Как обичат мъжете?

Естествено, че ще я върши - нали са нейни деца, кой да ги гледа, филанкишията ли?
Мъжът нима не върши работа, като ходи да изкарва пари, за да ги нахрани, облече и подслони? В някои семейства така са си разпределили задачите по отглеждането на децата.

Но колегата не говори за това, а за фиктивните договори. И аз колкото приятели имам с фирми, почти всички са назначили жените си на трудов договор, осигуряват ги на макс та като родят да вземат високо майчинство. После пускат и болнични та да плаща пак държавата. Дали работят нещо наистина в тази фирма, те си знаят.
Жена фирмаджийка, която е назначила мъжа си фиктивно не познавам (не казвам, че няма).

Могат, правят го.

Не, не съм. Не съм усещала баш на мен някой да завижда за нещо, но има един екземпляр, който не пропуска да каже в разговор, че някой си му завиждал, и го казва с една такава гордост... А в същото време точно той е човек, който завижда на хората. Затова казах, че ми е червен флаг някой като го казва, защото обикновено проектира своите чувства и мисли върху другите. Нещо като "Крадецът вика Дръжте крадеца".

Съгласна съм с Аида. Хора, които трептят на тези духовни честоти с виждане на "завист", кой как ги гледал, ама те били прекрасни, означава едно едничко нещо – те искат да изглеждат такива в очите на другите. А така ли е? по-скоро не.
Един завършен, сигурен в себе си и чувстващ се добре в кожата си човек, слабо се интересува от мнението на околните и не се оглежда в чуждите очи. Той има свой път и посока.

Не мисля, че можем да поставим всички мъже под общ знаменател. Обичат различно и различно изразяват любовта си. Възпитанието и културата влияят на това изразяване обаче, понеже има общи линии, които се следват при момчетата, спрямо момичета, но и те не винаги успяват да са по-силни от темперамента. Емоционалният и интелектуален капацитет също влияят. Много е важно и как се възприема жената - дали като личност, като сексуален обект, като предмет, като удобство. Според мен в определени култури и схващания, отношението към жените е такова, че прави много трудно съществуването на любов и уважение към тях.

Мъжът не "обича фантазии" - може единствено да се влюби във фантазии.

Голяма част от мъжете си остават на етап влюбване и не умеят да обичат. Важи и за много, много жени. Според мен това са счупени хора със застинало емоционално развитие, няма смисъл да се опитваш да ги "накараш" да обичат. Те са в преследване на фантазията, на тръпката, на "пеперудите" и каквото там ги тресе първите няколко месеца, после идва срещата с реалността и потеглят към следващата гара.

Ако привличаш отново и отново такъв тип партньори, значи има проблем и от двете страни.

По същество за това как обичат мъжете - личи им най-вече по желанието да те закрилят и да се погрижат за теб. За всеки мъж и според възможностите му тази грижа се проявява в различни неща. И не става въпрос за това да ти купи кола и веднъж годишно да ти подменя телефона с последен модел. По-скоро е една ежедневна мисъл за това да си добре. Ще провери прогнозата сутринта и няколко пъти ще ти напомни да си вземеш чадър. Ще запомни от първия път коя марка превръзки ползваш и с готовност ще ходи за тях до аптеката. Ще стане 15 минути по-рано, за да слезе да ти почисти снега от колата. Ще настоява да те заведе на една хубава разходка извън града в края на работна седмица, която ти е взела здравето и нервите... И нещо много важно - ще прави всички тези неща дори и когато той самият не е на кеф. 

Как НЕ обичат мъжете? Не обичат на приказки. Личният ми опит показва, че където има много приказки и се свалят звезди, мъжът го прави по-скоро от суетност.

 

🥺🥺🥺 Да ти е жив и здрав!

Интересна става темата. Някой пише, че мъжете обичали по-истински и дълбоко от нас (малко ми е обидно, честно казано), па после се включи мъж и каже, че жени бол, винаги идва следващата... и така за любовта.

