Ами не ми е обич това "нали се разбираме". То аз се разбирам и със съседа, и с пекаря, и с кучето на съседката, и с моята котка...гумени кукли има предостатъчно в амазон, ако ми трябва да имам до себе си човешка форма.
- Публикувана: 16 окт. 2024, 20:36 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2024, 20:46 ч.
Как обичат мъжете?
без да изпитваш капка радост, че се прибираш при този човек вечер и никакви емоции..
Казах, че не мисля с трепет как ще се прибера вечерта и да бързам да видя жена си, както това правят младите влюбени, и както съм правил навремето си.
Много хора приемат света за черно-бял, а той си е шарен и всяко нещо е на степени.
Една крайност е да си луд по някого и само за него да мислиш, другата е да не можеш да го дишаш и да не искаш да се прибираш при него.
Като съм казал, че не съм на едната крайност, защо се приема, че съм на другата? Някъде в златната среда съм, както и повечето хора всъщност.
Хубаво обичат мъжете. Носят топлина, сигурност, грижа и приятелство. Дават онази тръпка в стомаха, когато превъртат ключа за да си влязат вкъщи. Онова приятно чувство на пъплещи мравки по кожата, когато те целунат по ушенцето. Усещането, че си си вкъщи независимо къде си. Рамото си да им поплачеш и топлата и силна прегръдка. Сервират ти чаша вино и те оставят да избереш филма по Нетфликс, когато имаш нужда да оставиш ума си на стенд бай. Поемат грижата по децата след техния дълъг работен ден, защото имаш нужда да излезеш и да потичаш. Окуражават те. Щедри са на чувства, ласки, време и дори пари. Защото живеем в материален свят. Разсмиват те с техния си мъжки хумор. Заемат пространството, които би било безкрайно празно без тях.
Мъжете в моя живот определено са го направили по-добър. Много, много по-добър
Мъжете в моя живот определено са го направили по-добър. Много, много по-добър
Не знам защо го нападнахте chris. Изобщо не е толкова лесно да се обичате, да се разбирате и уважавате, да се смеете заедно, но в същото време да не изпитвате тревожност и обсесия, когато сте отделно и ходите на работа, по задачи, на кафе с приятели. В двойките, които познавам, тези тръпки са съпроводени и с телефонни проверки, разпити защо си закъснял и къде си бил, мъкнене на мъжка/женска вечер на половинката и т.н. Защото просто не могат еди без друг, нали... Не за друго.
Аз също последно изпитах тази тревожност и обсесия да мисля за някого цял ден и да не мога да си свърша работата, когато бях на 20. Тази тревожност при мен идва от несигурност, ревност, съмнение, превъзбуденост, защото не познаваш човека отсреща, нищо не е ясно, всичко е под съмнение. Не ми се вижда здравословно да го карам така цял живот.
Знам, че мъжът ми ме обича, защото търси моето одобрение, моето възхищение, търси разговор с мен, търси интимност.
Аз също последно изпитах тази тревожност и обсесия да мисля за някого цял ден и да не мога да си свърша работата, когато бях на 20. Тази тревожност при мен идва от несигурност, ревност, съмнение, превъзбуденост, защото не познаваш човека отсреща, нищо не е ясно, всичко е под съмнение. Не ми се вижда здравословно да го карам така цял живот.
Знам, че мъжът ми ме обича, защото търси моето одобрение, моето възхищение, търси разговор с мен, търси интимност.
Изобщо не е толкова лесно да се обичате, да се разбирате и уважавате, да се смеете заедно, но в същото време да не изпитвате тревожност и обсесия, когато сте отделно и ходите на работа, по задачи, на кафе с приятели.
)) Това, което описваш, прилича на желание за контрол и издава твърде ниска самооценка. Да се тревожа къде е и какво прави? Защо? Смятам, че може да е с друга? Ако е така, ами ще разделим пътищата си. Явно за него вече не съм любима, но за другиго мога да стана. Не, не, такова вкопчване не е ок. 
Аз не разбирам по друг начин тръпката да се прибереш или тръпката да се прибере мъжа ти, с който сте женени от n на брой години и сте заедно нон-стоп. И не говоря за спокойствието, че си у дома, за желанието да разкажеш какво е станало днес на работа, за приятното чувство, че някой те чака, а за прословутото тръпнене и очакване.
Аз го свързвам със стрес и тревожност и определено не мога да го изпитвам всеки божи ден. Разбирам, че хората го търсят, а аз го избягвам.
Аз го свързвам със стрес и тревожност и определено не мога да го изпитвам всеки божи ден. Разбирам, че хората го търсят, а аз го избягвам.
