Егоистично ли е да искам да съм сама като родител

Е това си е нейно решение - детето ще е нейно. Детето после ще ходи по психолози, за дето майка му запълва липси с него. Тя самата го осъзнава това и точно за това е пусната темата.

Най-важното в случая е дали сама ще може да посрещне всички предизвикателства. Понеже бебето не е само да го родиш, после трябва и да се гледа, което никак не е лесно. Но това хора без деца трудно го разбират, просто защото не им се е случило още.

Абе то да не дава Господ, но се случва и в щастливи семейства единият родител да почине. Тогава даже е по-голям стрес, защото си разчитал на някого, обичал си и трябва да преживееш загубата и да започнеш отначало.
Познавам и така, и така хора. Някои се справят с децата, други и семейства, не могат. Никой не знае при него как ще е, докато не му се случи.
Може пък и да срещне подходящ мъж, след като има дете. Пък и на 37, за кога да го чака...
Не знам, в крайна сметка решението си е нейно, не съм в нейните обувки, че да я съдя. Има и много самотни жени си осиновяват, което де факто не виждам как е различно от това да имаш свое чрез инвитро.
Разбира се, ако има баща това дете, тоест не е инвитро, трябва да е включен в живота му на всяка цена.

Е, да, на 37 години няма много време за мотаене. Поне едно дете до 40 г., после ще е трудно.

Едно е по стечение на обстоятелствата да останеш самотен родител, друго е самосиндикално да решиш да си самотна майка. Пък и като я чета каква мъжемразка е точно липси ще запълва с детето. Тя без дете не може да хване някой, с дете пък съвсем.

Не си егоист. А и нямаш време. Действай и не се осланяй, или искай разрешение, или мнение от “обществото”. Ако чувстваш, че базирано на дългогодишния ти опит, така ще е най-добре за теб, пробвай. Най-лесно е да съдиш, без да си в позицията на другата страна, за това не обръщай внимание на масовото мнение. Виж постовете на Черна Страница, МамаРу и Soul Free, три много премерени потребителки, с които и тук съм съгласна. На едно дете му трябва поне един заинтересован, обичащ и отдаден възрастен в живота си, за да живее нормално. Най-важно е дали ти имаш времето, средствата и мотивацията, за да бъдеш този достоен родител. Но това зависи от солко обективна е собствената ти оценка, а не форумната.

Arielle, различно е, да, защото в единия случай е премислено решение, за което имаш поне минимална подготовка и психически, и финансово, а в другия увисваш и си на оцеляване.
От два реда не бързам да преценя човек. То ако беше така, психолозите щяха само онлайн да консултират.

Като я гледам как емоционално разсъждава баш "премислено" решение е

Аз не виждам нищо емоционално в решението й. Има негативен опит с мъжете и я е страх, че може да попадне пак на такъв. Не иска да има дете с човек с проблем с алкохола например, какъвто е бил бившият й приятел. Подготвена е финансово. Значи си дава реална сметка, че е отговорност и ще я носи сама.
Това е в пъти по-подготвен родител от мнозинството във форума. Пък и как да се подготвиш, като всяко дете и всеки родител е различен.С какво има да се подготвя, като то бременността те подготвя хормонално и всякак.
Значи пред нея реално има 3 избора - може да роди или осинови и да го гледа сама, можела е да роди от човека с алкохолна зависимост или може сега да чака подходящ. Да, ама е на 37. Даже и утре да се запознае със свестен мъж, една година, да е сигурна, една година бременна (и то в най-добрия случай) и хоп - 40 години. Ами ако не се запознае утре, а след 5 години... Ами ако човекът е свестен, обаче нямат тогава финанси, или трябва да се преместят, или друга пречка...
Така причини да не станеш родител много, рядко, да не кажа никога ситуацията е идеална. Докато чака, ще стане и на 45, на 50 и после вече и осиновяването не е опция.

Защото като роди и се окаже съвсем сама ще запее друга песен. Навивайте я още...
Много знае някой дали родителите й изобщо ще се навият на тази безумна идея или няма да й кажат да се спасява.

Не, не е. И това, че не искате да сте в грозното, като сигурно поне 60% от двойките, е похвално. Мисля, че ще бъдете добра майка, защото още отсега се вижда, че искате нормалност, а не проблемна среда за детето си. Много жалко е, сигурно е най-отвратителното нещо на света, едно дете да има двама родители, а те и двамата да не могат да му дадат нищо. Има много такива хора, аз също познавам доста, които не стават за родители и от двамата никой не поема отговорността реално, за щастливото и нормално детство на детето. И да, като се започне едно настройване на детето, майка ти е такава, а баща ти онакъв, като започнат да им избиват нервите от партньорските проблеми… страшно е. И аз го виждам. Хората се озлобяват много, когато връзките започнат да се сриват. Дори прекрасни хора не е истина в какво се превръщат, от болка. Децата отиват на кино. Щом имате пари - нямате проблем, ще купувате времето. Повечето мъже не могат, по-скоро не искат, защото не обичат нито жените, нито децата си. Българките/ почти всички/  нямат привилегията да са истински майки, никой не им го позволява, много малко са наистина мъжете, които осъзнават какво е семейството. Бих казала, че имате много по-големи шансове да предложите прекрасен живот на детето, от двойка. Обаче много зависи вие самата дали можете да обичате или не. Не е майтап работа отглеждането на дете, през много трудности се минава, парите не ги елиминират, просто не мислите за оцеляването, имате една трудност само по-малко, но всичко останало ще ви се случи; ще следите всичко, свързано с детето, ще ви боли когато падне и се удари, ще взимате решения, когато е болно, ще търпите нечовешко недоспиване, бебешки кризи, хранителни претенции, ще изграждате здраве, после интелект….

За вас идеята може да е безумна, но всеки си гледа от своята камбанария. За мен ако имаш финансова възможност, това е половината битка. Изобщо не зависиш от родителите си.  Може да си наемеш детегледачка да помага, може да си останеш вкъщи по-дълго с детето, може да го пратиш в частна ясла и градина, всичко може.
Обратното-стресът от безпаричие е по-опасен даже и в сплотени семейства. Води до спорове, ранно връщане на работа, изнервени родители и дете, което се люшка от държавни институции към баби и дядовци. Реално далеч не е оптималното за едно дете.

Интересна тенденция има във форума. Жените в кофти отношения се съветват да си вземат детето и да бягат с 200 от мъжа си, когато той си хвърлил чорапите на пода и не й е донесъл букет с цветя... но сега излиза егоистично, ако жената е решила да избегне драмите и да си роди и гледа детето сама...

С малката разлика, че следващият по дифолт в нейното съзнание ще я дразни.
Това е манталитет на стара мома. Сори. Толкова с един мъ да не можеш да намериш общ език. Какво да кажат хората с бракове от по 50 години.

Като се изключи дребнавия пример, останалото е съвсем логично.
За да лишиш детето от баща, трябва да има основателна причина. "Всички мъже са..." показва лош подбор, неумение за преценка... Ако все избираш лоши патньори, проблемът е в теб. Не лекувай проблемите си с дете, не му причинявай такава родителка, то няма вина. Отделно, че няма как всички мъже да бъдат някакви, както и всички жени не сме някакви. А"не искам да деля детето си" е много болна причина.