Егоистично ли е да искам да съм сама като родител

  • 6 017
  • 174
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6
Говорим за лошо отношение което не толерирам дълго време. Сега няма да пиша списък с неща които не тъпя но наистина има жени търпящи какво ли не с години аз просто не съм такава. Имах дълга връзка години назад във времето -6 години като 3 бяха много лоши ( човека пиеше и имаше проблеми, крадеше пари от мен) но сега от опит знам как да си отварям очите за такива неща  от рано а и едно е да си на 20 с опцията да си чакаш нещата да се подобрят друго е да си на 35+ малко е наивно да си със същия подход и да си губиш времето

Да те подразни някой за мен означава, че е нещо еднократно и общо взето търпимо. Ако става дума за продължително лошо отношение, да, съгласна съм да се прекрати връзката. Обаче така написано звучи сякаш някой веднъж е казал или направил нещо, което не ти е харесало, и ти веднага си го отпратила.
Позволявам си да пиша на "ти", тъй като сме на една възраст.

# 16
  • Мнения: 36 008
Принципно родителството си е запълване на потребност. На родителите, не на детето.... Та, дали да бъдеш самотен родител, си е лично твое решение. Не знам дори защо е пусната темата...?
Ако имаш родители и/или брат, сестра да помагат, тогава може и да се получи. Ако си сама, ще е много, много трудно.
А детето ще живее всякак. Има много деца с разведени родители или от донор, не е нещо нечувано. За мен лично самото отлеждане чисто времево, финансово и от към ангажираност е непосилно, особено ако си на трудов договор. Ако имаш достатъчно пари, за да не работиш и да наемеш гледачка евентуално, тогава ще е по-добре.

# 17
  • Мнения: 9 315
Това, че не искаш да делиш детето си ми звучи абсолютно психопатски. Детето не ти принадлежи, ти имаш само задължението да го отгледаш и никакви права. Но подозирам, че си толкова крива, че не си намерила мъж да те търпи, а искаш дете, което е нормално и човешко. Тогава може би ти е вариант донор. Инвитро не знам защо го споменаваш. Имаш репродуктивни проблеми ли?

# 18
  • Мнения: 6 459
Това, че не искаш да делиш детето си ми звучи абсолютно психопатски. Детето не ти принадлежи
+1

# 19
  • Мнения: 3 181
Още един глас за психопатския привкус на темата. Ако беше пусната така - " Здравейте, на Х години съм, от много време съм сама, не мога да срещна любовта, от която да имам дете, което много силно желая и се замислям за инвитро..." Бих казала голямо ДА. Обаче в смисъла на така пусната тема-не искам да го деля, всички ме дразнят и за най-малкото казвам край..... Голям червен флаг. Много червен.....
 Интересно ми е, детето когато попита, а то ще попита, защо няма баща. Какво ще му отговориш?

# 20
  • Мнения: 52 574
Решението си е твое. И да, може би е егоистично, но всеки има право да е егоист, а и тези с деца с бащи пак са ги искали, та е спорно кое е егоизъм и кое не. От друга страна нямаш много време, а така все пак ще имаш дете. Няма да му е лесно, ама и няма да е първото дете на самотна майка. И ако финансово си добре може би ще расте по-добре и от деца с баща. Но все пак сама да го гледаш е риск. Може да се разболееш, може да катастрофираш, може да ти се наложи нещо, което е несъвместимо с детето и тогава какво? Да не говорим и че характерът ти е леко съмнителен, ако утре детето те дразни?  Но ако все пак имаш млади майка и баща, които да те подкрепят, или сестра, която те подкрепя, може би е оправдано. Но ако си сама като кукувица става рисковано.

# 21
  • Мнения: 18 316
Искаш да си майка и да се грижиш или искаш да натриеш носа на мръсните пишконосци? Ако е първото, не е егоистично, но ми се струва, че е второто, което пък значи, че си егоист от типа, който не става за родител.
Знам, че темата е пързалка, но все пак...

# 22
  • Мнения: 480
Не никак даже ,давай смело напред! Няма смисъл да имаш някой ,който щти натяква после ,че го използваш за банкомат,а ти си стоиш две години вкъщи по майчинство и когато детето е болно,когато трябва да се води някъде,все майката отлита

# 23
  • София
  • Мнения: 35 629
Искаш да си майка и да се грижиш или искаш да натриеш носа на мръсните пишконосци? Ако е първото, не е егоистично, но ми се струва, че е второто, което пък значи, че си егоист от типа, който не става за родител.
Знам, че темата е пързалка, но все пак...
В първи пост няма и намек за грижа към евентуалното дете. През цялото време е "АЗ искам, АЗ предпочитам, АЗ имам/нямам нужда... " Няма абсолютно никаква мисъл за някакви детски нужди. Не знам за какво въобще иска дете.

