НАБОР 2004 - студенти - четвърта тема

Чакайте сега, ако ще си ги мерим - да си кажа и аз. На моята и свършват в средата на септември с последната част на физикум-а. А наскоро прати документи да я допуснат до него.

Eeee, mtz, как септември, че те кога почват следващата година, на другия ден?
Не ги ли оставят да почиват малко тия деца?

Честно да ти кажа, не помня точно, но в СУ за право момиче като че ли беше 21 и нещо мин. бал. Миналата година беше доста по-висок.  В УНСС е по-нисък бала.
Моята не е съжалила за избора си, но си е тежка специалност и иска много, много четене.

Сесията още не е започнала, има си колоквиуми и курсови работи, които никой не знае за какво са, не ги освобождават с тях от изпит, не знам дали имат някаква тежест и на самите изпити. Единствено по Римско право миналата година си спомням, че асистентът не допускал да изпит ако имаш 2 на колоквиумите.   Сесията свършва на 4 юли.

Скиорче , Не знам дали за всички специалности в УНСС е така,но в логистика имат предварителни изпити. Имат и много проекти , по които да работят и да им дават шанс от натрупани точки и контролни да освободят изпити. Моят син предпочита да се напъне през семестъра, и да приключи по-рано. Иначе редовната сесия започва май в края на май, началото на юни. Току-що се обади, излязла му е оценката и от Корпоративни финанси и приключва успешно 4ти семестър.
    Понеже аз повдигнах, не се меря с никой, камо ли УНСС с престижните университети на другите. Просто споделям. Още повече, че и аз, /както и вие за вашите деца/ , знам моето с каква отдаденост учи, защото му е адски интересно.  И не му е важно просто да мине изпит, нали за УНСС говорим, а наистина да е подплатен със знания . Едновременно с това, той вече прави  кариера в сферата на логистиката.
    Желая успех на предстоящата сесия на всички, независимо къде и какво учат. Щом полагат усилия,заслужават да са възнаградени за тях.

Ама какво му е на УНСС ...Той си е супер. Девойката от тукашните него си предпочиташе. На него направлението си му е икономика.
Пък най-важното е детето да си харесва специалността. Успех на момчето, Марулетче.

Марулетке, щом си е неговото, значи е супер. А какво по-хубаво от това да можеш и през семестъра да се дакажеш и да ти е по-лесно сесията.

Аа, за мен нищо му няма.
    Успех на децата!Да вземат всички изпити и да имат спокойно лято/ваканция.
   На моята приятелка синът учи архитектура в Аахен, май, ще си дойде август за два дни за сватба на доведената си сестра, ако успее.Виждам го как учи. Аз се възхищавам на всички, които се осмелиха да учат в чужбина !

И аз им се възхищавам на студентите в чужбина. Щеше ми се поне малкото да се пробва навън и то най-вече заради академичната общност и атмосфера, интересното и различно преподаване, преподавателите, които не спират да се учат и са в крак с новостите в науката и т.н…другите плюсове в чисто житейски план няма да ги изброявам.
Ама ей на - медицина в БГ иска и това е. И от време на време ми казва: “Усещам, че май се опитваш да ме разубеждаваш, а”? Та вече си мълча. Най-много щеше да й пасне НАТФИЗ😉 - страшна актриса е.

Дъщеря ми има двама колеги, които са учили в чужбина и са се върнали в Бг. Признаха им 1-2 изпита миналата година, иначе започват пак от първи курс. Нямам представа какви са причините за връщането.

Здравейте!
Отдавна не съм писала, но чета с интерес.
Успех на децата, които тепърва ще имат сесия!
Наборката приключи отдавна сесията. Вече е във Виена за едно обучение, за което кандидатства и отиде с огромно желание. Дано всичко и върви там, да е доволна ( засега много, но са минали едва три дни) и да се  върне жива и здрава.

Валка, твоето момиче е огИн! Всичко ще е наред!
    Скиорче, и аз исках да отидат в чужбина, да се опитат.Да видят какво е навън.Ми не щат.Голямата даже се върна в нашия град с мъжа си, а работеха на хубави места с добри пари.Но не може в София, не е за тях.Сега си купиха къща в едно близко село, просто я виждам, че е добре и спокойна.
    Малкият засега си идва всяка седмица, не стои в София през уикендите, много рядко. Но снощи си говорихме,че би искал вече да смени работата, да се качи нагоре, в друга фирма да опита.Но след един-два семестъра. И моят мъж все ме бъзика -ти ги пращаш в чужбина, те идват на втория етаж на къщата.А щерката я бяха приели дори.

Марулета, на село или в чужбина, най-важното е те да са добре и щастливи. Особено и като намерят човека до/за себе си.

Чести 24 май! Преди 2 години тук поствахме снимки на абитуриентите ни, помня, че беше предимно слънчево, само следобедът малко прекапа, но това беше. Хубави спомени!
Аз мисля, че на село си е най-добре, ако си близо до града, а и до близките си и имаш работа, е чудесен вариант да си хем сред природата, хем в модерния свят.
В чужбина си е гърч, борба за условия (в това число квартирни неволи ), далеч от близките.  Тази представа за университети тип Оксфорд сред зеленина и аристократични библиотеки е повече романтична, отколкото реалистична.  А така или иначе мисля, че (повечето и се надявам ) ще се върнат тук и тук ще работят . Трупане на опит е, но не малка част от него е стрес. От момичето на Валенцето виждаме, че много добре може да се съчетава учене в България и стажове/обмени по света.

Честит празник, момичета!
Аз си пожелавам, да сме живи и здрави и да мога да гледам внуците си как завършват първи клас на 24.май тук, да знаят какво празнуваме днес и да ме разбират, когато им говоря!
Моят младеж тази година също се бори с търсене на квартира. За сега без успех. Той се шегува, че на есен все ще има къде да спи 4 месеца, докато намери нещо и е chill, аз обаче не мога да се похваля със същото. 😅 Мисля, че за две години, откакто е там, уморих повече нервни клетки, отколкото за всички 12 години в МОН.
Той е доволен от пътя, по който е поел, въпреки че често му е трудно. В началото беше адаптацията, после притесненията дали ще покрие изискването за покрити кредити, за да запише втори курс, сега квартирни терзания, битовизми всеки ден.. Най-кошмарно ми беше едно негово падане с колелото в един дъжд, там нали рядко вали...😂 Беше си пукнал веждата и смъкнал кожата на половината лице, но с тамошни мазила и едно наше прахче се оправи за по-малко от месец. Дори белези не останаха. Мен ако пита някой, ако имам второ дете, не бих го пуснала навън. Ама никой не ме пита, а и нямам второ дете. 😂
Ако някой пита него, ще замине отново. Горд е със себе си, че се е научил "да се справя с живота, в директна битка". 😆
До скоро (до началото на втората година) той беше с нагласата, че със сигурност ще се върне. Сега вече не е много убеден, казва че и там се чувства добре, спокоен, вижда възможности и ако успее да намери някаква реализация, би се пробвал.. Мисля, че много се разочарова от политиката в България и българите, като цяло напоследък.
За тази година му остава да приключи последния квартил и поредните изпити. Живот и здраве, около 10 юли ще се прибере за около месец и половина.

Честит празник, момичета! Да бъде слово и вдъхновение!