Паническо разстройство - 63

  • 23 733
  • 765
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 54
Здравейте!След тежки събития в моя живот отключих депресия и все гледах да се справям сама и да изляза от дупката.Накрая не издържах да се боря сама и на 04.01 бях на психиатър.Лекарката ме изслуша много внимателно и ми изписа 1/2 есобел сутрин и на обяд и по 1 т. флуанксол.Още с първия прием се чувствам много сънлива,постоянно се прозявам,а в същото време не мога да спя по цяла нощ и се мятам като риба на сухо направо е кошмар.Преди това нямах проблеми със съня.Отделно не ме свърта и не мога да стоя на едно място.Започнах да повръщам и зрението ми е замъглено.Когато попитах лекарката ми каза,че страничните ефекти ще отминат до 3 дни,а след 2 седмици ще се чувствам много по-добре.Не знам как ще издържа ако страничните ефекти продължат прекалено дълго.Някакви мнения?

# 676
  • Мнения: 7 038
Споделям, че е трудно в началото. Аз бях зле близо месец, с друг антидепресант. Постоянно умора, спеше ми се много. Но и имаш включен клонарекс в преходния период за туширане на страничните ефекти.
Изчакайте и дръжте връзка с лекарката.

# 677
  • софия
  • Мнения: 245
Защо когато се разболее човек от вирус или грип,се обострят състоянието на ПР.?

# 678
  • Мнения: 1 692
Просто е - със спадането на имунитета, спада и енергийния разход. Вегетативната нервна система започва по-сериозна работа, за да успее да се бори организмът с инфекцията. Ако си и с + хипохондрия и тревожността се засилва съответно.

# 679
  • Мнения: 54
Здравейте!Отново съм аз.Нямам желание за абсолютно нищо.Искам само да заспя и да не се събудя повече.В момента съм без работа и до към обяд си правя разходка,но следобед нямам желание за нищо.Лошото е,че и не ми се спи постоянно,а и времето минава много бавно.Нямам какво да правя цял следобед до вечерта-нито ми се гледа нещо,нито ми се чете.Пълна апатия ме е обзела.Чудя се с приема на лекарствата ще се почувствам ли по-добре след 2 седмици?

# 680
  • Мнения: 1 692
Можеш! Времето е разкошно, сложи едни удобни дрехи и отиди в гората, в парка, в планината. Лекарствата ще помогнат, но трябва да изтърпиш всичките им странични ефекти. Осъзнах, че всичко е наистина в главите ни. Аз пия медикаменти, но вече в незначителни дози и се чувствам все по-добре, защото обърнах мислите в главата си на 360 градуса. Трудно е, пътят е дълъг, но здрави ли сме физически значително можем да се подобрим и психически! Действай смело и не се предавай на депресията!

# 681
  • Мнения: 7 038
Kamille252, ти не започна ли скоро лечение, преди сменяше лекарства? Или се бъркам?
Как така си на незначителна доза?

# 682
  • Мнения: 2 331
Имате ли мнение за психиатър Георги Хранов?

# 683
  • Мнения: 294
Здравейте! Извинете ме предварително ако въпросът ми не е точно по темите, дискутирани тук. От май 2023 бях на Ципралекс 20г на ден, постепенно ги спрях от август до декември 2024 и започнах новата година без АД за щастие. Само един проблем се появи - имам едни 10 кг отгоре и ми се плаче. Преди винаги съм била слаба около 50-52 кг дори и без усилия и тренировки, но ми се струва, че тези кг дойдоха от АД. Мога ли да ви помоля, ако някой се е сблъсквал със същите проблеми, да ми сподели как се свалят тези досадни кг. Много благодаря предварително!

# 684
  • Мнения: 7 038
Сблъсках се. Без диета-трудно...
Ако останете завинаги без АД може би ще си възстановите по-лесно теглото.

# 685
  • Мнения: 294
Здравей, Джанъм, дано да не се налагат повече АД. Изписаха ми ги заради страх от летене и стреса и тревожността, които идваха от този страх, но след като вече си пътувам пак безпроблемно и сама и с моите хора, на къси и дълги разстояния, реших да помоля джи пито да ги спра по подходящата схема. Та и оттам си мисля дали изобщо бяха нужни за този страх, но никога не се знае. Може би наистина ме направиха по - спокойна като цяло и ми дадоха надежда, че с желание и постоянство всичко се оправя и подобрява.

# 686
  • Мнения: 4 109
Имам въпрос към тези от вас, които са кемейни и с деца - как са отношенията ви с половинката? Проявява ли разбиране, как действа когато сте с ПА. Моля, споделете, защото съм на предела Sad Съпругът ми отключи това състояние преди 2г след тежък алергичен пристъп. В началото ходи на психолог. Отказва АД. Засега няма проблем със съня, няма хипохондрия, но всяко дребно неразположение води до разклащане. Не беше правил ПА от август, когато бяхме на почивка на олинклузив. Преяде много ясно, станало му тежко на стомаха и влезе във филма. Гледа в една точка, поти се, задъхва се, страх го било, че щял да припадне ?! (това като страх някой го беше споделил в темата) Естествено всичко с почивката приключи. Бях подкрепяща, мила, старая се много да му осигуря всякакъв комфорт и доколкото мога да сваля стреса от него. Всичко беше ок до Коледа, когато на семейния обяд в роднини преяде, а братовчедка му сподели, че май я събаря някакъв грип и той изпадна в почти същото състояние. В резултат коледна вечеря нямахме, вечерях сама, а той легна рано. От тогава отношенията ни се влошиха, не мога да се примиря или да разбера, дразня му се, че нищо не предприема и се прави, че все едно нищо няма. Не мога да живея така, колкото и кофти да звучи.
Моля, споделете опит!

# 687
  • Мнения: 831
Е какво значи това? През 6 месеца има неразположения, и вие вече сте на предела… много странно. Аз бях в психотична депресия, накрая лежах в болница, това се развива в рамките на около година. Не знам, ако моята половинка беше на предела тогава, какво щеше да стане. Надявам се да осъзнавате, че веднъж на половин година човек може да изпадне в някакво състояние, но това не е причина да отправяте обвинения към него. Хайде малко по-сериозно, моля Ви! Вие знаете ли изобщо колко тежки случаи има???

# 688
  • София
  • Мнения: 283
Ако човек признава състоянието си и търси помощ е едно. Ако обаче си заравя главата в пясъка и не предприема съвсем нищо.. това е съвсем друго и сте в правото си да сте притеснена и да не искате да живеете така.
Обаче ми се струва, че вие не опитвате истински да му влезете в положение, и си мислите, че състоянието, в което е изпаднал, подлежи на съзнателен контрол. Сякаш нарочно ви е развалил почивката и празниците. А не е така. Помислете върху това.

# 689
  • Мнения: 4 109
Sunflower29, честно казано хич и не искам да знам как се справят близките на хора с по-тежки състояние, но знам, защото години наред работех с хора, поставени под запрещение. Опитвам се да се справя с това, което е срещу мен.
Billie Eve, правилно сте уловила положението. Кажете какъв полезен ход имам? Не иска да пие лекарства, не иска да ходи на психолог, не иска да чете, не иска това, не иска онова. Всичко е много хубаво, ако, обаче, не засяга други хора. Аз едва ли не ходя на пръсти покрай него, а той не иска да положи елементарно усилие.
Кажете какво да правя

Общи условия

Активация на акаунт