# 24
  • Мнения: 10 749
Имам точно три близки познати, които избраха да имат дете без да е резултат от партньорски отношения с мъж. Едната осинови дете, другата на случаен принцип избра партньор за целта, третата - чрез донорски материал.
И трите са добри родители, по мое мнение една идея по-фиксирани върху децата. Но това се случва и в двойки, ако отношнията с бащата не са удовлетворяващи.

Добре е, че имаш финансова сигурност, защото е важно. И второто нещо - хубаво е, ако имаш някой близък, на когото може да разчиташ от време на време. Просто се налага - човек се разболява, налага му се да влезе в болница, да отиде командировка и т.н., та някоя баба или дядо, ще е супер да удрят по едно рамо.

# 25
  • Мнения: 12 071
А по-добре ли е да беше останала с онзи, дето пие и я краде, да си направят бебче, за да скрепят кофти връзката си и после да се чуди какво да прави с мъж пияница и бебе на ръце. Идеалният вариант е детето да си има баща и майка и да живеят всички щастливи. Обаче огледайте се около вас колко такива двойки има, защото около мен всички са разделени с деца и ги подмятат насам натам като някакъв багаж... Та, има случаи, в които е по-добре да няма мъж, отколото мъж и вечни скандали. Отделно да имаш дете е супер егоистичен човешки порив. Кой има деца, че да ги завещае на света и да му продължат рода? Ама чисто идеалистично, без грам нужда да си майка или баща, защото това се очаква от тебе или ти тиктакат хормоните? Риторичен ми е въпроса. Да си сам родител е също толкова егоистично, колкото двама 60-70 годишини да си имат бебе... така че давай смело, авторке!

# 26
  • София
  • Мнения: 35 629
Скрит текст:
А по-добре ли е да беше останала с онзи, дето пие и я краде, да си направят бебче, за да скрепят кофти връзката си и после да се чуди какво да прави с мъж пияница и бебе на ръце. Идеалният вариант е детето да си има баща и майка и да живеят всички щастливи. Обаче огледайте се около вас колко такива двойки има, защото около мен всички са разделени с деца и ги подмятат насам натам като някакъв багаж... Та, има случаи, в които е по-добре да няма мъж, отколото мъж и вечни скандали. Отделно да имаш дете е супер егоистичен човешки порив. Кой има деца, че да ги завещае на света и да му продължат рода? Ама чисто идеалистично, без грам нужда да си майка или баща, защото това се очаква от тебе или ти тиктакат хормоните? Риторичен ми е въпроса.
Да си сам родител е също толкова егоистично, колкото двама 60-70 годишини да си имат бебе...
Скрит текст:
така че давай смело, авторке!
В общи линии да. Говоря конкретно при сценария от тази тема. Иначе съм с пет ръце когато бащата е вреден за детето, да не присъства в живота му. Но когато е вреден. А така, предварително...

# 27
  • Мнения: 18 316
Аз съм с всички крайници дете да се създава и гледа с любов и грижа, независимо има ли баща, донор и пр. Работата е там, че абсолютно нищо в изложението на героинята-наборка не ми говори за любов и грижа. Звучи ми малко като онези заклети ергени-коцкари, които около 40 се сещат, че им е нужен наследник на продънения диван и апартамента от баба, но нямат емоционален и интелектуален капацитет да разберат за какво иде реч.

# 28
  • Мнения: 17 557
На 37 години една жена няма за кога повече да чака и да отлага. Да си сам родител не е лесно, особено докато детето е малко. Колкото по-самостоятелно става с годините, толкова по-лесно ще ти става и на теб. Но си е дългосрочен ангажимент и понякога наистина ще ти липсва мъжката подкрепа в родителстването.
Да искаш да имаш дете винаги си е егоистично, защото задоволяваш собствените си желания и нужди, както и тези на партньора си, когато има такъв.

# 29
  • ☀️София / London🌂
  • Мнения: 3 524
Егоист си.
Това дете ще го делиш, никога няма да е само и единствено твое. То няма да е предмет, който притежаваш!
Семейството ти, ако наистина е хубаво както го описваш, ще иска да участва активно,
на по-къден етап ще го делиш с приятелите му, със неговите си занимания и интереси.
Звучиш като човек, който си търси в кого да се вкопчи за да обича и да бъде обичан.
Това не е здравословна среда и ще даде отражение върху психиката и въобще всичко в едно дете

Общи условия

Активация на акаунт