💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 след "Друг човек" и "Ако обичаш силно" /Тема 40/

Близка моя приятелка е дете индиго т.е. има дарба. Разказвала ми е доста неща и й вярвам напълно.

Бях на 55 години, когато ми се наложи да дам кръв за спасението на мой колега. Баща ми беше починал отдавна. Той си отиде рано, на 57 години. Колегата беше в много тежко състояние и се нуждаеше от много кръв. Неговата съпруга ме помоли да помогна. Съгласих се и на другата сутрин отидох във Военна болница, където той лежеше и там трябваше да дам кръв. След като приключи процедурата, аз бързах да отида на работа. Тя обаче много настоятелно ме молеше да ме заведе в кафенето на болницата, за да ме почерпи от благодарност. Много настояваше и аз накрая се съгласих, макар, че бързах. До този момент аз се чувствах прекрасно, понеже много пъти съм била краводарител. Когато седнахме в кафето тя ми купи кафе и кока кола. Седнахме на една масичка. Аз бях с гръб към бара. Зад мен имаше опашка. Забелязах, че последна, точно зад мен чакаше една лекарка със слушалка и бяла престилка. В това време се приближи една млада медицинска сестра и попита дали може да седне при нас. Разбира че се съгласих. Първото, което ми се пиеше в момента беше колата. Изпитвах жажда. Отпих и поставих обратно чашата. Посегнах към кафето и в това време усетих, че краката ми започнаха да изстиват. Цялата кръв започна да се дръпва. Прилоша ми и инстинктивно се хванах за стола. Сестрата тъкмо беше отпила от кафето си и се втренчи в мен. Попита ме: "Добре ли сте?", при което аз успях с усмивка да ѝ отговоря: "Мисля, че не съм добре" и повече не си спомням. Залитнала съм назад със стола, добре, че е била онази лекарка да ме прихване. Иначе съм щяла да си ударя главата. Изведнъж аз се виждам на едно разстояние от пода. Около мен нямаше абсолютно нищо, само безвъздушно пространство. А на около десетина метра пред мен се появи баща ми и още едни непознат за мен човек. Двамата бяха обърнати един към друг с профилите си към мен. Непознатият човек започна телепатичен разговор с баща ми. Той реално не говореше, аз само чувах неговите мисли. Говореше на някакъв много странен език, какъвто до този момент не бях чувала. Много мелодичен, напавен и красив. Изпитвах невероятно щастие. Душата ми се качи в гърлото от радост. Нищо не разбрах от това, което той каза. В този момент аз си помислих и си казах на ум, че нищо не разбирам. Непознатата фигура, без да се обръща, все едно чу моите мисли и отново повтори от началото до край всичко. След което двамата с татко изчезнаха. В това време се събуждам и се намирам на пода в кафето. Над мен се бяха събрали хора и ме гледаха. Лекарката, която видах в началото, беше клекнала до мен и ми държеше ръката и мереше пулса. Когато ме видя, че съм си отворила очите тя почти викайки ми каза: "Ей, момиче, изкара ми акъла. Нямаше нито пулс, нито сърдечен ритъм". И започна нервно да пита, кога ще дойде дежурният лекар. Много скоро и той се появи. Когато ми измери кръвното чух само че каза  40/20. Изминаха няколко месеца след тази случка и аз гледах телевизия. Предаване на National Geographic, в което трябваше да се посети един манастир близо до Йеросалим, където единствено все още се говори на езикът, на който е говорил Христос - арамейски език. Този манастир е православен. Когато управителят на манастира заговори на журналиста, аз изведнъж онемях. Чух същият език, на който говореше онзи непознат човек на баща ми. Не можех да повярвам на ушите си. И до сега си мисля, дали тогава татко не е дошъл да си ме прибере, но го върнаха. Явно още не ми е било времето.
Това е само един от последвалите случаи, в които татко ми е помагал. Но сега ще стане много дълго и ненужно да ви споделям. Затова аз  знам за себе си, че той е до мен и винаги ми помага.