Паническо разстройство - 63

  • 23 706
  • 765
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 54
Как се справяте когато не ви се прави нищо?Нямам желание за абсолютно нищо.Всичко ми е безразлично,не мога да си задържа вниманието върху каквото и да е.Моля ви дайте някакви съвети когато сте били в това състояние.

# 691
  • Мнения: 332
Как се справяте когато не ви се прави нищо?Нямам желание за абсолютно нищо.Всичко ми е безразлично,не мога да си задържа вниманието върху каквото и да е.Моля ви дайте някакви съвети когато сте били в това състояние.

Насилваш се и ставаш. Направи нещо за готвене, дори да не ядеш ти или да няма кой да яде, просто се опитвай да си налагаш някакви елементарни цели. Подреди някой разхвърлян шкаф, ама така хубаво го направи, днес това да ти е задачата за деня. Утре пак си наложи да направиш нещо. Аз гледам да не седя много без работа вкъщи, защото усетих че така се държа да не мисля за щуротии, а и поне има някакъв полезен резултат от мен.

# 692
  • Мнения: 7 037
Ама човек трябва да си дава и почивка. Понякога са дълги паузи.
Аз си ги давам, дотолкова доколкото не спъвам семейството и работата. Това е коментар по последния въпрос.

По предпоследния въпрос - и за двете страни в семейството е трудно. И за страдащия и за партньора.
Независимо дали проявите са на дълги или сбити интервали.
Аз съм тази, която проявява ПА и разбирам как цялото семейство се подчинява на ритъма, с който мога да функционирам или излизам от релси в тези моменти. Но в този момент, когато изляза от релси, макар да разбирам стреса, който причинявам на другите в семейството нямам ресурс да направя нещо по друг начин. Цел ми е просто да оцелея и да мина през кризата.
Когато това се случи вече е подходящ момент да се говори за лечение. Но за него не всеки е готов. Считам, че се достига една точка на пречупване.
Разбира се, партньорът не се длъжен да страда заедно с мен. Има пълното право да ме подкрепя или да си тръгне. Въпрос на любов е за мен.
Никой не е застрахован от какво и кога може да се разболее. Дали е ПР с атаки или други болести, ако това прекъсва връзката, то има други проблеми по принцип.
Това ми е мнението по въпроса.

Последна редакция: пн, 13 яну 2025, 11:29 от Джа̀нъм

# 693
  • Мнения: 54
Ама човек трябва да си дава и почивка. Понякога са дълги паузи.
Аз си ги давам, дотолкова доколкото не спъвам семейството и работата. Това е коментар по последния въпрос.

По предпоследния въпрос - и за двете страни в семейството е трудно. И за страдащия и за този, който страда.
Независимо дали проявите са на дълги или сбити интервали.
Аз съм тази, която проявява ПА и разбирам как цялото семейство се подчинява на ритъма, с който мога да функционирам или излизам от релси в тези моменти. Но в този момент, когато изляза от релси, макар да разбирам стреса, който причинявам на другите в семейството нямам ресурс да направя нещо по друг начин. Цел ми е просто да оцелея и да мина през кризата.
Когато това се случи вече е подходящ момент да се говори за лечение. Но за него не всеки е готов. Считам, че се достига една точка на пречупване.
Разбира се, партньорът не се длъжен да страда заедно с мен. Има пълното право да ме подкрепя или да си тръгне. Въпрос на любов е за мен.
Никой не е застрахован от какво и кога може да се разболее. Дали е ПР с атаки или други болести, ако това прекъсва връзката, то има други проблеми по принцип.
Това ми е мнението по въпроса.
Разбирам ви напълно.До преди 3 месеца бях много добре,имах работа,чувствах се чудесно.Изведнъж обаче всичко се преобърна,преживях раздяла и не съм на себе си.Изпитвам ужас от всичко,страх ме е да си търся нова работа,че няма да се справя,въпреки че на последната ми работа се справях много добре.Знам,че всичко ми е в главата,но не мога да се отърся от това.Имам чувството,че всички си живеят живота,а само аз стоя и вегетирам.Чувствам,че полудявам и не съм за този свят,че всички ме гледат странно и ме мислят за луда.Не мога да ям,да спя,да върша каквото и да е.Сигурно ви звучи смешно,но може би единствено тук ще можете да ме разберете.На съвета с даването на почивка по този начин не се ли задълбочават още повече тези състояния,когато се изолираш от всичко.Точно от това най-много ме е страх,че няма да мога да се върна към нормалния живот.

# 694
  • Мнения: 7 037
Почивката си е почивка,
Грижата за себе си е грижа за себе си. Двете се подкрепят.
Дайте си и двете щом има нужда.

# 695
  • Мнения: 54
Почивката си е почивка,
Грижата за себе си е грижа за себе си. Двете се подкрепят.
Дайте си и двете щом има нужда.
Вие работите ли?Семейството ми ме подкрепя,но до известна степен.Мислят,че се лигавя и че цялото ми състояние е от липса на работа и ангажименти,а аз изпитвам ужас и навлизам в порочен кръг.