Така, така… Благодаря Крис. Не каза нищо неочаквано, нищо което е извън нормалата.
Но и аз очаквах една идея по- ентусиазирано да ти е за жена ти, тъй като си активен в БГ мама. Оказва се че не бързаш да се видиш с нея и обич не беше прокламирана. Ако ти е минала любовта след 5 години брак (което е стандартното, даже по-рано е изчислено че любовта си отива) значи 10 години тя се чувства, като сама…като мебел вкъщи. Няма лошо - ясно че живеете заедно и просто сте си писнали, защото всяка вечер се виждате живи или умряли, просто не доумявам как на нея не и се иска да си намери нов мъж и да си запали кръвта! 😄🐦🔥
Но и аз очаквах една идея по- ентусиазирано да ти е за жена ти, тъй като си активен в БГ мама. Оказва се че не бързаш да се видиш с нея и обич не беше прокламирана. Ако ти е минала любовта след 5 години брак (което е стандартното, даже по-рано е изчислено че любовта си отива) значи 10 години тя се чувства, като сама…като мебел вкъщи. Няма лошо - ясно че живеете заедно и просто сте си писнали, защото всяка вечер се виждате живи или умряли, просто не доумявам как на нея не и се иска да си намери нов мъж и да си запали кръвта! 😄🐦🔥
Аз не разбирам по друг начин тръпката да се прибереш или тръпката да се прибере мъжа ти, с който сте женени от n на брой години и сте заедно нон-стоп.
Тази тръпка може да бъде породена от положителни чувства и очавания, не от тревожност или безпокойство. Важи и за съпруг, и за деца, понеже и за тях е писано виждам.
Като бяхме във фазата на 4тата година където диванчето чакаше съпругът да се прибере от “работа” - имаше една такава смесица от чувства - хем не искаш да го виждаш, и ще ти е по-добре да не се прибира защото не искаш да му чуваш звуците защото те дразни до побъркване, хем вече те дразни че го няма а е трябвало да се е прибрал преди 2 часа.
Разбирам липсата на ентусиазъм.
Разбирам липсата на ентусиазъм.
Като бяхме във фазата на 4тата година където диванчето чакаше съпругът да се прибере от “работа” - имаше една такава смесица от чувства - хем не искаш да го виждаш, и ще ти е по-добре да не се прибира защото не искаш да му чуваш звуците защото те дразни до побъркване, хем вече те дразни че го няма а е трябвало да се е прибрал преди 2 часа.
Разбирам липсата на ентусиазъм.
Разбирам липсата на ентусиазъм.
Предполагам и мъжът ти е споделял същите чувства, щом е закъснявал с часове.
Да идва момент на насищане и от двете страни и ако имаме цели да преследваме това някак си остава на заден план. Една от тези цели е децата! Винаги има нещо покрай тях което трябва да се върши. Тъй, че липса на деца и общи цели имат пагубно влияние над връзката между два човешки индивида.
Има си хора пасивни и практични, и така си живеят живота. Спомням си за една "връзка", ако може да се нарече така, че беше кратка, тъй като се оказа обвързан човекът. Та той ми беше казал веднъж: "То бракът е това, обеци за рождения ден, екскурзия в Дубай чат пат и битовизми". Той си продължи с любовниците, жена му (сигурна съм, че е знаела) явно се е нагодила, стигат и обеците и екскурзията. Със сигурност имат повече от похвално дълга връзка, за пример...
Сигурна съм че и той не е искал да се прибира, но при нас децата и куп други работи влошиха положението.
Добре е да се омъжиш за мъж с който се разбираш и си пасвате - аз уж се разбирах с него и си го харесвах, но какво стана просто е необяснимо. Сляпа неделя е било.
Добре е да се омъжиш за мъж с който се разбираш и си пасвате - аз уж се разбирах с него и си го харесвах, но какво стана просто е необяснимо. Сляпа неделя е било.
Съжалявам да го чуя, но всички са различни.
Знам, че мъж на дивана е най дразнещото нещо за една жена, но да си кажем честно - то си е дразнещо. Все има нещо да се върши в къщи. Баси като е замислям не съм сядал на нашият диван от много време. За филм да гледам не говорим. Не че имам желани де. Понякога съм разбит и предпочитам направо да се хоризонтирам.
не е всеки ден разбира се. Все има вечер какво да се върши. - да се сготви, да се приготвят децата, дрехи, да се видят домашни, да се поговори с децата как е било училището и какво интересно се е случило. По някога играем детски бордгеймс не видео игри. Не мога да си представя как децата биха влошили нещата? Та те трябва да са спойката на връзката.
Препоръчани теми