Виж сега, нормално егоистичните тийнове си изключват телефона, не майка им от тях.
- Публикувана: 9 окт. 2024, 07:02 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2024, 20:08 ч.
В плен на детето си
Не да го изключи, да го заключи, за да не рови детето.
Ами право е детето да се притеснява. Написали сте с упрек, че баба му и дядо му седят на страна. Явно очаквате те да го поемат, а вие да се отдадете на създаване на ново семейство и дете. Дали за първото ви дете ще има място в него? Историята познава не малко деца, оставени на отглеждане при баба и дядо, за да не пречат на новата любов на майката.
Типично драматичен тийн. Ако аз се бях развела, когато дъщеря ми беше на 11, вероятно щеше да има същата драма. Просто тя си е такава, яко егоизъм и драматизъм.
Но!
Това въобще не означава че бих й се обяснявала чак пък толкова.
Слагаш граници, не вдигаш, заключи си хубаво телефона!!!
Но!
Това въобще не означава че бих й се обяснявала чак пък толкова.
Слагаш граници, не вдигаш, заключи си хубаво телефона!!!
Горкото дете, то живее в някакъв ужас от тревожност.
Няма да се справиш сама, идете с детето при специалист. Това е абсолютно ненормално. И ми прави впечатление, че имаш някаква тенденция да говориш за себе си в трето число, с детето така ли говориш? Мама те обича, мама прави всичко за теб?
Цитат
изрод съм била
Отношението с детето като с равен не предполага използването на обиди и от двете страни. А и ми е малко странно дете на 11 да използва такива думи към майка си. Някъде има голям проблем и той категорично не е в детето.
Много му се връзваш на приказките. И аз бих препоръчала да ходи на психолог. Редовно, веднъж седмично примерно. Вижте в училище дали може или на частно.
Голяма грешка е да си съобразяваш графика с детето. Аз го правех с години, после се оказа че детето може и да се намести по моя график.
Другата грешка е, че много му се обясняваш.
Голяма грешка е да си съобразяваш графика с детето. Аз го правех с години, после се оказа че детето може и да се намести по моя график.
Другата грешка е, че много му се обясняваш.
Аз съм била в ролята на детето. Само че може би бях на 14 г. Нашите вече бяха разведени от няколко години и това беше първият приятел на майка ми. Не го харесвах, не ми харесваше, че ни "зарязва" с брат ми на баща ни, за да се вижда с него. Не ми харесваше, че ни мъкне с тях като ходеха в неговото село. Общо взето нищо не ми харесваше. 
Реално за самия човек нищо лошо не мога да кажа, нито се е държал лошо с нас, нито нищо. Той нямаше деца, знаех, че искат и опитват. Бях бясна, не исках да имам брат или сестра с такава голяма разлика. Може би и това, че бях в пубертета допринесе за ситуацията. Нещата се поуспокоиха чак като майка ми вече беше в напреднала бременност. Към днешната дата вторият ми брат е почти на 17 г. В добри отношения сме, никога не съм ги деляла и полудявам като някой използва думата "полубрат". Аз нямам "полубрат", имам двама братя.
Та и на детето не му е лесно със сигурност. Хич не съм била разглезена аз, но всички хормони, промени, нови хора в живота- трудно ми беше много, но се уталожиха нещата и лека по-лека всичко се нареди. Мога да посъветвам за повече търпение.
Реално за самия човек нищо лошо не мога да кажа, нито се е държал лошо с нас, нито нищо. Той нямаше деца, знаех, че искат и опитват. Бях бясна, не исках да имам брат или сестра с такава голяма разлика. Може би и това, че бях в пубертета допринесе за ситуацията. Нещата се поуспокоиха чак като майка ми вече беше в напреднала бременност. Към днешната дата вторият ми брат е почти на 17 г. В добри отношения сме, никога не съм ги деляла и полудявам като някой използва думата "полубрат". Аз нямам "полубрат", имам двама братя. Та и на детето не му е лесно със сигурност. Хич не съм била разглезена аз, но всички хормони, промени, нови хора в живота- трудно ми беше много, но се уталожиха нещата и лека по-лека всичко се нареди. Мога да посъветвам за повече търпение.
Скрит текст: Не е с упрек. Не се месят в нашите разговори. При тях се върнах по тяхно настояване, за да може детето да е в позната среда и да приеме нещата по-спокойно. Не очаквам да го поемат и аз да го зарежа,за да създавам ново семейство. Той е изцяло моя отговорност и на моя издръжка. Всички деца имат егоизъм и драматизъм,моят също не е изключение. Затова му обяснявам,мирно и спокойно,за да не си съчинява небивалици. Но кажа ли рязко нещо,се започват обиди,изрод съм била,не съм го обичала,искала съм да се махне от живота ми… А нищо от това не е вярно. Винаги съм била до него,работа съм отказвала,защото не ми се е вписвала в неговият график. Отгледала съм го сама,нямало е баба и дядо да помагат и вероятно и това е част от напрежението. Не е свикнал да остава с други.