# 696
  • Мнения: 328
Как се справяте когато не ви се прави нищо?Нямам желание за абсолютно нищо.Всичко ми е безразлично,не мога да си задържа вниманието върху каквото и да е.Моля ви дайте някакви съвети когато сте били в това състояние.

Определено излизам или се обаждам на някого за да ме зареди с положителна енергия ... Винаги се получава ...

# 697
  • Мнения: 831
А приемате ли лекарства за състоянието в което сте?

# 698
  • Мнения: 54
А приемате ли лекарства за състоянието в което сте?
Ако въпросът се отнася до мен,на 04.01 бях на психиатър и ми изписа 1 т.флуанксол и 1/2 т. есобел сутрин и на обяд.Каза че трябва да ги приемам поне 3 месеца и че до 2 седмици след лечението трябва да се почувствам много по-добре.Засега не усещам подобрение.След 2 седмици съм на контролен преглед.

# 699
  • Мнения: 831
Доверете се на преценката на лекаря, и стиснете зъби. Ще се почувствате добре, просто си дайте време. Отделно от това, възползвайте се от горните съвети-поставяйте си малки цели, и ги постигайте, не се поддавайте на мислите си, знам колко е трудно, но ще се справите.

# 700
  • Мнения: 725
А приемате ли лекарства за състоянието в което сте?
Разбира се, ходи се на психиатър и почваш експерименти, какво ще ти подейства добре на настроението, желание да работиш, да живееш и прочее. Сега за сън ми е изписана ремитра. Докато разбрах, каква ПА ми прави, се измъчих. Не бях подозирала, че е от Ремитра. Тоест трябва да намериш подходящия за теб лек, а после да добавяш хубавите емоции, разходки и прочее....

# 701
  • Мнения: 566
А мелатонин за сън как Ви действа /ако някой го пие де,/? Не мога да спя от доста време, онзи ден пих едно хапче и не знам въобразих ли си,но ми стана много лошо, не можах да заспя, но сега пък ме е страх и да го пия?

# 702
  • Мнения: 7 037
Аз имам подезичен мелатонин и понякога го ползвам.Работи без проблеми за мен.

# 703
  • София
  • Мнения: 283
Billie Eve, правилно сте уловила положението. Кажете какъв полезен ход имам? Не иска да пие лекарства, не иска да ходи на психолог, не иска да чете, не иска това, не иска онова. Всичко е много хубаво, ако, обаче, не засяга други хора. Аз едва ли не ходя на пръсти покрай него, а той не иска да положи елементарно усилие.
Кажете какво да правя
При всички положения мисля, че по-голям шанс имате да го насочите към реални действия, ако усети, че сте на негова страна, вместо да го съдите.
Не че е коректно да се сравнява, но мога да ви гарантирам, че неговото страдание в тези моменти е много по-неприятно от вашето.

# 704
  • Мнения: 294
Здравейте! Тази с 10-те килца отгоре се включва (да ви развеселя малко де). По въпроса с подкрепата от близките и семейството от моя опит беше, че единствено мъжът ми ме разбираше напълно и беше неотлъчно до мен, будуваше с мен по цели нощи, държеше ми ръката по самолети, коли и болници, четеше постоянно как да се справяме с тия състояния, говореше ми позитивно, готвеше и се грижеше за детето, когато аз не можех да погледна никой, дори себе си. Родителите ми (те живеят в БГ, ние в Лондон) много се притесняваха, а и те са си възрастни хора със здравословни проблеми, не исках много да ги занимавам. Но и те ме разбираха, защото баща ми имаше подобни кризи, когато със сестрите ми бяхме по- малки (накратко - съкратиха го от работа, майка ми също, а хората да с три деца...тежко..). Гледах обаче да не им казвам често...Но се оправят тия кризи, не са неизбежни разбира се, идват и си отиват. На мен ми помогна и малко живота извън къщи - работа, колеги, излизания с други хора, запознанства, разговори тук с вас...общо взето разнообразие. Като ми ставаше гадно и депресивно някой ден - отивах да се подстрижа, купувах си нещо малко (дори и сладко, цената няма значение), просто да ме зарадва и да ме разнообрази, излизах на разходка, четях и смешни неща. Но и детето ми много ме вдигаше, просто навлизаше в толкова сладка възраст, толкова сладки неща и работи правеше и казваше, че нямаше как да не ме затопли и да не се сетя по дяволите за какво съм на тоя свят(за него). Сега, друго нещо, което помага и за което зная, че не всеки можа да си позволява често - почивките - просто изцяло излизаш от кръга, на друго място си и имаш друг поглед върху нещата. Извинете за дългия пост, но моля ви само да не се отказвате от живота, има начин. Прегръщам ви всички!!!

Общи условия

Активация на акаунт