Говорите много за грижата и тн, но повечето жени са значително по-жертвоготовни и се раздават всеки ден за семейството си до откат.

Мъжете с едни жени ходят, за други се женят. Това е човешката природа.
Грубо, но вярно.
Вие си решавате.

Като бяхме млади в преобладаващия случай даже не се и сещаха младите, да гледат кой какво има, какво щял да даде и пр. За мен никога не е било водещо. Имах няколко кандидата, избрах човека с най- скромни, към този, период възможности. Просто в него се бях влюбила. Едва сега преценявам, кой какъв и бил като възможности, провокирана от новата действителност. Тогава хората се запознанаха и влюбваха. Имало е сметкаджии и тогава, но не са били преобладаващ брой.
Сега като ви чета, направо се плаша.
Хората в активно търсене гледат неща, които се губят за минута, а пренебрегват базови качества.

А, ей това е.

От поне половината мъже в раздела съм чела, че са с жените си, защото им е дошло време да се женят, огледали са се и са се хванали с тази, която им е била най-удобна. Не тази, в която са били влюбени. А тази, която им е изпълнила изискванията. Такъв начин на мислене от жена още не съм чула.

Абсолютно съгласна. Моето поколение (ранни 80-те, не сме на по 100 години все пак!) мислеше за гаджета и любов през 90-те, не знам дали защото принципно бяха бедни години или поради друго, но това сметкаджийство ни беше непознато! От този форум разбрах, че момче/мъж без кола в днешно време не можел и да помисли да му обърнат внимание. Кола?! Ние се подрусвахме във вехтите икаруси, с последни курсове трамваи или вървяхме пеш из София нощем, такситата бяха лукс. Моят приятел ме изпращаше до Младост и се връщане пеш до Зоните... И пак се събирахме и се обичахме, кавалерите ни брояха стотинки за коняк и чай в някое кафе, че беше прието те да плащат ако не всичко, то по-често. Сега всичко е толкова различно.

В "Секса и града" има едно изказване, че мъжете са като такси - светват зелената лампичка, че са готови за женене, пък която се качи - тази ще е.
БМ караше раздрънкана Корса. Все още го влекат Опелите.

Дааа, и аз за това си мислех:


Аз не познавам една жена с такова мислене. Дори и тези, които бързат за семейство и деца, приоритизират чувствата си, а не изгодата и удобството. Златотърсачите от двата пола не ги броим, там е друга историята.

Познавам много повече жени, които са/предпочитат да са сами пред това да са с мъж, който не обичат.

Сега мъжете може да писнат тук.
Но към момента тенденциите са мъжете да са много по-меркантилни и пресметливи от жените.
Отдавам го на по-добрия стандарт на живот в днешно време – определено предпочитат сметките пред една луда/истинска любов. Имат си някакви доходи, порното, чатовете, социалните мрежи, излизане с приятелчета, мама обикновено е насреща, наследен дом или под наем/ипотека. И си кесят в тази зона на комфорт. Прагматично и без много, много чувства. Малко или много хората се роботизират, да.

Ами да писват. Докато дамите строят въздушни кули, директно си им казаха, че няма значение дали ще са те, дали ще е съседката, дали ще е Пенка от работа.

Моите две стотинки: Нито една любов не може да се повтори и да бъде заменена. Това, че една любов е приключила, не значи, че си си "изгубил" времето с този човек. Изчезне ли някой от живота ти, губиш както неговата уникалност, така и това Аз, което е било само с него. Всичките моменти, динамиката, езика, който само вие двамата сте говорили.... Не, не са заменими тези неща.

Забавно и после се развеждат с гръм и трясък защото се оказва, че изобщо не са познавали партньорката си, а просто са я взели за съпруга и инкубатор.
Много мои набори оженили се на тоя принцип вече се развеждат с по едно-две деца.