Дори с баща си не е седял за повече от час макс два и то пак с позвънявания кога си идвам.Ами право е детето да се притеснява. Написали сте с упрек, че баба му и дядо му седят на страна. Явно очаквате те да го поемат, а вие да се отдадете на създаване на ново семейство и дете. Дали за първото ви дете ще има място в него? Историята познава не малко деца, оставени на отглеждане при баба и дядо, за да не пречат на новата любов на майката.
Типично драматичен тийн. Ако аз се бях развела, когато дъщеря ми беше на 11, вероятно щеше да има същата драма. Просто тя си е такава, яко егоизъм и драматизъм.
Но!
Това въобще не означава че бих й се обяснявала чак пък толкова.
Слагаш граници, не вдигаш, заключи си хубаво телефона!!!
Но!
Това въобще не означава че бих й се обяснявала чак пък толкова.
Слагаш граници, не вдигаш, заключи си хубаво телефона!!!
Явно отдавна се тревожи, че ще го изоставиш, най-добре се посъветвай с психолог.
Няма да се справиш сама, идете с детето при специалист. Това е абсолютно ненормално. И ми прави впечатление, че имаш някаква тенденция да говориш за себе си в трето число, с детето така ли говориш? Мама те обича, мама прави всичко за теб?
Коментирам първите няколко коментара,че и гледам с по 20-30 лайка... Вие кво очаквате, на 11 да вярват в щъркела или че намират бебетата в зелките? Явно нямате деца около тази възраст или вече сте забравили, и по добре не ги слушайте какво си говорят помежду си дори и момичета, че ще получите сериозни сътресения на психиката.
Очевидно има проблем това дете с ревността, промяната, новия човек в семейството и вероятно ново дете. За това принципно е хубаво разликата да е по малка, но в случая разбирам обстоятелствата. Достатъчно голямо е детето да разбира, с нормални обяснения като за възрастен би трябвало да го приеме с времето. Ако не може или авторката не може да се справи добре е да се потърси психолог, но за мен не е нещо толкова сериозно и би трябвало да отшуми.
Очевидно има проблем това дете с ревността, промяната, новия човек в семейството и вероятно ново дете. За това принципно е хубаво разликата да е по малка, но в случая разбирам обстоятелствата. Достатъчно голямо е детето да разбира, с нормални обяснения като за възрастен би трябвало да го приеме с времето. Ако не може или авторката не може да се справи добре е да се потърси психолог, но за мен не е нещо толкова сериозно и би трябвало да отшуми.
Ами право е детето да се притеснява. Написали сте с упрек, че баба му и дядо му седят на страна. Явно очаквате те да го поемат, а вие да се отдадете на създаване на ново семейство и дете. Дали за първото ви дете ще има място в него? Историята познава не малко деца, оставени на отглеждане при баба и дядо, за да не пречат на новата любов на майката.
Типично драматичен тийн. Ако аз се бях развела, когато дъщеря ми беше на 11, вероятно щеше да има същата драма. Просто тя си е такава, яко егоизъм и драматизъм.
Но!
Това въобще не означава че бих й се обяснявала чак пък толкова.
Слагаш граници, не вдигаш, заключи си хубаво телефона!!!
Но!
Това въобще не означава че бих й се обяснявала чак пък толкова.
Слагаш граници, не вдигаш, заключи си хубаво телефона!!!
Как тогава е в позната среда, след като си го отгледала сама, без баба и дядо, и не е свикнал да остава с други? Фактор ли е въобще средата при баба и дядо, ако на практика не е бил в тази среда?
Пак казвам - това е част от израстването. И моите деца бяха така в тази възраст. Само след няколко години всичко се намести и станаха много по-самостоятелни.
Не позволявайте всичко да се върти около детето, особено вашите решения за местожителство, работа и връзки. Трябва да има "странично съобразяване", но да не е Центъра на Вселената!
Не позволявайте всичко да се върти около детето, особено вашите решения за местожителство, работа и връзки. Трябва да има "странично съобразяване", но да не е Центъра на Вселената!
Момче на 11 год. не е тийнейджър. Малко дете е. И е право да се тревожи, чувства се излишен.
Майка му планира да си създава ново семейство, с ново дете. Няма как детето й да не се чувства гадно, но пък то може и да намери начин да не участва в това ново семейство 😉.
Съжалявам, но дори наименованието на темата ми звучи, че детето й пречи, а възрастните родители също са схванали това.
Майка му планира да си създава ново семейство, с ново дете. Няма как детето й да не се чувства гадно, но пък то може и да намери начин да не участва в това ново семейство 😉.
Съжалявам, но дори наименованието на темата ми звучи, че детето й пречи, а възрастните родители също са схванали това.