееш.

Аз също работя от вкъщи, но половинката също, така че си правим компания, имаме си хобита, социален кръг, ходим тук-там, не ни липсва контакт с хора и не се чувстваме самотни.

Ами мисли някакви други варианти. Шофираш ли? Близо ли сте до голям град?

Това лято колко време бяхте на почивка?

Струва ми се, че не е проблем работата, а липсата на контакт с хора. Съвсем с никого ли няма възможност да излизаш? Други майки?
Също ми се струва, ще имаш някакви други проблеми с близките и семейството ти. Какво значи мъжът ти те подкрепял да напуснеш? При липса на алтернатива за работа, това всъщност изобщо не е подкрепа.

Ковид беше 2020. Детето е на 2. Нещо не ми се връзват нещата. Колко време майчинство си имала въобще?
Сега видях, че ходи на ясла.
По принцип имаш право да поискаш промяна на работното време на 4 или 6 часа.

Така като чета.. проблемът не е в самата работа, някъде другаде е...

Наистина колко време имаше за почивка това лято, ходихте ли някъде?

Какво правиш през свободното си време.. като интроверт или екстроверт можеш да се определиш?

Имаш ли си социалните контакти - приятелки на твоята възраст, с които да излизаш?


Имам позната г-д на твоите години.. с 2 деца е и почти никъде не ходи, тя не работи към момента, но има доста социални контакти - съседките ѝ са супер готини, постоянно се събират като могат, веселят се.. половинката ѝ работи на няколко места, даже пътува.. И въпреки това има нужда и от друго разнообразие, затова  сега сме се разбрали даже да отидем някъде двете по женски - да пътуваме и ние, просто да е нещо ново.

Какво искаш да работиш? Какво ти е интересно? Как изглежда този "контакт с хора", който ти липсва, може би просто ти липсват приятели там където си? Звучи ми сякаш проблемите са два - не си харесваш работата и нямаш социален кръг там където живееш.

Да, това са проблемите.

Интересни за ми неща свързани с медицината или фармация, също работа с повече пътуване (обичам да шофирам) тип търговски представител, фитнесът и здравословното хранене също са ми интересни. Може би и психология също, но нищо свързано с техническите професии.

Относно излизанията, имаме приятели, но по-скоро семейни, негови основно, които са останали в града,
но той е на работа всеки божи ден без неделя от 18 до 22 и рядко имаме възможност да идем на вечеря с приятели дори, знаете със собствен бизнес и липса на персонал, понякога ти си най-прецакан от всички.

Подкрепя ме като ми казва ако реша да напусна или да имам някакъв собствен бизнес, че ще ме подкрепи финансово, доколкото може.

Детето е родено 2022 и бях майчинство година и половина, точно след майчинството някак ми дойде опреснителния шамар, че не знам какво правя с живота си и защо продължавам да работя в тази сфера, след като не ми носи грам удоволствие.

Наистина колко време имаше за почивка това лято, ходихте ли някъде?

Да, две седмици почивахме, ходихме на Гърция за 10 дни

Какво правиш през свободното си време.. като интроверт или екстроверт можеш да се определиш?

Обичам да тренирам ,но пак нямам с кой да ходя, ходя сама и слушам музика там, имам 5-6 истински приятелки от много години, но всички са в София или в друга държава, просто не съм от хората, които лесно се сприятеляват и изобщо правят първа крачка към друг човек, по-скоро в повечето ситуации съм интроверт пред непознати, пред хора, които познавам и съм спокойна с тях е съвсем друго.

Правилно ли разбирам, че ти си обгрижващият и действащ родител? Защото тогава проблемът не е и в социалните контакти. Оплаквания като твоите съм ги чувала само и единствено от жени в много конкретно разпределение на задълженията и няма особени признаци, че ти си първото изключение.

Не само, той много ми помага, особено през деня като има повече свободно време, всяка сутрин го води той.

Значи всяка вечер си сама с детето?
Аз имах такъв период, въпреки че децата ми бяха по-големи. И след това.... семейството се разпадна.
Преди това, едни от хубавите ни моменти бяха излизанията на площадката за игра заедно с бащата и децата привечер.
Седнете и говорете с този мъж за някакво по-нормално разпределение на свободното време заедно като семейство вечер и уикенда!!!